Решение № 10385 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13967/2011 г.
ВАСV отделение16.07.2012 г.докладчик Виолета Главинова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1169/27.06.2011 г., постановено по адм. д. № 431/2011 г. от Административен съд - гр. Пловдив. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 10385 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13967/2011 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Лидл България ЕООД енд КО" КД със седалище и адрес на управление с. Равно поле, община Елин Пелин против решение № 1169/27.06.2011 г., постановено по адм. д. № 431/2011 г. от Административен съд - гр. Пловдив в частта, с която е отхвърлена жалбата на търговското дружество против Предписание № 059944/9.02.2011 г. в частта му, с която е предписано в търговските документи, които придружават храните с животински произход да вписва информация за храната, касаеща производителя, L (партиден номер) и срока на годност. Изложени са доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на съдебното решение, нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - официален ветеринарен лекар при Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив не взема становище по касационната жалба. Представителят на прокуратурата дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С обжалваното решение АС - Пловдив отхвърля жалбата на "Лидл България ЕООД енд КО" КД против Предписание № 059944/9.02.2011 г., издадено от официален ветеринарен лекар в частта, с която е предписано на търговското дружество да вписва в търговските документи, които придружават храните с животински произход информация за храната, касаеща производителя, L (партиден номер) и срока на годност. За да постанови този резултат решаващият съд приема, че при извършен държавен ветеринарно-санитарен контрол в магазин на жалбоподателя, находящ се в гр. Пловдив, ул. "Македония" № 97 А са констатирани пропуски, обективирани в протокол за констатации. На база на този протокол е издадено оспореното Предписание от официален ветеринарен лекар. Прието е, че Предписанието представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по аргумент от разпоредбата на чл. 253, ал. 4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), издадено е от компетентния по смисъла на чл. 253, ал. 2 от закона орган, като в частта му по т. 1 е в съответствие с материалноправната разпоредба на чл. 21а от Закона за храните, който вменява задължения за проследимост на храните на всички етапи на производство, преработка и разпространение, както и с разпоредбата на чл. 3, т. 15 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателствата в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните, наричан по-нататък Регламент № 178/2002. В конкретния случай Централната складова база на Лидл България се намира в с. Равно поле и дистрибутирането на един хранителен продукт от нея до конкретен филиал (магазин) на ЛИДЛ представлява самостоятелен етап от разпространението на този продукт, за който самостоятелен етап следва да съществува възможност за проследяването му посредством документи, които придружават стоката. Решението е правилно. Спорният по делото въпрос с оглед изискването за водене на документация и проследимост на храните е дали ЛИДЛ като търговец с храни е задължен да вписва в транспортните документи, които придружават храните с животински произход от централния склад, находящ се в с. Равно поле до съответни магазин на територията на страната, информация относно производителя на храната, партидния номер и срока на годност и дали това е самостоятелен етап от разпространението на хранителните продукти или е достатъчно информацията да се съдържа единствено в Централния склад, където е възможна проследимост на храните. Настоящата инстанция намира за законосъобразен изводът на съда, че при издаване на оспорения пред него индивидуален административен акт не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 21а от ЗХ и на чл. 18 от Регламент № 178/2002 поради неправилното тълкуване на изискванията за проследимост на храните. Проследимост по смисъла на § 1, т. 50 от Допълнителните разпоредби на ЗХ е проследяването и възможността за проследяване на храни, фуражи, животни, отглеждани за производство на храни и вещества предназначени или за които се предполага да бъдат влагани в храни, във всички етапи на тяхното производство, преработка или дистрибуция. А воденето на документация е част от системата от основни хигиенни и технологични правила за работа, които се прилагат при производството и търговията на храни, за да се сведе до приемлив минимум рискът от замърсяване на храните чрез производствена или човешка дейност, наречена "добра практика" по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на ЗХ. Правилно решаващият съд приема за неоснователни доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения акт, поради това че транспортирането на един хранителен продукт от централния склад на "ЛИДЛ" до всеки един от магазините на веригата в страната не е самостоятелен етап от разпространението на храните и е достатъчно информацията относно производителя, партидния номер и срока на годност да се съдържа в Централната складова база на фирмата. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че при извършената проверка в магазин от веригата на Лидл България, находящ се в гр. Пловдив са констатирани нарушения на изискванията за безопасност на храните от животински произход, обективирани в съставен от проверяващия лекар протокол. На база на тях официалният ветеринарен лекар предприема предвидената в чл. 253, ал. 1 от ЗВМД мярка - издаване на предписание, с което са дадени задължителни указания за отстраняване на нарушенията. При това положение законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният акт е издаден в предписаната от закона форма. В него изрично е посочено правното основание - чл. 253, ал. 2, т. 1 от ЗВМД, както и фактическото основание за издаването му, а именно липсата на информация, която да даде възможност за проследяване на храните на всички етапи на производство, преработка и дистрибуция така както изисква разпоредбата на чл. 21а от Закона за храните. Посочената разпоредба задължава производителите и търговците на храни с животински произход да осигуряват възможност за проследяване на храните и на всички други вещества, предназначени за влагане или за които се предполага, че ще бъдат вложени в храни, на всички етапи на производство, преработка и дистрибуция, като за целта: 1. изискват и съхраняват информация за всеки свой доставчик на храни, на животни, отглеждани с цел производство на храни, и на вещества, предназначени за влагане или за които се предполагат, че ще бъдат вложени в храни; 2. съхраняват информация за производителите и търговците на храни, на които те са доставили своите продукти, като съгласно ал. 2 на нормата за изпълнение на изискванията на ал. 1 производителите и търговците на храни въвеждат и прилагат системи и процедури за събиране и съхраняване на информацията, които позволяват предоставянето и на компетентните органи при поискване. В разглеждания случай търговското дружество не изпълнява задължението си да предостави информация относно производителя, партидния номер и срока на годност на храните с животински произход на извършващите държавен санитарен контрол на храните с животински произход органи. Не намира опора нито в националния закон - ЗХ нито в посочения от касатора Регламент № 178/2002 възражението му, че няма нормативно регламентирано изискване при транспортиране на хранителните продукти от централния склад на дружеството до съответния обект по веригата, съпровождащата транспортна документация да съдържа пълна информация относно производител, партиден номер и срок на годност на продуктите. Мотивите за приемането на Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните разкриват виждането на държавите -членки на ЕС, че свободното движение на безопасна и здравословна храна представлява съществен аспект на вътрешния пазар и значително допринася за здравето и благосъстоянието на гражданите и на техните социални и икономически интереси, като в стремежа си за изпълнение на политиките на Общността следва да се осигури висока степен на защита на живота и здравето на човека - т.
и
от мотивите. В тази връзка е прието също така, че следва да се определят общи изисквания на пазара да се пускат само безопасни храни и фуражи, за да се гарантира ефективното функциониране на вътрешния пазар на въпросните продукти и тъй като опитът е показал, че функционирането на вътрешния пазар на храни и фуражи може да бъде застрашено, когато е невъзможно да се проследяват е необходимо да се създаде всеобхватна система за проследяване в сферата на производство на храни и фуражи така че да могат да се извършва целенасочено и прецизно изтегляне от пазара или да се предоставя информация на потребителите или на контролните органи и та на всички етапи и по този начин да се избягва потенциалната опасност от ненужно по-голямо разстройство на пазара в случай на проблеми, свързани с безопасността на храните. Възможността за проследяване е закрепена в чл. 18 от Регламента и тя обхваща всички етапи на производство, преработка и разпространение на храни, фуражи и животни, които се отглеждат за производство на храни, като за тази цел субектите трябва да разполагат със системи и процедури, позволяващи предоставянето на тази информация на компетентните органи при поискване от тяхна страна. Регламентът като акт на вторично право на ЕС има общо действие, той е задължителен в своята цялост и е директно приложим във всички държави членки. Прилага се във всички случаи, които попадат в приложното му поле. Разбира се няма пречка Регламентът да оставя възможност за приемане на изпълнителни мерки било на общностно, било на национално равнище. В контекста на изложеното относно правната природа на Регламента след прецизен анализ на разпоредбата на чл. 18 от обсъждания акт на ЕС следва да се посочи, че нормата има диспозитивен характер. Както бе посочено по-горе за реализиране на възможността за проследяване на храните на всеки един етап-от производството до разпространението субектите трябва да разполагат със съответните системи и процедури. В Регламент № 178/2002 не са уредени конкретните системи и процедури, които да позволяват проследяването. Изискването е да е налице информация, която се поддържа от стопанските субекти и тя да може да се предоставя във всеки един момент при поискване от компетентните органи. На национално ниво разпоредбата на чл. 18 от Регламента е възпроизведена в текста на чл. 21а от Закона за храните. Следователно изискването за притежаване на информация, чрез която да може да се идентифицира по безспорен начин един продукт от кого е получен на кого е доставен, срок на годност и др. не е достатъчно условие за изпълнение на задължението на стопанския субект да предоставя "възможност за проследяване" по смисъла на чл. 18 от регламента и чл. 21а от ЗХ и според определението на това понятие, дадено в чл. 3, т. 15 от Регламента, възпроизведено в § 1, т. 50 от Допълнителните разпоредби на ЗХ. Изискването е във всеки един момент и на всеки един етап от движението на хранителния продукт тази информация да може да бъде предоставена на компетентния орган. Ето защо не е достатъчно касаторът да притежава единна информационна система в Централната складова база относно хранителните продукти, разпространявани в обектите из страната, тъй като по силата на обсъдените по-горе нормативни разпоредби търговецът следва да осигурява информация, която да ги идентифицира във всеки един етап от производство до предлагане на краен потребител, което налага извода, че и при разпространението на хранителните продукти от животински произход в рамките на веригата от магазини на търговеца информацията следва да съпътства продуктите по начин, да бъде предоставена при поискване от компетентните органи, което в конкретния случай изисква информацията да е на хартиен носител и да се съдържа в транспортните документи, придружаващи доставките на хранителни продукти. Това изискване противно на твърденията на касатора не противоречи на разпоредбата на чл. 18 от Регламент № 178/2002,. Обратно- кореспондира както на духа така и на целите на правото на ЕС за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните и по-конкретно на правно закрепеното задължение за търговските субекти да осигуряват възможност за проследяване на храните като въвеждат на национално ниво системи и процедури за събиране и съхраняване на информацията по чл. 18, § 1 и § 2 от Регламента, респективно по чл. 21а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗХ, за да могат да я предоставят във всеки един момент на компетентните органи при поискване. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд стига до заключението за законосъобразност на оспорения акт въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните. С оглед на изложеното не са налице сочените касационни основания за отмяна на постановеното от Административен съд гр. Пловдив решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По делото е направено искане за преюдициално запитване за тълкуване на чл. 18 от Базисния регламент, според която правна норма 1. На всички етапи на производство, преработка и разпространение се създава възможност за проследяване на храни, фуражи, животни, които се отглеждат за производство на храни и всякакви други вещества, които са предназначени за или се очаква да бъдат вложени в дадена храна или фураж. 2. Стопанските субекти в хранителната и фуражната промишленост трябва да могат да установят всяко лице, което им е доставило храна, фураж, животно, отглеждано за производство на храни или вещество, което е предназначено за или се очаква да бъде вложено в дадена храна или фураж. За тази цел субектите трябва да разполагат със системи и процедури, позволяващи предоставянето на тази информация на компетентните органи при поискване от тяхна страна. 3. Стопанските субекти в хранителната и фуражната промишленост трябва да разполагат със системи и процедури за установяване на другите предприятия, на които се доставят техни продукти. Тази информация се предоставя на компетентните органи при поискване от тяхна страна. 4. Храните или фуражите, които се пускат на пазара или има вероятност да бъдат пуснати на пазара на Общността, трябва да са подходящо етикетирани или обозначени с цел улесняване на проследяването им чрез съответна документация или информация съобразно изискванията на по-конкретни разпоредби. 5. С цел прилагане на изискванията на настоящия чл. за конкретни сектори, могат да се приемат разпоредби в съответствие с процедурата, предвидена в чл. 58, § 2. Въпросът, който поставя касаторът е дали в транспортните документи, придружаващи хранителните продукти от животински произход следва да се включва информация за производител, партиден номер и срок на годност. По изложените подробни съображения за правилността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, настоящата инстанция намира, че искането за отправяне на преюдициално запитване неоснователно.