Решение № 2261 от 15.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10556/2011 г.

Решение № 2261 от 15.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10556/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Търговище, против решение № 68 от 28.06.2011 г. по АД № 81 по описа за 2011 г. на Административен съд - Търговище, с което е отменено издаденото от касатора решение № 17-17 от 12.04.2011 г. и преписката е върната на административния орган за решаване на въпроса съобразно дадените от съда задължителни указания. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ (изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г.) - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Деница Севдалинова Станчева от гр. Търговище е оспорила касационната жалба в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неправилност на обжалваното съдебно решение с предложение за отмяната му. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - Търговище е отменил решение № 17-17 от 12.04.2011 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Търговище, за потвърждаване на разпореждане № 25-999-01-00009951 от 18.03.2011 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, с което на Деница Севдалинова Станчева от гр. Търговище е отказано отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 13.02.2011 г. до 05.04.2011 г. по болничен лист № 0118160, серия А-2009, с мотиви, че жалбоподателката не е осигурено лице за общо заболяване и майчинство, тъй като е подала декларация за започване на трудова дейност след изтичане на 7-дневния срок по чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ (редакция - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.). След като е установил, че самоосигуряващото се лице Деница Севдалинова Станчева е подало декларация до ТД на НАП - Търговище вх. № 3172/22.05.2007 г. за започната трудова дейност на 05.03.2007 г., Административен съд - Търговище законосъобразно е приел, че осигурителните права на лицето се регулират от разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ, в сила към датата на упражняване на правото на избор на вида на осигуряването (ДВ, бр. 15 от 2007 г.). Пропускането на 7-дневния срок за подаване на декларация в компетентната териториална дирекция на НАП, считано от започването на трудова дейност, не е преклудирало правото на самоосигуряващото се лице на избор на вида на осигуряването му. Като се е позовал на безспорния факт за внесени осигурителни вноски в размерите за фонд "Общо заболяване и майчинство" за периода 05.03.2007 г. - 21.11.2010 г., съдът законосъобразно е приел, че към датата на възникване на осигурителното събитие 13.02.2011 г. Деница Севдалинова Станчева е била осигурено лице за общо заболяване и майчинство. Касационните доводи за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ (Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица) са неоснователни. На основание чл. 4, ал. 3, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване самоосигуряващите се лица, упражняващи трудова дейност като регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители, подлежат на задължително обществено осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. С алинея 4 на чл. 4 (редакция - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила до 31.12.2008 г.) на самоосигуряващите се лица по ал. 3, т. 1, 2 и 4 е предоставена възможност по свой избор да се осигуряват и за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица. Изборът на вида на осигуряването се извършва по реда на чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (ДВ, бр. 15 от 2007 г. ) - с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. Установената по делото фактическата обстановка не е спорна. Ответницата по касация Станчева е започнала да упражнява трудова дейност като регистриран земеделски производител на 05.03.2007 г. Обстоятелството, че не е подала декларация за започване на дейността в 7-дневния срок по чл. 1, ал. 3 от цитираната наредба, няма за последица отпадане на задължението за обществено осигуряване. На основание чл. 4, ал. 3 във вр. с чл. 10 от КСО лицето е подлежало на осигуряване за изброените задължителни осигурени рискове, считано от 05.03.2007 г. Декларацията за регистрация на самоосигуряващо се лице по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица е била подадена до териториалното поделение на Националната агенция на приходите на 22.05.2007 г. след изтичане на 7-дневния срок, считано от началната дата на започване на трудовата дейност. С подадената декларация за регистрация самоосигуряващото се лице е упражнило правото по чл. 4, ал. 4 от КСО да избере самостоятелно вида на осигуряването. Към момента на подаване на декларацията не е била приета изрична разпоредба, предвиждаща, че при пропускане на 7-дневния срок за подаване на декларация за започване на трудова дейност лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт (чл. 1, ал. 3, изр. 3 от НООСЛБГРЧМЛ - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.). С оглед на действащата към 22.05.2007 г. подзаконова нормативна регламентация дори и да се приеме, че Деница Станчева не е била осигурено лице за общо заболяване и майчинство за периода 22.05.2007 г. - 31.12.2007 г., то на основание чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ подадената декларация за регистрация с избран вид на осигуряването следва да се приеме за валидна с действие от началото на следващата календарна година - 01.01.2008 г. (В същия смисъл Решение № 10899 от 26.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4528/2011 г., VI о., Решение № 15215 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. дело № 8568/2010 г., VI о. и др.). Конкретно по осигурителните права на Деница Севдалинова Станчева са постановени решение № 1060 от 21.01.2012 г. по адм. дело № 8682/2011. на ВАС, VI отд. и решение № 1104 от 23.01.2012 г. по адм. дело № 7659/2011. на ВАС, VI отд. Съгласно чл. 48а от КСО (ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) материалното право на парично обезщетение за бременност и раждане възниква за осигурените лица за общо заболяване и майчинство, ако имат най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Ответницата по касация е осигурено лице за общо заболяване и майчинство от 01.01.2008 г. и до момента на настъпване на осигуреното събитие е придобила осигурителен стаж за този риск с продължителност повече от 12 месеца. Оспорените административни актове, с което е отказано изплащане на парично обезщетение за периода от 13.02.2011 г. до 05.04.2011 г. по болничен лист № 0118160, серия А-2009, са незаконосъобразни и като ги е отменил, Административен съд - Търговище е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,