Решение № 11321 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4747/2015 г.

Решение № 11321 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4747/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на административния ръководител - председателя на Районен съд - Берковица против решение № 147 от 6.03.2015 г. по адм. дело № 664/2014 г. на Административен съд - Монтана, с което е отменена заповед № 82/17.12.2014 г. и преписката е изпратена на административния ръководител на Районен съд - Берковица за произнасяне съгласно правомощията му по решение по т. 6 от протокол № 59/10.12.2014 г. на ВСС. Изложени са съображения за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното съдебно решение - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 1 - 3 от АПК. Ответникът Калин Трифонов Тодоров от гр. Берковица е оспорил касационната жалба в писмено възражение и писмена защита. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд я намери за частично основателна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Монтана е заповед № 82 от 17.12.2014 г., с която административният ръководител - председателят на Районен съд - Берковица е отменил заповед № 80 от 12.12.2014 г. в частта за определеното за изплащане на съдия Калин Трифонов Тодоров допълнително трудово възнаграждение в размер на 34.28% от основното месечно възнаграждение и вместо това на основание чл. 5, ал. 1 от ПОИСДТВ е лишил съдията от право да получи посоченото възнаграждение поради наличие на образувано срещу него и неприключило дисциплинарно производство по ДД № 24 по описа на ВСС. Решението на ВСС за неналагане на дисциплинарно наказание по протокол № 54/20.11.2014 г. е било обжалвано от председателя на Окръжен съд - Монтана. С постановеното решение Административен съд - Монтана е отменил оспорения акт, след като е стигнал до правилния краен извод за неговата незаконосъобразност поради отпадане на обосноваващото го основание по чл. 5, ал. 1 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения (ПОИСДТВ), приети с решение на ВСС по Протокол № 34/27.10.2011 г. Неоснователен е касационният довод за нищожност на обжалваното съдебно решение. Решението е постановено от компетентния съд, в законен съдебен състав, действащ в пределите на предоставената му от закона правораздавателна власт, поради което представлява валиден съдебен акт. Допуснатата неточност при формулиране на диспозитива не е порок на волеизявлението, водещ до нищожност. Неоснователен е и касационният довод за недопустимост на съдебното решение като постановено по недопустима жалба предвид внесените от жалбоподателя уточнения с "допълнителна жалба" и липсата на искане за връщане на преписката на административния ръководител за ново произнасяне. Оплакването не е съобразено с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146: липса на компетентност; неспазване на установената форма; съществено нарушение на административнопроизводствени правила; противоречие с материалноправни разпоредби; несъответствие с целта на закона. Не съществува процесуално задължение за връчване на другата страна на преписи от допълнителните книжа, представени в съдебно административното производство. Депозирането на "допълнителна жалба" не е лишило ответната страна от процесуалните й възможности да участва в процеса за защита на своите права и законни интереси, поради което не може да се приеме, че е нарушен принципът за равенство на страните. В правомощията на съда съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК е да отмени оспорения акт и по своя преценка, ако естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, да изпрати преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Оплакванията за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, които са свързани с отказа на първоинстанционния съд да приеме направения му отвод, се преценяват като неоснователни. С разпореждането си от 12.01.2015 г. първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че не са налице основанията за отвод, посочени в искане вх. № 43/12.01.2015 г. Обстоятелството, че Административен съд - Монтана е второинстанционен съд по отношение на постановяваните от Районен съд - Монтана решения по административнонаказателни дела, само по себе си не е основание за отвод по чл. 22, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК. Липсват данни за връзка на съдията със страната или със спорното право, или за други обстоятелства, пораждащи основателно съмнение в неговото безпристрастие. Служебно предприетите от съда процесуални действия за попълване на делото с доказателства и за изясняване на фактите не са проява на пристрастност. На основание чл. 171, ал. 4 от АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Касационният довод за нарушение на материалния закон не е съобразен с процесуалното правило на чл. 142, ал. 2 от АПК, съгласно което при преценката на съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът взема предвид и настъпилите нови факти от значение за делото след издаване на акта. С решение № 6 от протокол № 59 от заседание, проведено на 10.12.2014 г., ВСС (Висшият съдебен съвет) е дал съгласие административните ръководители на органите на съдебната власт да упражнят правомощията си на основание чл. 7, във връзка с чл. 9 от ПОИСДТВ, приети с решение на ВСС по протокол № 34/27.10.2011 г. Размерът на средствата се определя съгласно Приложение № 1, което е неразделна част от решението и не следва да се надвишава. На лицата по чл. 7, ал. 2 от ПОИСДТВ да се изплатят възнаграждения върху основните им месечни трудови възнаграждения в размер, равен на процента на увеличение в ОСВ, съгласно Приложение № 1, неразделна част от решението. С чл. 5, ал. 2 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения е предвидено, че лице с наложено дисциплинарно наказание или срещу което е образувано дисциплинарно производство, няма право на допълнително възнаграждение. От фактическа страна е установено, че към датата на издаване на оспорения акт дисциплинарното производство срещу съдията Калин Тодоров е приключило с решение по т. 114 от протокол № 54/20.11.2014 г. на Висшия съдебен съвет да не се налага дисциплинарно наказание "забележка". Този факт подкрепя извода на първоинстанционния съд, че не са били налице фактическите предпоставки по чл. 5, ал. 2 от цитираните правила (наложено дисциплинарно наказание или образувано дисциплинарно производство), лишаващи съдията от допълнителното възнаграждение. Производството по обжалване на взетото решение от ВСС е приключило с постановяване на решение № 3471 от 27.03.2015 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 15629/2014 г., VI о., оставено в сила с решение № 7933 от 30.06.2015 г. по адм. дело № 5345/2015 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, с което решението на ВСС е било отменено и административната преписка е била върната за ново произнасяне от фазата на гласуване на решение и за издаване на мотивиран акт с оглед резултата, който ще бъде постигнат. Пред настоящата инстанция е представено решение № 7 от протокол № 41 от 16.07.2015 г. на ВСС, с което на съдия Тодоров не се налага дисциплинарно наказание "забележка". Обжалваното съдебно решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно прилагане на материалния закон в частта, с която оспорената заповед е отменена. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което в тази обжалвана част решението следва да бъде оставено в сила. Решението на Административен съд - Монтана е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон в частта, с която е постановено връщане на преписката на административния ръководител на Районен съд - Берковица "за произнасяне по решение по т. 6 от Протокол № 59/10.12.2014 г. на ВСС". Първоинстанционният съд не е изложил фактически или правни съображения, мотивиращи извода му за оперативна самостоятелност на административния ръководител да разпорежда плащания извън рамките на бюджетната сметка на съда за 2014 г. Предоставеното правомощие на административните ръководители по чл. 9, ал. 1 от ПОИСДТВ, приети с решение по протокол № 34/27.10.2011 г. на ВСС, се ограничава в определяне на допълнителни възнаграждения, които се изплащат в рамките на утвърдената бюджетна сметка на съответния орган на съдебната власт по § 01-00 "Заплати". Приключването на съответната бюджетна година преклудира делегацията на административните ръководители да определят допълнителни възнаграждения за изминалия отчетен финансов период. На основание § 3 от допълнителните и заключителни разпоредби на ПОИСДТВ средствата за допълнителни възнаграждения на административните ръководители, лицата по чл. 7, ал. 2 и ал. 3, съдии, прокурори, следователи, в т.ч. младши съдии, младши прокурори, съдебни и прокурорски помощници, държавни съдебни изпълнители, съдии по вписванията, инспекторите в Инспектората към ВСС, служителите на НИП и съдебните служители, както и социалните, здравните осигуровки и задължителното пенсионно осигуряване, се начисляват и изплащат в рамките на одобрената за конкретната година бюджетна сметка на съответния орган на съдебната власт (В същия смисъл решение № 10225 от 21.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5419/2014 г., VI о., с което е оставено в сила решение № 289 от 28.02.2014 г. по адм. дело № 2545/2013 г. на Административен съд - Бургас). С оглед на изложеното обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно в частта му по чл. 173, ал. 2 от АПК. Предвид изхода на спора в касационната инстанция всяка страна има право на съдебни разноски съразмерно на уважената част, респективно отхвърлената част на жалбата. При направени разноски за адвокатски възнаграждения в размер на 350 лв. от касатора и на 240 лв. от ответника по касация, в полза на касатора се следват разноски по компенсация в размер на 55 лв. Първоинстанционното съдебно решение следва да бъде оставено в сила в частта за присъдените разноски за държавна такса в размер на 10 лв., поради което дължимите на касатора разноски по компенсация възлизат на 45 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,