Решение № 13364 от 28.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4022/2020 г.

Решение № 13364 от 28.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4022/2020 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Ловеч против решение № 38 от 14.02.2020 г., постановено по адм. д. № 63/2019 г. по описа на Административен съд гр. Ловеч. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – "Нанков-932-НН" ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Ловеч отменя заповед № 3-46/11.01.2019 г. на кмета на Община Ловеч, с която, на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл. 62, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 2 АПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в удостоверение за идентичност на урегулиран поземлен имот с изх. № КАО-11-135/10.10.2018 г. като текстът: "Сграда с идентификатор № 35198.250.289. 1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Казачево, община Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18-81/16.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, е идентична, с "Едноетажна сграда – нафтово стопанство", описана в Постановление за възлагане на недвижим имот от 2.04.2015 г., по изп. д. № 20148790400140, изх. № 04249/02.04.2015 г. на частен съдебен изпълнител рег. № 879, вписано в Агенцията по вписванията – Служба по вписванията – Ловеч с вх. рег. № 2709/27.05.2015 г., том VII, № 72, парт. книга № 1327, описано в нотариален акт" се заменя с текста: "Поземлен имот с идентификатор № 35198.250.156 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Казачево, община Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18-81/16.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, описан в скица на поземлен имот № 15-204172 от 04.05.2017 г., издадена от СГКК – гр. Ловеч, е идентичен с недвижимия имот, описан в точка № 1 от нотариален акт". За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като с нея се изменя изцяло съдържанието(разпоредителната част) на удостоверение за идентичност на урегулиран поземлен имот изх. № КАО-11-135/10.10.2018 г., издадено от кмета на Община Ловеч. Излага съображения, че с обжалваната заповед не се поправят очевидни фактически грешки в издаденото удостоверение за идентичност, а се пререшава по същество основния въпрос, като реално се отменя съдържанието на удостоверението за идентичност на урегулиран поземлен имот и се заменя с друго такова, което изобщо не се отнася до сграда с идентификатор № 35198.250.289. 1 по КККР на с. Казачево. Приема, че в случая не се поправя очевидна фактическа грешка (ОФГ), а съществено се изменя становището на общината, чия собственост е сграда с идентификатор № 35198.250.289. 1 по КККР на с. Казачево, поради което прави извод за незаконосъобразност на заповедта. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че в случая с обжалваната заповед не се отстранява очевидна фактическа грешка в издаденото удостоверение за идентичност на урегулиран поземлен имот с изх. № КАО-11-135/10.10.2018 г., която, съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 2 АПК, има за цел да поправи грешно изписване на индивидуализиращи белези, техническа или формална грешка или несъответствие между действителната воля на административния орган и нейното изразяване, а в случая се променят фактическите изводи на издателя на акта. От поправения текст се вижда, че волята на административния орган е била формирана неправилно, поради което същата не може да бъде заместена под формата на поправка на ОФГ. Последната следва да е формална и да не засяга и да не изменя властническото волеизявление на органа. Процесуалната възможност за изменение на влезли в сила актове на администрацията, поради допусната очевидна фактическа грешка е изключение от общото правило за стабилитет на административните актове и поради това следва да се прилага ограничително - само когато са налице законовите основания за това. По правило, както се спомена и по-горе, тези грешки са формални и не засягат същността на властническото волеизявление, но могат да предизвикат неяснота и трудности при изпълнение на акта, което обективно налага извършването на поправката. В случая, видно и от мотивите на представено като доказателство решение № 393/3.10.2019 г. на Районен съд – Ловеч, постановено по гр. д. № 124/2019 г. е, че сграда с идентификатор 35198.250.156. 1 е идентична с фурната и попада в поземлен имот с идентификатор 35198.250.156, но не е идентична с едноетажна сграда – нафтово стопанство, която не съществува след преустройство на фурната. С поправката със заповед 3-46/11.01.2019 г. на кмета на Община Ловеч се формира волеизявление различно от първоначално изразеното, като се цели да се поправи неправилно удостовереното в удостоверението от 10.10.2018 г. Обстоятелството, че административният органът е формирал воля, която не е съответна на обективната действителност, не представлява грешка по смисъла на чл. 62, ал. 2 АПК. Ето защо като прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед първоинстанционният съд постановява решение, което е в съответствие с материалния закон, а направените от съда в този смисъл изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,