Решение № 9768 от 2.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на ДФ Земеделие, чрез адв. А. Пачаманов против решение 1639/06.10.2021 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. дело 319/2021 г., с което по жалба на Лес комерс ЕООД, правоприемник на ЕТ С. С. Зарева е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01/312/02947/3/01/04/02 с изх. 01-6500/8352#5 от 08.02.2021 г. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т.3 АПК съществено нарушение съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост на решението. По материалния закон касаторът поддържа неправилно приложение на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП. Твърди, че като фактически основания за възстановяване на финансова помощ са послужили неизпълнение на финансовите показатели за приходи, посочени в одобрения бизнес план и неразкриване на заложените работни места, които касаят неизпълнение на критериите за подбор по смисъла на чл. 16, ал. 2 във връзка с чл. 2 от Наредба 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 и не са основания за налагане на финансова корекция по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Излага подробни съображения, че съдът не е съобразил разпоредбата на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗПЗП (ДВ, бр. 2/2018 г.), на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ и чл. 75, ал. 2 ЗУСЕСИФ. В нарушение на посочените преходна и допълнителна разпоредба, съдът неправилно е приел, че производството следва да е по реда на ЗУСЕСИФ. В подкрепа на изложеното сочи и съдебна практика. Поддържа съществено нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК. Счита, че обжалваното съдебно решение е необосновано, тъй като липсата на преценка на твърденията на страните с оглед доказателствения материал по делото са довели до неправилното приложение на материалния закон и нарушения на съдопроизводствените правила. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго за отхвърляне на жалбата. При условията на евентуалност и необходимост за допълнителни съдопроизводствени действия е направено искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендират се разноски. Ответникът - Лес комерс ЕООД, чрез адв. Й. Иванов оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01/312/02947/3/01/04/02 с изх. 01-6500/8352#5 от 08.02.2021 г. издаден от изпълнителния директор на ДФ Земеделие на Лес комерс ЕООД, в качеството му на правоприемник на ЕТ С. С. Зарева, е определено за възстановяване публично държавно вземане в размер на 25 151.43 лева за установено изпълнение на заложените в бизнес плана финансови показатели за приходи в размер на 36.32 % средноаритметично за три пълни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.). Съдът е приел, че при извършените проверки на място след плащане в периода 27.06.2019 г. - 28.06.2019 г. и допълнителни административни проверки е констатирано изпълнение на бизнес плана за три пълни финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г. в размер на 36.32 % средноаритметично от заложените приходи, както следва: за 2016 г. 14.43% (общо реализираните приходи са в размер на 6 926.60 лева), за 2017 г. 38.87 % (общо реализираните приходи са в размер на 18 659.28 лева), за 2018 г. 55.65 % (общо реализираните приходи са в размер на 26 712.42 лева). Установил е, че административното производство е образувано на основание чл. 26, ал.1 АПК с писмо изх. 01-6500/8352#2 от 01.09.2020 г., като дружеството е упражнило правото си на възражение съгласно с чл. 34, ал. 3 АПК. С обжалваното съдебно решение съдът е отменил оспорения административен акт, като е приел, че констатираното неизпълнение на финансовите показатели по бизнес плана представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ и е основание за налагане на финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ, а не за издаване на АУПДВ. Според съда в случая не е налице приетото от административния орган неспазване от страна на ползвателя на ангажимент, поет със сключения договор за финансова помощ, в който случай, съгласно чл. 27, ал. 7 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК. След анализ на норми от Правото на ЕС, е обоснован извод, че при констатиране на нередност по определението на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013, на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ следва да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от същия закон. В подкрепа на горното съдът е изложил мотиви, че мониторинговия период за сключения договор е изтекъл на 07.10.2019 г., преди образуване на административното производство по издаване на оспорения административен акт и разпоредбата на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ, бр. 2 от 2018 г.) е неприложима. Допуснатото от административния орган нарушение на вида на акта и реда за неговото издаване е определено като съществено, тъй като засяга материалноправните основания за установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ и разграничението им, предвидено в чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП и е обоснован извод за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Решението е правилно постановено. Доводите в касационната жалба за нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението, са неоснователни. Съгласно чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публични вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Правилно съдът е съобразил действащия по време специален закон - чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП (ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г.), който разграничава основанията и реда за установяване на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони. Съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява неизпълнение на одобрени индикатори и основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ (Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г. - ЗУСЕФСУ), се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. В чл. 27, ал. 7 ЗПЗП е предвидено, че АУПДВ се издава за установяване на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6 във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 1-9 ЗУСЕФСУ. Неспазването на задължението за поддържане на заетост чрез разкриване на работни места не е послужило като фактическо основание за издаване на оспорения АУПДВ, както се твърди в касационната жалба. Фактическото основание за възстановяване на помощта според мотивите на акта е изпълнение на заложените в бизнес плана финансови показатели за приходи в размер на 36.32 % средноаритметично за три пълни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) и правилно е определено от съда като неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. Законът не дефинира понятието индикатори, поради което и на основание чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и 2 от Указ 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, съдържанието му е това на общоупотребимия български език. Съгласно Български тълковен речник, София, Наука и изкуство, 2008, с. 326 индикатор е измервателен уред, устройство или някакво вещество, които установяват, определят, измерват, показват наличието и количеството, интензивността на нещо. С оглед предмета на делото под индикатор следва да се разбира показател за измерване изпълнението на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, каквито са показателите за приходи от подпомаганата дейност. В този смисъл е тълкуването на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, прието в решение 13796/06.11.2020 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, постановено по адм. дело 12488/2019 г., цитирано и от първоинстанционния съд, както и константната съдебната практика по приложението на ЗПЗП, според която неизпълнението на установените в бизнес плана показатели за приходи от дейността, за които е предоставена безвъзмездна финансова помощ по мерките от ПРСР представлява неизпълнение на одобрени индикатори (решение 5872/21.05.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело 11174/2019 г., решение 2709/19.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм.дело 9703/2018г.; решение 3184/28.02.2020г. на ВАС, четвърто отделение, по адм.дело 7468/2018г.; решение 5040/04.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. 4307/2018 г.; решение 1472/29.11.2018 г. на ВАС четвърто отделение, по адм. д. 1006/2018 г.; решение 5317/24.04.2018 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. 1945/2018 г.; решение 4933/03.04.2019г. на ВАС, четвърто отделение, по адм.дело 4912/2018г. и др.). Съображенията на касатора относно съдържанието на понятието индикатори, основани на разпоредбата на чл. 37, ал. 3, т. 2 от ЗУСЕФСУ, както и тези за неприложимост на ЗУСЕСИФ (ЗУСЕФСУ) по отношение на процесния договор, тъй като е сключен преди влизането му в сила, не обосновават различно тълкуване. Разграничението на материалноправните основания в чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП, което определя вида на актовете за установяване на подлежащата на възстановяване финансова помощ и реда за тяхното издаване е действащо и приложимо към момента на издаване на оспорения акт (ЗИДЗПЗП ДВ бр.51/2019, в сила от 28.06.2019 г.). Финансовите показатели за приходи от подпомаганата дейност като част от бизнес плана и одобрения проект, са част от предмета на договора, сключен между ДФ Земеделие и ползвателя на помощта. Неоснователни са доводите на касатора за приложението на § 12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП (ДВ, бр. 2/2018 г., доп., бр. 98 от 2019 г., в сила от 13.12.2019 г.). При положение, че мониторинговият период по договора е изтекъл преди образуване на административното производство, обстоятелство, за което страните не спорят, § 12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП (ДВ бр. 2/2018) е неприложим. Неоснователно е и позоваването на § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕФСУ, съгласно който, този закон е приложим, доколкото специалният закон т.е. изброените в преходната разпоредба регламенти, ЗПЗП и наредбите по прилагането му, не предвиждат друго. Оспореният АУПДВ е издаден при действието на чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП, приети със ЗИДЗПЗП ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. Специалният закон - чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, препраща изрично към ЗУСЕФСУ, по отношение на материалноправните основания за установяване на подлежащата на възстановяване помощ, вида на акта и реда за неговото издаване, поради което не е приложимо друго, предвидено в ЗПЗП и актовете по прилагането му, на основание § 4, ал. 3 от ДР от ЗУСЕФСУ, както поддържа касатора. Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУСЕФСУ, изм. ДВ, бр. 85/2017 г., според която след окончателното плащане по проект неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, не изключва приложимостта на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ, бр. 51/2019 г./. Тълкуването й съгласно чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ във връзка с другите алинеи на същия законов текст сочи, че под извършване на финансова корекция се разбира изпълнение в смисъла на възстановяване на средствата от съответния бенефициент, а не установяване по смисъла на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. От систематичното тълкуване на чл. 27, ал. 5 във връзка с ал. 6 и 7 на чл. 27 ЗПЗП следва, че не е налице колизия между тези норми. Неоснователно е възражението, че решението е необосновано и постановено в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК. Съдебният акт съдържа мотиви, в които са посочени установените по делото факти и съображенията на съда, обосновали крайният му извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. С оглед на изложеното, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 1 900 лева, платени по банков път разноски за адвокатско възнаграждение, което с оглед обжалвания материален интерес по делото е в размер близък до нормативно предвидения минимум и не е прекомерно. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,