Решение № 473 от 28.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1264/2012 г.

Решение № 473 от 28.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1264/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 21/2012 г. на Апелативен съд гр. Варна са подадени касационни жалби от частния обвинител и граждански ищец В. Ф. и от подсъдимия И. Г. г.

В съдебно заседание жалбата на гражданския ищец се поддържа от повереник, с доводи за нарушение на закона.

Жалбата на подсъдимия, с оплаквания за явна несправедливост на наказанието, се поддържа лично и от защитник.

Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановения съдебен акт законосъобразен и при спазване на процесуалните правила, наказанието на подсъдимия справедливо, а подадените жалби изцяло неоснователни.

Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:

С решение от 21.03.2012 г., постановено по внохд. № 21/2012 г. на Апелативен съд гр. Варна е потвърдена присъда по нохд. № 442/2011 г. на Окръжен съд гр. Шумен в наказателната й част. Присъдата е отменена в гражданската й част и е прекратено производството по гражданския иск на В. Б. Ф.

С посочената присъда подсъдимия И. Г. Г. е признат за виновен в това, че на 4.01.2011 г. в [населено място] умишлено умъртвил Ф. Б. Ф., като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 НК вр. с чл. 115 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на доживотен затвор, при специален първоначален режим на изтърпяване на наказанието в затворническо заведение от закрит тип. Подсъдимия е оправдан по т. 5 на ал. 1 на чл. 116 НК. Уважен е и граждански иск в полза на В. Ф. за неимуществени вреди в размер на 18 000 лв.

ПО ЖАЛБАТА на частния обвинител и граждански ищец В. Ф.:

Доводите в жалбата, а и в писмените бележки на повереника са за неправилност и незаконосъобразност на решението, с което е прието че "уважения от първоинстанционния съд граждански иск за претърпени неимуществени вреди от брата на пострадалия, който е единствения му близък роднина и наследник е недопустим ". Повереникът е на становище, че следва да се възприемат съображенията на първоинстанционния съд, който е приел иска, разгледал го е и го е уважил.

Доводите са неоснователни доколкото касаят основание, а не допустимост на иска.

Всичко посочено в писмените бележки за основателността на иска, с основание чл. 45 ЗЗД за дължимото обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увредата са верни и могат да бъдат реализирани пред гражданския съд, като се ползва влязлата в сила присъда. Цитираните Постановление № 4/61 г. на Пленума на ВС и сл. изчерпателно посочват лицата, които могат да претендират неимуществени вреди в наказателното производство, т. е. касаят допустимостта на иска, а не неговата основателност.

В тази връзка неправилно в мотивите на въззивното решение е прието, че брата на пострадалия няма "право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт ". Както бе посочено по горе Постановлението на Пл. на ВС ограничава правото за предявяване на гражданския иск за неимуществени вреди в наказателното производство, но не отрича правото на обезщетение за същите вреди с основание чл. 45 ЗЗД на тези лица пред граждански съд.

ПО ЖАЛБАТА на подсъдимия Г.:

Единственото оплакване е за явна несправедливост на наказанието, като са акцентира на не взета предвид съдебно психиатрична и психологична експертиза и е неоснователно.

Инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение за определяне вида и размера на наказанието.

Взета е предвид и съдебно психиатрична и психологическа експертиза, заключението на която е в смисъл:

• "проявената от подсъдимия критичност е формална ... подсъдимият притежава дисхармонични личностови характеристики на шизоидна и антисоциална личност ... волевите импулси са подчинени на емоциите и водят до непредсказуеми постъпки, като дори при обичайни ситуации у него е налице агресивна предиспозиция".

Законосъобразно е прието и, че извършеното от подсъдимия деяние е изключително тежко по смисъла на ал. 2 на чл. 38 НК и това е така като се вземе предвид дори само броя на ударите в главата, които са двадесет и девет, счупените общо седем ребра, обширни кръвонасядания по горните и долни крайници, с формиране на джобове от размачкани меки тъкани на левия крак, обстоятелството, че пострадалия е бил вързан, както и обстоятелството, че според съдебно медицинската експертиза увредите по пострадалия сочат на садизъм проявен от подсъдимия.

Определеното на подсъдимия наказание доживотен затвор е достатъчно и справедливо и не е в нарушение на чл. 348, ал. 5 НПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правилата, а подадените жалби неоснователни.

Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение,