Решение № 8834 от 14.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5137/2016 г.

Решение № 8834 от 14.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5137/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. П. Т. срещу решение № 1670/16.02.2016 г. по адм. д. № 598/2015 г. по описа на Върховен административен съд, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-15-1027 от 13.12.2014 г. на министъра на земеделието и храните, с която служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Жалбоподателката поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е извършено реално съкращаване на длъжността и служебните функции, изпълнявани от нея, са запазени. Ответникът по касационната жалба, министърът земеделието и храните, чрез своя процесуален представител - юрк. Караилиева оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторът не прави възражения за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. По възраженията за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт, настоящият състав на Върховен административен съд приема следното от правна страна: Производството пред тричленен състав на Върховен административен съд е образувано по жалба на Д. П. Т. срещу заповед № РД-15-1027 от 13.12.2014 г. на министъра на земеделието и храните, с която служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. Въз основа на събраните относими, допустими и необходими доказателствени средства, съдът е установил фактическа обстановка, която се споделя от касационната инстанция. Жалбоподателката Т. е била назначена като държавен служител на длъжност "началник отдел" "Биологично земеделие", Дирекция "Растениевъдство" в Министерство на земеделието и храните. Със Заповед № РД 09-826/13.12.2014 г. на министъра на земеделието и храните е утвърдено ново длъжностно разписание, в сила от 13.12.2014 г. Общата численост на персонала е утвърдена на 602 броя. По предходното длъжностно разписание, в сила от 05.12.2014 г., общата численост на персонала отново е 602 щатни бройки. Съгласно него -дирекция "Растениевъдство", е била структурирана в три отдела - отдел "Зърнени и полски култури", отдел "Плодове, зеленчуци и маркетингови стандарти" и отдел "Биологично земеделие". Началник на този отдел е била Т.. Общата численост на дирекцията е била 19 щата, в това число "директор" и трима "началник отдел". С новото щатно разписание, дирекцията е преименувана на "Биологично земеделие и растениевъдство", структурирана вече в два отдела - "Полски култури, плодове и зеленчуци" и отдел "Биологично растениевъдство и животновъдство". Общата численост на дирекцията е намалена от 19 на 16. На основание описаните структурни промени, със заповед № РД-15-1027 от 13.12.2014 г. на министъра на земеделието и храните, предмет на оспорване в настоящото производство, служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено, считано от 13.12.2014 г., на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. Касационната инстанция приема, че така изписаната фактическа обстановка съответства на събраните по делото доказателства. Съдът е извършил проверка на всички основания по чл. 146 АПК, като правилно е установил, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган-министъра на земеделието и храните, във валидна писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 108, ал. 1 ЗДСл и е постановена при спазване на административно производствените правила за издаването й. По отношение на правилното приложение на материалния закон: Правилен е изводът на съда, че заповедта е издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 ЗДСл, във връзка с Постановление на МС № 394/11.12.2014 г. и утвърдено длъжностно разписание, в сила от 13.12.2014 г. Легална дефиниция на понятието "длъжност в администрацията" се съдържа чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. Според тази дефиниция "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно правоотношение или по трудово правоотношение въз основа на определени изисквания и критерии, свързана с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. От това определение е видно, че основните белези на понятието "длъжност в администрацията" са две: 1. нормативно определена позиция, 2. изразяваща се в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. Първоинстанционният съд правилно е разпределил тежестта на доказване, като е приел, че когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, в негова тежест е да установи, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в щатното разписание на съответната администрация, и като съвкупност от определени функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностната характеристика. Двете обстоятелства следва да бъдат установени кумулативно. Въз основа на анализ на фактите в контекста на приложимите правни норми, първоинстанционният съд е обосновал правилен извод досежно наличието и на двете кумулативно изискуеми предпоставки от фактическия състав на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл - заличаване на длъжността в длъжностното разписание и отмяна, изменение или отпадане на функциите за длъжността "началник отдел". Страните не спорят относно наличието на първата предпоставка - заличаване на длъжността в длъжностното разписание. Длъжността "началник отдел" продължава да съществува сама по себе си като нормативно определена позиция, видно при съпоставка на двете длъжности разписания. Същата обаче е числено намалена, в рамките на дирекцията с 1 брой . Правилен е изводът на съда, че една от формите на съкращаване на длъжността е намаляване на щатните бройки за дадена длъжност, която продължава да съществува и след съкращаването на щата, но в по-малък брой, като административният орган има право на преценка на кои служители да прекрати правоотношението, тъй като действа при оперативна самостоятелност и в ЗДсл. не се съдържат изисквания за провеждане на подбор. В случая, числеността на дирекцията е намалена с три бройки, дейността й е организирана вместо в три отдела, в два. Правилен е изводът на съда досежно ирелевантността на факта, че функциите на "началник отдел" в новосформирания отдел "Биологично растениевъдство и животновъдство" са в голяма степен идентични и се припокриват с функциите осъществявани от "началник отдел "Биологично земеделие", длъжност заемана от жалбоподателката по старото щатно разписание, така както е установено от експертното заключение на вещо лице. В тази насока са неоснователни и възраженията на касатора. В правомощията на министъра на земеделието и храните, съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗДСл и чл. 16 от УП на МЗХ е да утвърди длъжностното разписание на администрацията. Поради обстоятелството, че няма изискване за подбор на служителите, въпрос на оперативна самостоятелност е, административният орган да извърши преценка кого от държавните служители да съкрати. Преценката по целесъобразност не подлежи на съдебен контрол, както правилно е приел съдът. Касационната инстанция споделя извода на съда, че обжалваната заповед е издадена при пълно съответствие между посочените фактическо и правно основание, както и в съответствие с целта на закона. Правилен е изводът на съда досежно смисъла на съкращението. Целта е да се оптимизира работата, като дейността се организира по начин, който да позволи ефективно изпълнение на функциите от по- малко на брой служители. В случая целта е постигната, тъй като бройките за длъжността "началник отдел " са намалени. С издаване на оспорената заповед не е нарушен и принципа за стабилитет на служебното правоотношение, предвиден в чл. 18 от ЗДСл., тъй като служебното правоотношение със служителката не е прекратено самоцелно, а след извършване на организационни и структурни промени с цел подобряване на дейността на съответната администрация, в съответствие с правомощията на органа по назначаването, който е овластен да избере организационната форма, под която ще се осъществява дейността и да определи в рамките на установената численост служителите, които ще заемат длъжностите. Обжалваното решение е правилно постановено в съответствие с материалния закон, като същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба следва да се заплати сумата 300 лева юрисконсултско възнаграждение. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият петчленен състав на Върховен административен съд