Решение № 2146 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7688/2015 г.

Решение № 2146 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7688/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 76а от Закона за здравното осигуряване ЗЗО/. Образувано е по касационна жалба от "Многопрофилна болница за активно лечение -Търговище" АД срещу решение № 40 от 28.05.2015 г. на Административен съд Търговище по адм. дело № 2 по описа за 2015 г. С него се отхвърля жалба, изходяща от представляващ дружеството срещу писмена покана изх. № 29-02-823/16.12.2014 г. на директора на РЗОК гр. Търговище за възстановяване на суми получени без правно основание в размер на 12354 лева. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие неправилно приложение на материалния закон и при нарушение на процесуалните правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на РЗОК гр. Търговище чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Пред административния съд е обжалвана писмена покана за възстановяване на неоснователно получени суми от жалбаподателя в общ размер на 12354 лева. Възраженията са били за незаконосъобразност на обжалвания акт в който са отчетени общо 29 процедури с № 09 "Интензивно лечение, мониторинг и интензивни грижи с механична вентилация и/или парентерално хранене" от Приложение № 13 към чл. единствен на Наредба № 40/2004 г. Неоснователността на получените суми се обосновава с факта, че продължителната механична вентилация е основна или задължителна терапевтична процедура за завършване и отчитане на съответните клинични пътеки като в случая се касае за прилагането на подзаконов нормативен акт който противоречи на закона. Също така, че със ЗЗО е дадено право на Министерски съвет да одобрява методиката за отчитане и заплащане на медицинските дейности но не и да включва или изключва медицински дейности от тези подлежащи на заплащане. Определянето на видовете медицински дейности и тяхната стойност става с Националния рамков договор, който е със статут на закон и е недопустимо с подзаконов акт да се дерогира действието на рамковия договор, което прави незаконосъобразна поканата за връщане на посочените в нея суми. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. От заключение на съдебно счетоводна експертиза е установена сумата по отчетените 29 броя фактури за процедури № 9 за четири здравоосигурени лица по КП № 101 и КП № 53, които са приложени в рамките на същият болничен престой на лицата по клиничните пътеки за които дружеството е получило от НЗОК чрез РЗОК сумата в общ размер на 12354 лева. Прието е, че съгласно ДЛА на КП № 101 "Декомпенсирана хронична дихателна недостатъчност при болести на дихателната система с механична вентилация" клиничната пътека се счита за завършена ако са приложени и отчетени три основни терапевтични процедури от които една от следните е задължителна - с код 96.70"продължителна механична вентилация с неуточнена продължителност", с код 96.71" продължителна механична вентилация под 96 продължителни часа", с код 96.72"продължителна механична вентилация за 96 или повече продължителни часа". Съгласно ДЛА на КП № 53 "Остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност III и IV функционален клас с механична вентилация" клиничната пътека се счита за завършена ако са приложени и отчетени и две основни терапевтични процедури от които кодът за механична вентилация - 96.70 или 96.71 е задължителен. Прието е, че съгласно чл. 9, ал. 4 от приложение № 2Б към чл. 2 от ПМС № 94/24.04.2014 г. за приемане на методики за остойностяване и заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2 ЗЗО в случаите на хоспитализация по КП и необходимост от провеждане на клинична процедура в рамките на същия болничен престой НЗОК заплаща КП и КПр с изключение на процедурата "Интензивно лечение, мониторинг и интензивни грижи с мехавнична вентилация и/или парентерално хранене" поняколко КП в т. ч и по КП 101 и КП 53 в които кодът за механична вентилация 96.70, 96.71 или 96.72 е задължителен. Съдът е приел, че разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от приложение № 2Б към чл. 2 от ПМС № 94/24.04.2014 г. е правилно приложена от административния орган като последната не изважда гореописаната процедура от заплащане, тъй като същата подлежи на заплащане на друго основание - по КП № 101 и КП № 53 от Приложение № 16 към НРД за медицинските дейности за 2014 г. като задължителен елемент за завършване на КП. В случая освен задължително заплатените процедури в рамките на клиничните пътеки № 101 и № 53 са извършени и заплатени допълнителни такива които съдът приел за неоснователно заплатени поради което жалбата срещу писмената покана за възстановяване на тези суми приел за неоснователна. Решението е правилно. В касационната жалба се поддържат доводи за нарушение на материалния закон поради приложение на подзаконов нормативен акт, противоречащ на НРД и ЗЗО. Тези доводи са неоснователни. На л. 270 и сл. от делото е приложено допълнително споразумение № 1/2014 г. към договор № 250328/20.02.2014 г. за извършване на процедури, от 24.06.2014 г. между НЗОК представлявана от РЗОК Търговище и Многопрофилна болница за активно лечение - Търговище АД с което в § 3, т. 2.1 е посочено, че чл. 24, ал. 2, т. 2 придобива следното съдържание: "2.процедура "Интензивно лечение мониторинг и интензивни грижи с механична вентилация и/или парентерално хранене" от приложение № 13 на Наредба № 40 от 2004 г. в рамките на същия болничен престой по КП включително и КП № 53 и КП № 101 в които кодът за механична вентилациуя /96.70 или 96.71 или 96.72 е задължителен за извършване и отчитане на посочените КП. В разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 4 от Приложение № 2б към чл. 2 на ПМС № 94/24.04.2014 г. е посочено, че в случаи на хоспитализация по КП и необходимост от провеждане на клинична процедура в рамките на същия болничен престой НЗОК заплаща КП и КПр с изключение на вентилация и/или парентерално хранене от приложение № 13 към чл. единствен на Наредба № 40 от 2004 г., извършена в рамките на същия болничен престой по КП ...№ 53 и КП № 101 в които кодът на механичната вентилация /96.70, 96.71 или 96.72 е задължителен за завършване и отчитане на посочените КП. Соченото нарушение на материалния закон не е налице тъй като в индивидуалния договор е възпроизведено съдържанието на подзаконовия нормативен акт. Или, в договорът жалбоподателят е поел задължения за които сега твърди в жалбата си, че не почиват на законно основание. Този договорен спор може да бъде разрешен по исков ред, а пред Върховния административен съд може да бъде разгледана жалба срещу подзаконов нормативен акт по правилата на чл. 185 и сл. АПК какъвто настоящият спор в производството по чл. 76а, ал. 4 от ЗЗО не е. В съдебното административно производство съдът може да приложи чл. 5, ал. 1 АПК, но в настоящият случай издаденият административен акт /писмената покана/ се основава на клаузите на договор между страните, които възпроизвеждат съдържанието на подзаконов нормативен акт, поради което дори да бъде разгледан въпросът за противоречието на подзаконовия нормативен акт с акт от по висока степен договорното основание не може да бъде преодоляно. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 АПК Върховният административен съд шесто отделение