Решение № 1853 от 14.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13004/2015 г.

Решение № 1853 от 14.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13004/2015 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Н. П. М. с адрес: гр. Г., ул. "Е. Д." .№..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., подадена чрез адв. Г., против решение № 329/25.09.2015 г. на Административен съд - В. Т. /АСВТ/, постановено по адм. д. № 473/2015 г., с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт /РА/ № Р-04000714000425-091-001/06.02.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден с решение № 194/04.05.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - В. Т. при ЦУ на НАП, и е присъдено в полза на ответника по делото юрисконсултско възнаграждение в размер на 974.39 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК. Според касатора съдът неправилно е потвърдил РА като законосъобразен, тъй като в него никъде не се говори за магазин. Твърди се, че това обстоятелство е достатъчно, за да се приеме, че РА е незаконосъобразен и да бъде отменен като такъв. Претендира се отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "ОДОП" - В. Т. оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. М. и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 974.39 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Великотърновския административен съд е бил РА № Р-04000714000425-091-001/06.02.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден с решение № 194/04.05.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице Н. М. са определени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 9 945 лв. и лихва в размер на 4 868.07 лв. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата против РА. Приел е, че оспорването му е допустимо. Ревизионното производство е възложено със заповед за възлагане на ревизия № Р-04000714000425-020-01/29.08.2014 г. от компетентен орган по приходите, определен със заповед № 532/25.08.2014 г. на директора на ТД на НАП - В. Т.. РА е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК и отговаря по форма и съдържание на изискванията на чл. 120 ДОПК. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при провеждането на ревизионното производство. Съдът е преценил РА като материално законосъобразен. В ревизионното производство е установено, че жалбоподателката е придобила право на собственост върху недвижим имот - магазин по силата на договор за дарение от сина й съгласно НА № 54/31.03.2009 г. Същият недвижим имот тя е продала на трети лица с НА № 68/14.04.2009 г. за сумата от 110 500 лв., която е преведена по банковата й сметка на 15.04.2009 г. За 2009 г. ревизираното лице не е подало ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ. Правилно ревизиращите органи по приходите са приели, че доходът от продажбата на имота е облагаем, тъй като не попада сред необлагаемите доходи по чл. 13 ЗДДФЛ. Размерът на облагаемия доход правилно е определен според правилата на чл. 33 ЗДДФЛ. Така постановеното решение е правилно. Правилно е посочено в мотивите на съдебното решение, че доходът, придобит от продажбата на недвижим имот - магазин през 2009 г., е облагаем, тъй като не е сред изрично и изчерпателно изброените доходи, придобити от продажба или замяна на недвижими имоти, в чл. 13, ал. 1, т. 1, б. "а" и б. "б" ЗДДФЛ в приложимата редакция към процесния период от време /преди изменението в ДВ бр. 95/2009 г. в сила от 01.01.2010 г./ Според посочената законова норма не са облагаеми доходите, придобити през данъчната година от продажба или замяна на: а) един недвижим жилищен имот, независимо от датата на придобиване на имота; б) до два недвижими имота, както и селскостопански и горски имоти независимо от броя им, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от 5 години. Правилно е определена и облагаемата основа по реда на чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ като положителна разлика между цената на придобиване и продажната цена, намалена с 10% разходи. Когато имуществото е придобито по дарение, както в конкретния случай, съгласно чл. 33, ал. 6, т. 3 ЗДДФЛ /ДВ бр. 113/2007 г./, цената на придобиване е нула. Правилна е преценката на съда, че недвижимият имот, във връзка с който е извършено облагането с РА на получения от продажбата му доход, е достатъчно конкретизиран и по отношение на него не е налице неяснота, която би могла да затрудни защитата на ревизираното лице. На стр. 2 от ревизионния доклад /РД/ е записано следното: "С искане за представяне на писмени обяснения и документи е поискано от Н. М. да представи копия на нотариалните актове за изповяданите от нея сделки /дарение и продажба/ за периода 01.01.09 г. - 31.12.09 г. относно недвижим имот с местонахождение в гр. Г., ул. "О." ..№..., ет. ..., ап. ..., доказателства за стойността на сделката за продажбата на недвижимия имот и начина на получаване на парите. Ревизираното лице е представило в отговор на връченото му искане НА № 68/14.04.09 г. съгласно който Н. П. М. продава на И. К. И. и А. Г. П. следния недвижим имот - магазин № 1, представляващ самостоятелен обект в сграда с местонахождение гр. Г., ул. "О." ..№..., ет. ..., ап. ... за сумата 110 500 лв." Погрешно посоченото в РД местонахождение - "ап. ...", вместо "първи и втори етаж", както е по НА, не е грешка, обуславяща незаконосъобразност на РА, противно на твърденията на жалбоподателката. Това, че в РА е посочено само "недвижим имот" без да е конкретизирано, че става въпрос за магазин, също не представлява порок на РА, налагащ неговата отмяна, тъй като този недвижим имот е индивидуализиран в РД, а РД съгласно чл. 120, ал. 2 ДОПК е неразделна част от РА. Безспорно магазинът е недвижим имот, описан в цитирания в РД нотариален акт. Тъй като в ревизирания период няма извършвани други продажби на недвижими имоти от жалбоподателката, обстоятелството, че в РА е посочено, че се касае за продажба на недвижим имот, без да е конкретизирано, че недвижимият имот представлява магазин, не би могло да затрудни защитата й при оспорването на акта по административен и съдебен ред. РА не страда от порок, изразяващ се в липса на мотиви, което би възпрепятствало както защитата на ревизираното лице, така и контрола за неговата законосъобразност, и следователно не е налице съществено процесуално нарушение при издаването му, налагаща неговата отмяна като незаконосъобразен. С оглед така изложените съображения, решението на ВТАС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателна и претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК и чл. 161, ал. 1 ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение