Решение № 370 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6820/2012 г.

Решение № 370 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6820/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 880/02.04.2012 г., постановено по административно дело № 4253/2011 г., Административен съд - Варна е отменил решение № 82/07.11.2011 г. на директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) - Варна и потвърденото с него разпореждане № 4906171084/07.09.2011 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в Районно управление "Социално осигуряване (РУСО) - Варна, с което на основание чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 от КСО и във връзка с разпореждане № 4906171084/01.09.2011 г. е разпоредено жалбоподателят (Филю Георгиев Филев) да възстанови неправомерно получени суми от лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 3178.55 лв., от които главница 2550.11 лв. за периода от 28.05.2009 г. до 30.06.2011 г., лихва до 07.09.2011 г. в размер на 628.44 лв. и лихва до окончателното погасяване на задължението. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Варна, действащ чрез пълномощника юрисконсулт Тодоров. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се претендира отмяна на съдебното решение. Ответникът по касация Филю Георгиев Филев от с. Гроздьово, обл. Варна, не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, поради което предлага последното да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. В хода на първоинстанционното съдебно-административно производство правилно е установена фактическата обстановка по казуса. С експертно решение (ЕР) № 2046 от 28.05.2009 г. Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи болести при МБАЛ "Св. Марина" - гр. Варна е признала на Филю Георгиев Филев 60 % трайно намалена работоспособност (ТНР), причинена от общо заболяване (с водеща диагноза "други артрози"). Това ЕР е издадено за срок от три години - срокът на инвалидността е определен до 01.05.2012 г. ТЕЛК е приела също така, че датата на инвалидизирането е 28.05.2009 г. Въз основа на това ЕР със заявление вх. № МП-30625 от 09.09.2009 г. Филю Георгиев Филев е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като е приложил и документи относно осигурителния си стаж. С жалба вх. № 1197 от 15.09.2009 г. председателят на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване при РУСО - Варна е оспорил ЕР № 2046/28.05.2009 г. в частта му относно оценката на трайно намалената работоспособност и срока на инвалидизиране, пред Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), която с ЕР № 0911 от 20.10.2010 г. е отменила ЕР № 2046 от 28.05.2009 г. на ТЕЛК и е върнала преписката за ново освидетелстване на лицето. Междувременно с разпореждане № 4906171084 от 09.10.2009 г. на Филю Георгиев Филев отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 28.05.2009 г., но в минимален размер, съобразно правилото на чл. 98, ал. 7 от КСО. В разпореждането изрично е посочено, че срокът на инвалидността е до 01.05.2012 г. От писмо изх. № 980 от 14.06.2011 г. се е установило, че Регионална здравна инспекция - гр. Варна, чието структурно звено е Регионалната картотека на медицинската експертиза (РКМЕ - която регистрира, обработва и съхранява здравната информация за освидетелстваните от ТЕЛК и НЕЛК лица), е предоставила на РУСО - Варна списък от 09.06.2011 г. на лицата, които не са се явили за освидетелстване от ТЕЛК и сред тях е Филю Георгиев Филев (въпреки че на 14.03.2011 г. е бил уведомен с писмо с обратна разписка за датата на новото освидетелстване - 30.05.2011 г.). С разпореждане № 4906171084 от 01.09.2011 г. на основание чл. 72 и чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО ръководителят на пенсионното осигуряване е прекратил личната пенсия за инвалидност на Филю Георгиев Филев от датата на отпускането й (28.05.2009 г.), а с последващо разпореждане № 4906171084 от 07.09.2011 г. на основание чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 от КСО Филю Георгиев Филев е задължен да възстанови "неправомерно получена сума от лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване" за периода от 28.05.2009 г. (от която дата е била отпусната) до 30.06.2011 г., в размер на 2550.11 лв., ведно с лихва по чл. 113 от КСО в размер на 628,44 лв. На 17.09.2011 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО е отправило до Филю Георгиев Филев покана за доброволно изпълнение, която е получена от адресата на 20.09.2011 г. С ново ЕР № 3780 от 29.09.2011 г. ТЕЛК е признала на Филю Георгиев Филев 50 % ТНР за срок от три години до 01.05.2012 г. (т. е. срокът на инвалидизиране е същият) и дата на инвалидизиране 28.05.2009 г. (т. е. същата като тази по първото ЕР). Сезиран на 29.09.2011 г. с жалба от Филю Георгиев Филев, директорът на ТП на НОИ - Варна с решение № 821 от 07.11.2011 г. е оставил в сила разпореждането от 07.09.2011 г. За да постанови този резултат, директорът е игнорирал като неотносимо представеното от жалбоподателя ново ЕР на ТЕЛК от 29.09.2011 г., и е приел, че с неявяването на Филев пред ТЕЛК, когато е бил редовно призован, е поставен край на образуваното въз основа на негова молба-декларация производство по първично освидетелстване, следователно с отмяната от НЕЛК на експертното решение на ТЕЛК жалбоподателят няма определен процент трайно намалена работоспособност и поради това личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Филев правилно е прекратена, а изплатените му суми от тази пенсия за периода са получени от него недобросъвестно. Обжалваното пред настоящата инстанция решение на Варненския административен съд, с което горецитираното решение на директора на ТП на НОИ - Варна и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване в РУСО - Варна са отменени, е правилно по своя резултат. ВАС споделя съображенията на първоинстанционния съд в насока, че: отпусната на Филю Филев лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по реда на чл. 98, ал. 7 от КСО неправилно е прекратена, считано от 28.05.2009 г., тъй като не е налице липса на основание за отпускането й, а същата е отпусната въз основа на Експертно решение № 2046/28.05.2009 г. на ТЕЛК, с което му е определен процент трайно намалена работоспособност, даващ му право на тази пенсия; не би могло да се приеме, че е налице отпаднало основание, защото и след преосвидетелстването на лицето с Експертно решение № 3780/29.09.2011 г. на ТЕЛК му е определен процент трайно намалена работоспособност, даващ му право на пенсия за инвалидност, и дата на инвалидизиране 28.05.2009 г., поради което получените от него суми в размера на чл. 98, ал. 7 от КСО не са без основание и не подлежат на връщане. Касационните оплаквания са неоснователни. Правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване възниква от датата на инвалидизиране при 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност - чл. 71, чл. 72, чл. 73, ал. 1 и чл. 74, ал. 1 от КСО, и се отпуска за срока на инвалидността (за времето на неработоспособността, определена от ТЕЛК или НЕЛК - чл. 30, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж). Отмяната от НЕЛК на ЕР на ТЕЛК № 2046 от 28.05.2009 г., с което за първи път е призната ТНР на Филю Георгиев Филев, не означава, че е отпаднало основанието за получаване на пенсията за инвалидност, отпусната му с разпореждане № 4906171084 от 09.10.2009 г., защото НЕЛК изрично е разпоредила ново освидетелстване на лицето. В този случай основанието за получаване на пенсията щеше да бъде отпаднало само при последващо ЕР, с което при новото освидетелстване ТЕЛК не приема пълна или частична загуба на работоспособността или определя ТНР под 50 на сто. Неявяването на Филю Георгиев Филев за ново освидетелстване не приключва процедурата по неговото освидетелстване, а е било предпоставка по чл. 40, ал. 1, т. 3 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи ТЕЛК да издаде решение само по документи без преглед на лицето. Ако ТЕЛК е считала, че в медицинското досие липсват убедителни доказателства за пълна или частична загуба на работоспособността, е можело да издаде ЕР, с което да определи 0 % ТНР. Според чл. 41, ал. 3 от същия правилник РКМЕ уведомява писмено съответното ТП на НОИ за неявилите се за преосвидетелстване пенсионери, редовно призовани с обратна разписка. В тези случаи длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО спира пенсията - чл. 95, ал. 1, т. 2 от КСО, а не я прекратява поради отпаднало основание за получаването й (чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО), освен когато срокът на инвалидността е изтекъл (т. е. времето на неработоспособността, определена от ТЕЛК или НЕЛК е изтекло), но дори и да е така, прекратяването на пенсията следва да бъде от датата, на която срокът на инвалидизиране е изтекъл. В процесният случай неявяването на Филю Георгиев Филев за ново освидетелстване е било предпоставка за спиране на отпуснатата му пенсия. Предпоставка за прекратяване на пенсията е отпадане на основанието за нейното отпускане - трайно намалената неработоспособност, което по отношение на него не се е случило. С новото ЕР № 3780 от 29.09.2011 г. ТЕЛК е признала 50 % ТНР на Филю Георгиев Филев, със същата дата на инвалидизиране и при същия срок на инвалидността - 01.05.2012 г. (време на неработоспособността, определена от ТЕЛК), т. е. това ново ЕР напълно замества по своите последици касателно правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване предишното ЕР, отменено от НЕЛК, така че основанието, на което е отпусната пенсията за инвалидност въобще не е отпаднало. В случая следва да бъде приложено правилото на чл. 30, ал. 3, изр. 2-ро, предл. 2-ро от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Според посоченото правило при предсрочно преосвидетелстване пенсията се определя в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от първо число на месеца, следващ месеца на преосвидетелстването, а дотогава се изплаща в първоначално определения размер. Неявяването на Филю Георгиев Филев, както се каза и по-горе, е единствено предпоставка за спиране на отпуснатата му пенсия за инвалидност (чл. 95, ал. 1, т. 2 от КСО) и в това щеше да се изразява санкцията за неявяването пред ТЕЛК - според чл. 97, ал. 1 и 2 от КСО спряната пенсия се възобновява по писмено заявление на пенсионера, когато отпадне основанието за спирането й, ако това заявление е подадено в 3-годишен срок от тази дата. С други думи казано: ако на 01.09.2011 г. пенсията за инвалидност на Филю Георгиев Филев не беше прекратена, а беше спряна, най-малко за времето до датата на новото решение на ТЕЛК той щеше да бъде лишен от пенсия и в това лишаване би се състояла своеобразната санкция за неявяването му пред ТЕЛК. След като по делото безспорно е установено, че пенсията е прекратена, без да е отпаднало основанието за нейното плащане, то, противно на твърдяното от касатора, Филю Георгиев Филев не е недобросъвестно лице. Националният осигурителен институт не е извършил недължими осигурителни плащания към Филев, поради което не следва той да възстановява получените суми за месечни пенсии за инвалидност поради общо заболяване. Задължение за връщане на получени от ДОО осигурителни плащания заедно с лихвата по чл. 113 от КСО възниква по силата на чл. 114, ал. 1 от КСО безусловно само при недобросъвестност на получилото ги лице, тъй като добросъвестно получените осигурителни плащания подлежат на връщане само в изчерпателно изброените в чл. 114, ал. 2 от КСО случаи, какъвто процесният не е. Поради това, дори да са неправомерно изплатени, осигурителните плащания, между които са и пенсиите за инвалидност, се връщат само ако лицето, което ги е получило, е било недобросъвестно. В конкретния случай пенсионният орган не е доказал недобросъвестност от страна на лицето, претендирало и получило пенсия. Същото не е укрило факти и е представило всички относими документи във връзка с правото му на пенсия за инвалидност и не е подавало невярна информация за релевантни обстоятелства, обуславящи отпускането на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Определен му е процент намалена работоспособност със срок, обхващащ целия период на получаваната от лицето пенсия, т. е. неявяването на лицето на ТЕЛК не е във връзка с обстоятелства, представляващи пречка да бъде получена пенсия. Предвид изложеното следва да се приеме, че като е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,