Решение № 14114 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13275/2009 г.

Решение № 14114 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13275/2009 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба подадена от Ангел Василев Ангелов от гр. София срещу решение № 478 от 20.07.2009 г. постановено по адм. дело № 383/2009 г. по описа на АС Благоевград. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение, с искане съдът да задължи ответника да издаде поисканите скица и удостоверение, както и да отмени решение на РС-Сандански, постановено по гр. д. 730/2001 г. В о. с. з. на ВАС поддържа жалбата. Представя писмена защита. Ответникът - Кметът на община Сандански не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, предвид влязлото в сила решение по гр. д. 730/01 г. на РС - Сандански, с което е отхвърлен иска на касационния жалбоподател срещу църква "Успение Богородично" в с. Дамяница за установяване на право на собственост върху процесния имот. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила, като допълва, че макар и с пестеливи мотиви, като краен резултат обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209 т. 3 АПК, които да налагат неговата отмяна. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството е образувано по оспорване на отказ на кмета на община Сандански да издаде скица и удостоверение за земеделска земя по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ . Съдът е приел, че предмета на оспорване е мълчалив отказ, формиран по молба вх. № 94-С-2928/11.02.2009 г. С обжалваното решение мълчаливия отказ е потвърден като законосъобразен. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че жалбоподателят не е доказал собственост върху имота, за който е поискал издаване на скица и удостоверение, предвид обстоятелството, че след издаване на Решение № 14 А (Ж) от 14.7.2003 г. на ОСЗГ - гр. Сандански, по иска с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, предявен от касационния жалбоподател срещу църквата "Успение Богородично" в с. Дамяница за установяване на право на собственост върху процесния имот, е налице влязло в сила решение по гр. д. 730/01 г. на РС - Сандански, с което този иск е отхвърлен. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Производството пред административния орган е образувано по молба вх. № 94-С-2928/11.02.2009 г. за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ както и "кметът да нареди на техническата служба на общината да определи застроената част на имота". В молбата е посочено, че се иска издаване на скица и удостоверение за земеделска земя, призната за възстановяване по Решение № 14 А (Ж) от 14.7.2003 г. на ОСЗГ - гр. Сандански в частта му по т. I, и съответно с оглед на т. II, с която е отказано да се възстанови собствеността на наследниците на Васил Христов Ангелов (баща на касатора) в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 4 дка, VI категория, находяща се в строителните граници на с. Дамяница в м. "Църквата". Обосновал това свое искане с факта, че с решение № 355 от 6.11.2003 г. по гр. дело № 402/2003 г. Санданският районен съд е отменил посоченото решение в обжалваната част (по т. II) и е върнал преписката на ОСЗГ Сандански за изпълнение на задълженията по чл. 11, във вр. чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Предвид непроизнасяне на сезирания орган, с жалба до АС - Благоевград, депозирана на 14.3.2009 г. е образувано производство по оспорване на мълчалив отказ за издаване на исканите документи - скица и удостоверение за земеделска земя. Предвид петитума на тази жалба, в който липсва изрична претенция за провеждане на производство по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, съдът намира, че не са налице основанията по чл. 176, ал. 1 АПК за връщане на делото на административния съд за произнасяне с допълнително решение. С решението, което се обжалва в настоящето производство съдът е извел законосъобразни правни изводи. В производството по издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ заявителят следва да идентифицира имотите признати за възстановяване по реда на чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ като посочи границите им в урбанизираните територии. Само по този начин техническата служба към съответната община ще разполага с данни, които са необходими за процедиране по молбата. Идентифицирането на имотите върху урбанизираната територия е необходимо и с оглед съдържащото се в молбата искане да бъде определена застроената респ. свободната от застрояване част в производство по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Известно е, че правната фикция на мълчаливия отказ по чл. 58, ал. 1 АПК е създадена като възможност и гаранция за правото на защита на гражданите от бездействието и мудността на администрацията. Мълчалив отказ възниква при неизпълнение на задължението на административния орган да действа, тоест тогава, когато в образуваното административно производство компетентния да издаде акт, респ. да извърши административната услуга административен орган, не може да бездейства. Относимата за случая разпоредба на чл. 170, ал. 2 АПК, уреждаща тежест на доказване в административния процес посочва, че когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. Съдът, в настоящият си състав намира, че в случая не са били налице предпоставките за извършване на административната услуга, както и че бездействието на сезирания административен орган не следва да бъде преценено като нарушение на вменените му задължения, съставляващо съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В случая решаващият съд правилно е преценил, че не са налице предпоставките за извършване на административната услуга, като освен изложените от него мотиви, следва да се има предвид следното: Административното производство по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ, респ. по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е акцесорно по отношение на възстановяване на земеделската земя и се развива между правоимащото лице и съответната община. В това производство кмета на общината или техническата служба не се произнасят по въпроса за възстановяване на земеделската земя. С оглед доводите в жалбата следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ урежда възможността за възстановяване на правото на собственост по отношение на земеделски земи, включени в урбанизирана територия, но този текст е относим към правомощията на съответната общинска служба по земеделие Неоснователни са доводите на касационният жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон, тъй като решението от 6.11.2003 г. по гр. дело 402/03 г. на РС - Сандански е постановено на основание чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ по повод жалба срещу решение на ОСЗГ и с него са дадени указания на ОСЗГ да се снабди с удостоверение и скица от техническата служба на общината и след това да се произнесе повторно. Такова произнасяне, видно от приложеното по делото писмо на ОСЗ-Сандански от 25.2009 г. не е издадено. С решението на РС не е решен спор за собственост, както неоснователно се твърди в жалбата, а е осъществен съдебен контрол върху административен акт на ОСЗГ (сега ОСЗ). В този смисъл твърденията на Ангелов, че с това решение му било признато право на собственост не отговарят на действителното положение. Същевременно предвид безспорния факт на влязло в сила решение по гр. д. 730/01 г. на РС - Сандански в производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с което е отхвърлен иска на касационния жалбоподател срещу църквата "Успение Богородично" в с. Дамяница за установяване на право на собственост върху процесния имот, законосъобразен се явява извода на решаващия състав , че тъй като касационният жалбоподател не се явява собственик на имота, посочен в решението на ОСЗГ жалбата срещу мълчаливия отказ на кмета за издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ е неоснователна. След като заявителя не е доказал собственост върху имота, за които се иска издаване на скица и удостоверение, то законосъобразно молбата му не е била уважена. Като е стигнал до тези правни изводи относно законосъобразността на обжалвания отказ решаващият съд е постановил законосъобразно и обосновано решение. Предвид горния извод съдът намира, че АС- АС Благоевград не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е назначил исканата техническа експертиза. От друга страна частната експертиза, представена с касационната жалба настоящият съд не следва да се обсъжда, предвид обстоятелството, че тя не е изготвена по съответния ред, регламентиран в чл. 171, ал. 2 АПК, вр. с чл. 228 АПК. Посочената разпоредба сочи, че по искане на страните съдът може да събира нови доказателства, допустими по ГПК, като вещите лица той следва да е назначил-без значение дали по искане на страна, или служебно. Представените скица и техническа експертиза следва да се ценят само като частни документи, които, по арг. от чл. 179, ал. 1 и чл. 180 ГПК, вр. с чл. 144 АПК и чл. 228 АПК не обвързват съда. Доводите, свързани с твърдяна незаконосъобразност на решение на РС - Сандански, постановено по гр. д. 730/2001 г., не следва да се обсъждат, предвид факта на влязло в сила решение. Представеното извлечение от партида 14 на непокрити имоти на Васил Хр. Ангелов е обсъдено в решението на РС - Сандански по гр. д. 730/2001 г. Последното искане - ВАС, в настоящото производство да отмени решение по гр. д. 730/2001 г. На РС - Сандански, предвид твърдяно противоречие с Решение№ 14 А (Ж) от 14.7.2003г на на РС - Сандански, явно е касаторът е имал предвид Решение от 6.11.2003 г. по гр. дело 402/03 г. на РС - Сандански, е недопустимо - по арг. от чл. 239 т. 4 АПК. Текстът на посочената разпоредба сочи, че решението на съда подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В случая такава идентичност няма, но дори да бе налице, то редът за отмяна не е в производство по касационна жалба - по арг. от чл. 208 АПК. С оглед на изложеното настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание 222, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение