Решение № 9664 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5701/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С решение № 8177 от 27.02.2026г., постановено по адм. дело № 8543/2025г., Административен съд София град, III-то отделение,, 66-ти състав, е отхвърлил жалбата на „Балкан Трейд Експорт“ ЕООД, с ЕИК:130476928, представлявано от управителя М. Попов, срещу Акт за прихващане или възстановяване № П-22221425031722-004-001 от 12.03.2025 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите, в частта, потвърдена с решение № 595 от 18.06.2025 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при Централно управление на НАП. С решението съдът е осъдил „Балкан Трейд Експорт“ ЕООД, с ЕИК:130476928 да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 евро. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от „Балкан Трейд Експорт“ ЕООД, с ЕИК:130476928, гр.София, [жк], [улица], [адрес], представлявано от управителя М. Попов, чрез пълномощника му адв. А. Татарова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – София град е неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и при необоснованост. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – София град и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени оспорения РА. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претенцията за разноски на ответната страна. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт К. Кирилов взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура взема становище за неоснователност на касационната жалба. По делото е депозирана молба и от главен юрисконсулт Б. Венева за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските. Излагат се доводи, че решението на административния съд в тази му част е неправилно и в противоречие със закона. Моли съда да измени същото, като присъди разноски в полза на НАП за юрисконсулско възнаграждение в размер на 4 041,78евро. Ответното по молбата дружество чрез своя процесуален представител адв.Татарова взема становище за неоснователност на молбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като съобрази фактите по делото и оплакванията в жалбата, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд – София град е отхвърлил жалбата на на „Балкан Трейд Експорт“ ЕООД, с ЕИК:130476928, представлявано от управителя М. Попов, срещу Акт за прихващане или възстановяване № П-22221425031722-004-001 от 12.03.2025 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите, в частта, потвърдена с решение № 595 от 18.06.2025 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при Централно управление на НАП. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на акта, както и проведеното административно оспорване и аргументите на решаващия орган за неговото потвърждаване, в това число подробно е възпроизвел аргументите му защо не е изтекла погасителната давност на задълженията на дружеството и с тях може да се извърши прихващане. Изложени са мотиви, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на провомощията му, в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му, е подписан с валиден електронен подпис. Прието е, че липсват допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до самостоятелна отмяна на акта. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно материалната законосъобразност на оспорения акт са изложени на л.110 и сл. от решението/същото няма собствена номерация, към която да бъде правено препращане/.. Систематизирани за нуждите на настоящето изложение, същите могат да бъдат сведени до следното: 1. На първо място съдът е приел, че основен спорен въпрос между страните е това дали към момента на издаване на акта са погасени по давност задълженията на дружеството и правилно ли е извършено с тях прехващане от страна на данъчния орган. Посочено е, че пред съда отново е повдигнато основното възражение на жалбоподателя, че задълженията на дружеството за данъчни периоди м.04.2015г. - м.06/2017г. са погасени по давност, като аргументите на административни орган, че има образувано изпълнително дело № 160156127 от 2016г. по което са предприети изпълнителни действия, довели до прекъсване на давността, не са доказани. 2. Посочено е, че по делото няма спор, че задълженията на дружеството са за периода м. 04.2015 г. до м. 06.2017 г., за най-старото задължение на дружеството, това от м.04.2015 г. давностния срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК започва да тече от януари 2016 г. и следва да изтече януари 2021 г. 3. Отбелязано е, че процесния АПВ е издаден на 12.03.2025 г., като съдът приема, че са налице доказателства за прекъсване на давността на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от ДОПК - предприемане на действия по принудително изпълнение. 4. Посочено е, че по делото на л. 87 е представено, цитираното и от решаващия административен орган, Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С1600022-022-0057899 от 21.12.2016 г., което постановление е издадено именно във връзка с цитираното по-горе ИД, като на дружеството е наложен - запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки и в тази връзка съдът приема, че са налице данни, че е образувано изпълнително дело ИД № 160156127 от 2016 г., по което жалбоподателят има неплатени публични задължение. 5. Възпроизведено е тълкувателно решение № 7/15.04.2021 г., постановено по тълкувателно дело № 8/2019 г. на ОСС на ВАС, според което прекъсването на давността по смисъла на чл. 172, ал. 2 от ДОПК е относимо само към същинското предприемане на действия по принудителното изпълнение. Като такива действия първоинстанционният съд е определил Постановлението за налагане на обезпечителни мерки № С1600022-022-0057899 от 21.12.2016 г. – л. 87; запорно съобщение № С1600022-146-0018948 от 21.12.2016 г. до „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД – л. 85; запорно съобщени № С 1600022-146-0018947 от 21.12.2016 г. до „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – л. 83. Отбелязано е, че по делото има данни, че запорните съобщения са изпратени и получени от двете банки, като на л. 67 и л. 68 са представени и адресираните до НАП отговори на банките във връзка със цитираните запорни съобщения. 6. На основание изложеното е изграден извод, че давностният срок касаещ задълженията на дружеството, е прекъснат от действията на запорите от 2016г. и е започнал да тече нов давностен срок, който съгласно правилото на чл.171,ал.1 ДОПК следва да изтече през м.януари на 2021г. 7. Маркирано е, че по делото е представено разпореждане за изпълнение на запорно съобщение № С200022-029-0012282 от 04.08.2020 г. - л. 69, с оглед на което се прави извод, че преди изтичането на новата 5-годишна давност същата е прекъсната отново и е започнал да тече нов срок, изтичащ през 2025 г., а процесният АПВ е издаден на 12.03.2025 г. 8. По отношение на направеното позоваване от решаващия орган на разпореждане за изпълнение на запорно съобщение № С200022-029-0012282 от 04.08.2020 г. - л. 69, е прието, че то е неправилно, тъй като касае други задължения. 9. Изграден е извод, че прихващането с процесния АПВ е извършено законосъобразно и оспорения в тази му част АПВ не страда от материалноправен порок водещ до неговата отмяна. 10. На отделен ред са изложени мотиви, че по делото действително не са представени част от доказателствата, на които се позовава решаващия орган, които документи са относими към твърдението на жалбоподателя, че не е бил уведомен за някои от действията по изпълнителното дело, а именно: съобщение за доброволно изпълнение № С160022-149-0006114 от 21.12.2016 г. на основание чл. 221 от ДОПК; искане от жалбоподателя за неотложно плащане на основание чл. 229, ал. 1 от ДОПК, по което е издадено разпореждане от публичен изпълнител за временно разрешение за неотложни плащания на основание чл. 229, ал. 1 от ДОПК, както и издадено, по искане на жалбоподателя, удостоверение за наличие на задължения. Според съда това не е от значение за законосъобразността на акта, тъй като следва да се има предвид разпоредбата на 202, ал. 1 от ДОПК, а именно, че запорът се налага чрез връчване на съобщение на банката, а не на длъжника и аргументите, че дружеството не е уведомено е ирелевантно към настоящия спор. 11. На отделен ред са изложени мотиви, че по отношение на искането направено от жалбоподателя с настоящата жалба, а именно да му се начислят лихви върху възстановената сума, следва да се посочи, че в друго контролно производство, приключило с АПВ №11-22221423039931-004-001 от 10.03.2023 г., на жалбоподателя са признати за възстановяване лихви за забава върху главницата от 90 688,00 лв., изчислена от датата, на която сумата е следвало да бъде възстановена, до датата на АПВ, като по делото се представиха доказателства, че спорът относно законосъобразността му е разрешен в друго производство с влязло в сила съдебно решение. Решението на Административен съд София град e правилно и законосъобразно. В касационната жалба на „Балкан Трейд Експорт“ ЕООД, с ЕИК:130476928 против отхвърлителната част на първоинстанционното решение се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се множество доводи, че неправилно, в противоречие с доказателствата по делото и материалния закон, първоинстанционният съд е направил извод, че задълженията на дружеството, с които е извършено прихващане с подлежаща на възстановяване сума, не са погасени по давност. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: От данните по делото е видно, че с ревизионен акт № 2141308539 от 13.02.2014г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, е ангажирана отговорността на „Балкан Трейд Експорт“ ЕООД по чл.177 ЗДДС за невнесен ДДС по фактура, издадена от „Лотос Ай Енд Ай“ ЕООД в размер на 90 688лв. С решение № 1968 от 04.11.2014г. директорът на Д „ОДОП“ – София е потвърдил издадения ревизионен акт. Актът е бил оспорен пред Административен съд – София град, като е образувано изп.д. № 12206/2014г. С решение № 5214 от 04.08.2022г. Административен съд – София град отменя посочения ревизионен акт № 2141308539 от 13.02.2014г. Като необжалвано, решението е влязло в законна сила. В продължение е издаден АПВ № П – 22221422164315 – 004 – 001/13.10.2022г., с който е извършено прихващане на подлежащата за възстановяване сума в размер на 90 688лв. срещу част от задълженията по изпълнително дело № 160156127/2016. С решение № 242 от 20.02.2023г. на директора на Д „ОДОП“ – София актът е потвърден в тази си част, като е отменен и върнат на административния орган в частта относно мълчаливия отказ за възстановяване на лихви върху посочената сума. Актът е обжалван по съдебен ред пред Административен съд – София град, който с решение № 5737 от 29.09.2023г., постановено по адм.д. № 4875/23т. е отхвърлил жалбата на дружеството. При проведеното касационно производство с решение № 6453 от 28.05.2024г., Върховният административен съд, е отменил решението на Административен съд – София град и вместо него е постановил друго такова, с което е обявил за нищожен издадения АПВ № П – 22221422164315 – 004 – 001/13.10.2022г. След решението на ВАС е издаден нов АПВ № П – 22221424176597 от 25.10.2024г., с който е възстановена въпросната сума от в размер на 90 688лв., но отново е извършени прихващане на същата с част от задълженията на дружеството по изпълнително дело № 160156127/2016. С Решение № 167 от 13.02.20225г. зам.директорът на Д „ОДОП“ – София е отменил така издадения акт и е върнал преписката за издаване на нов такъв. С процесния АПВ № № П-22221425031722-004-001 от 12.03.2025 г./л.221 и сл. от първоинстанционното дело/ е възстановена сумата от 90 688лв., но от нея прихванати задължения на дружеството както следва: ДДС в размер на 14 498,81лв.; данък за ДДФЛ в размер на 19 083,61лв.; данък по чл.204,ал.1, т.4 ЗКПО в размер на 104,21лв.; социално осигуряване за ДОО в размер на 32 517,88лв.; здравно осигуряване в размер на 14 256,44лв.; за ДЗПО – ППФ – 2 729,65лв. и за УПФ в размер на 7 077,58лв. Посочено е, че въпросните суми са предмет на образувано изпълнително дело № 1650156127/2016г. и че същите не са погасени по давност. С решение № 595 от 18.06.2025г. директорът на Д „ОДОП“ - София е потвърдил така издадения АПВ. Изложени са мотиви, че посочените задължения на дружеството не са погасени по давност, поради което е допустимо прихващане по реда на чл.128,ал.1 ДОПК. На база на извършена служебна справка в информационната система на НАП е прието, че по цитираното изпълнително дело са извършени редица действия от страна на публичния изпълнител, които прекъсват давността, същата не е изтекла към датата на издаване на АПВ, поради което няма пречка да бъде извършено прихващане. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че издаденият АПВ е законосъобразен. При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя този негов извод, като намира за обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. С оглед на позицията на страните по делото решаващият съд правилно е приел, че основният спорен въпрос между тях е дали правилно е извършено прихващане на подлежащата на възстановяване сума със задължения на дружеството, и в частност дали същите не са погасени по давност. За да прецени дадения отговор на спорния въпрос от страна на първонстанционния съд, настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Нормата на чл.128,ал.1 ДОПК определя, че недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Според изречение второ, може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност. Според чл.171, ал.1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Според ал.втора на чл.171 ДОПК, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността. Спирането и прекъсването на давността е регламентирано в чл. 172 ДОПК. Според ал.2 давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение; ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната. Според ал.3, от прекъсването на давността започва да тече нова давност. В случая спорът между страните се свежда до това дали публичните задължения на дружеството по ЗДДС, ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО за периодите от м.04.2015г. до м.06/2017г. са погасени по давност. Относно момента на възникване на задължението и сроковете за погасяването им, следва да бъде споделено изложеното в решението на директора на Д „ОДОП“ по проведеното административно оспорване /стр.4 от решението, л.12 от делото /. В обобщен вид същото се изразява в следното: съгласно чл.89,ал.1 ЗДДС, когато е налице резултат за периода – данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната ТД на НАП в срока за подаване на справка-декларация за този данъчен период. Задълженията за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношение по ЗДДФЛ и за задължителни осигурителни вноски – ДОО, ДЗПО – УПФ и ППФ и ЗО по декларация образец 6 се дължат в срока за подаване и плащане на осигурителни вноски – до 25 число на месеца, следващ месеца за който се отнасят. За въпросните задължения за периодите от м.04/2015г. до м.11/2015г. петгодишният давностен срок започва да тече на 01.01.2016г. и изтича на 31.12.2020г., а абсолютната давност започва от 01.01.2016г. и изтича на 31.12.2025г. За задълженията от м.12/205г. до м.11 2016г. давностният срок започва да тече на 01.01.2017г. и изтича на 31.12.2021г., а този на абсолютната давност на 31.12.2026г. За задълженията от м.12/2016г. до м.06/2017г. петгодишният давностен срок започва да тече на 01.01.2018г. и изтича на 31.12.2022г., а този на абсолютната давност изтича на 31.12.2027г. По същество спорът между страните се свежда до това дали така посочената давност е била прекъсвана при условията на чл.172,ал.2 ДОПК, какви действия или дали задълженията на дружеството са погасени по давност, поради което неправилно са били прихванати. По същество оплакванията на жалбоподателя се свеждат до това, че неправилно е прието от първоинстанционния съд, че са извършвани действия по принудително изпълнение, които са прекъснали давността. В тази насока се навеждат доводи, че тази теза на административния орган не е надлежно доказана, в това число липсват доказателства за образувано изпълнително дело, за връчване на съобщение за доброволно изпълнение и прочие, за предприети действия на принудително изпълнение и прочие. Преди да бъде отговорено на оплакванията на касатора следва да бъде посочено, че предмет на касационно разглеждане е първоинстанционното решение, а то пък има за предмет проверка на законосъобразността на издаден акт за прихваващане и/или възстановяване. В този смисъл всички тези оплаквания, които касаят действия на публичен изпълнител, съответно мотиви на горестроящия орган при административното оспорване, няма как да бъдат предмет на касационно разглеждане. Видът и размерът на задълженията на „Балкан Трейд Експорт“ ЕООД, с ЕИК:130476928, с които е извършено прихващане, е посочен в приложената към АПВ справка – л.33 и сл. от делото, и размерът на същите не се оспорва от жалбоподателя, още повече, че не-малка част от тях са въз основа на подадени от самия него декларации образец 6, а друга част на база на влезли в сила ревизионни актове. Вярно е, че по административната преписка не се съдържат доказателства относно образувано изпълнително дело през 2016г., връчено съобщение за доброволно изпълнение и прочие. В решението на директора на Д „ОДОП“ по административното оспорване на акта извършените изпълнителни действия са възпроизведени въз основа на извършена справка в информационната система на НАП. Доказателства относно извършени действия на принудително изпълнение са представени от процесуалния представител на НАП пред първоинстанционния съд с молба от 20.11.2025г. /л.66 и сл. от първоинстанционното дело/. Въз основа на тези доказателства решаващият съд е приел, че извършените действия на принудително изпълнение са прекъснали давността на два пъти, поради което към момента на издаване на АПВ публичните задължения на дружеството на се погасени поради изтичане на 10 годишна абсолютна давност. При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя мотивите на административния съд относно това кои точно действия са прекъснали давността, поради което същите не следва да бъдат преповтаряни. Противно на твърдяното в касационната жалба, при изграждането на изводите си решаващият съд е съобразил и тълкуването на закона, дадено в Тълкувателно решение №: от 15.04.2021г. на ОСС на първа и втора колегия на ВАС по т.д. № 8/2019г. относно това кои действия съставляват принудително изпълнение, което прекъсва давността. Нещо повече, по делото са налице данни че този въпрос /за прекъсването на давността / е решен между страните с влязло в сила съдебно решение. На л.92 и сл. от първоинстанционното дело е приложен препис от решение № 12382 от 03.12.2025г. на ВАС, осмо отделение, постановено по адм.д. № 9428/2025г. С него решение е оставено в сила решение 19661 от 09.06.2025г. на Административен съд – София град, постановено по адм.д. № 3262/2025г., с което решение е отхвърлена жалбата на „Балкан Трейд Експорт“ ЕООД против Акт за прихващане и възстановяване № П-22221423039931-004-001/10.03.2023г., поправен с Решение № П-22221423064369-134-001/05.04.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърден с решение № 724/01.06.2023г., на директора на дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП. С него акт е извършено прихващане на други задължения на дружеството за периода от м.01/2014г. до м.11.2017г. по същото изпълнително дело със сумата от 103 017,31лв., представляваща лихви за забава върху подлежащата на възстановяване главница от 90 688,00 лв. В мотивите на решението на ВАС е посочено, че същите тези изпълнителни действия, които са възприети и по настоящия спор, са прекъснали давността и е започнала да тече нова давност, която изтича в края на 2025г. Предвид на изложеното следва да бъде прието, че първоинстанционният съд е направил обоснован извод за законосъобразност на прихващането при условията на чл.128,ал.ал.1,изр.второ ДОПК. Като е стигнал до извод, че оспореният акт за прихващане и/или възстановяване е законосъобразен, Административен съд – София град е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. По молбата за изменение на решението в частта му за разноските. С първоинстанционното решение в полза на НАП са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 600евро. При определяне на размера на същото съдът е същото не следва да бъде определяно при условията на нормите на Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения, тъй като следва да бъде съобразено решението на Съда на европейския съюз по дело С – 438/22г. Отделно от това е прието за основателно възражението на жалбоподателя за прекомерност на възнаграждението, като делото не се отличава с някаква особена фактическа или правна трудност. В молбата за изменение на решението в частта му за разноските се правят възражения относно тези изводи на първоинстанционния съд. В тази насока настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Решението на първоинстанционния съд е постановено на 27.02.2026г. Към тази дата нормата на чл.161,ал.1 ДОПК, която регламентира разноските при съдебното оспорване на ревизионни/ и приравнени на тях актове като АПВ/ актове, има редакция, според която, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 200 до 300 лв.; по административни дела с материален интерес възнаграждението е от 130 до 450 лв. Приравнено по официалния курс на еврото, това означава от 66,47 до 230,08евро. Нормата на чл.161 ДОПК е процесуална и същата има незабавно действие, т.е. намира приложение при определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение и по висящи към момента на влизането й в сила дела. Предвид на изложеното следва да бъде прието, че присъденото от първоинстанционния съд юрисконсулско възнаграждение е над законово определеното, но поради липса на жалба против тази част от решението същото няма как да бъде коригирано. В този смисъл подадената молба от процесуалния представител на директора на Д „ОДОП“ – София за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. При този изход на процеса дружеството касатор следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция по приходите – София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза Д "ОДОП" – София, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на общо на 66,47евро, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,