Решение № 1813 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11421/2009 г.

Решение № 1813 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11421/2009 г., II о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Район "Владислав Варненчик" на Община Варна, срещу Решение № 1127/24.06.2009 г. по административно дело № 177/2009 г. на Административен съд - Варна, с което: е отменен отказа на Кмета на Район "Владислав Варненчик" на Община Варна, обективиран чрез утвърждаването на решението на РЕСУТ при същия район, съдържащо се в т. 16 по протокол № 20/30.09.2008 г., да издаде разрешение за поставяне на преместваем обект за търговия в ПИ № 56017 по плана на с. Тополи, област Варна; преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията на съда; Район "Владислав Варненчик" на Община Варна е осъден да заплати на ЕТ Свилен Николаев Трънчев с фирма "Бояна - Свилен Трънчев" направени по делото разноски в размер на 450 лв. В жалбата се правят оплаквания, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, като се претендира отмяната му. Твърди се, че към молбата за поставяне на преместваем обект не са представени примерен проект и снимка на мястото на разполагане, изискуеми от заявителя съгласно Наредбата за разполагане на преместваеми обекти на търговия - маси, павилиони, кабини и други на територията на Община Варна, и административният съд неправилно е извел извода, че кмета е следвало изрично да ги поиска от заявителя. Относно присъдените разноски се навеждат доводи, че липсват доказателства за заплащането им към процесуалния представител, и че съдът е обвързан с минималния размер на възнаграждение, равняващ се на 150 лв. съгласно чл. 8 на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. от минималните размери на адвокатските възнаграждения. В проведеното съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът ЕТ "Бояна - Свилен Трънчев" гр. Варна, в писмен отговор чрез процесуалния си представител моли касационната жалба да се отхвърли като неоснователна, а атакуваното с нея решение да бъде потвърдено, като сочи, че основание за отказа на кмета да издаде разрешение за поставяне на преместваем обект е наличието на строителна забрана, а не непредставяне на необходимите доказателства към заявлението за издаване на исканото разрешение. В съдебно заседание едноличният търговец, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, поради което предлага жалбата да се отхвърли. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, намира, че по същество жалбата е неоснователна. Обжалваният пред първоинстанционния съд отказ по подаденото от едноличния търговец заявление за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект за търговия в собствения му имот, находящ се в с. Тополи, община Варна, е мотивиран от административния орган с наложената със Заповед № 0950/26.03.2007 г. на Кмета на Община Варна строителна забрана по край езерен път - габарит 50 м. северно от жп линията (част от територията на общината, включваща и имота на заявителя). Решаващият съдебен състав е приел, че отказът на Кмета на Район "Владислав Варненчик" на Община Варна е издаден в нарушение на материалния закон, тъй като е мотивиран с факт, който няма правно значение при издаване на искания административен акт. С оглед установеното административният съд е отменил оспорения пред него индивидуален административен акт и е присъдил направените деловодни разноски в полза на атакувалата го страна. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Изводите в него съответстват на фактите по делото. В решението си Административен съд Варна е обсъдил доводите на страните, изложените в утвърденото от кмета решение на РЕСУТ правни и фактически основания и процедурата по издаването му, анализирал е относимите за спорното правоотношение правни норми и е изложил обосновани мотиви, досежно това, че наличието на строителна забрана не може да обоснове отказ за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект. Въз основа на доказателствата по делото и изследване на приложимата към правния спор уредба на материалния и процесуален закон, обосновано е становището на съда за незаконосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт. Правилно съдът е приел, че процесният преместваем по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ обект не носи белезите на строеж, нито поставянето му обуславя извършването на строителни и монтажни дейности, съгласно дефинициите на § 5, т. 38 и т. 40 от ДР на ЗУТ, поради което не попада в приложното поле на чл. 198 от ЗУТ. От това следва, че строителната забрана не може да бъде пречка за издаване на положителен за заявителя акт и в този смисъл отказът е постановен в нарушение на материалния закон. Неоснователни са възраженията на касатора за неспазени нормативни изисквания от страна на първоначалния жалбоподател, касаещи непредставяне на определени документи. Съдът подробно е анализирал относимите разпоредби на общинската наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговия и съдържащите се по административната преписка документи. Правилно е приел, че административният акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, състоящи се в неизясняване на релевантните факти в разрез с изискванията на чл. 35 от АПК, както и неприлагане на служебното начало при събирането на доказателства с оглед чл. 36 от АПК. Освен това, след като административният орган не е обосновал негативния си за заявителя пред него акт с непредставяне на изискуемите по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за разполагане на преместваеми обекти на търговия - маси, павилиони, кабини и други на територията на Община Варна, скица за местоположението на обекта, с размери и одобрен проект, ако е необходимо, а с наложена строителна забрана, спазването на изискванията на общинската наредба е ирелевантно за изхода на спора по казуса. В тази връзка, съдът при осъществяване на контрола за законосъобразност на оспорената заповед e проверил правилно ли са посочени в административния акт фактическите и правни основания, и обосновано не ги е заменил по направените възражения от административния орган като страна по делото, като е констатирал, че административният орган не е установил релевантните за казуса факти и обстоятелства. Изясняването им чрез изискването от заявителя на горецитираните скица за местоположението на обекта, с размери и одобрен проект, ако е необходимо, би могло да стане само в административното производство, за което и в съответствие с разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК първостепенният съд е разпоредил връщането на преписката на компетентния орган за ново произнасяне. Инвокираните в касационната жалба възражения относно присъдените разноски и техният размер също не могат да бъдат споделени. Противно на твърдяното от касатора, по първоинстанционното дело са налице доказателства за заплащане от едноличния търговец на държавна такса в размер от 50 лв. (платежното нареждане е номерирано като лист 54) и на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. на процесуалния му представител (договорът за правна защита и съдействие е номериран като лист 84). От друга страна, доколкото в хода на съдебното производство пред първата инстанция ответникът пред нея не е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК , във връзка с чл. 144 от АПК за прекомерност на заплатеното от другата страна възнаграждение съобразно фактическата и правна сложност на делото и искане за присъждането му в по-нисък размер, съдът не разполага с правомощие служебно да сведе размера му до минимума, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид горното се налага извода, че в хода на съдебното производство пред настоящата инстанция категорично бе опровергана тезата, която се силаеше да докаже касатора. Решението, подложено на касация, не страда от пороците, визирани като отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящият съдебен състав