Решение № 14332 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8553/2011 г.

ВАСIII отделение07.11.2011 г.докладчик Панайот Генков

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 1656/7.04.2011 г. по адм. дело № 8638/2010 г. на Административния съд - София-град, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ценка Здравкова Базънова и Правда Недялкова Базънова против заповед № РЛ-096/13.10.2010 г. на областния управител на област София. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 14332 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8553/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от областния управител на област София против решение № 1656/7.04.2011 г. по адм. дело № 8638/2010 г. на Административния съд - София-град, с което е отменена като незаконосъобразна негова заповед № РЛ-096/13.10.2010 г., с искане да се отмени като неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния и процесуалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител. Ответниците, редовно призовани, не се явяват, но се представляват в съдебно заседание от адвокат Танков, който от тяхно име иска от съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд - трето отделение, на основание чл. 218 от АПК, като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване, и разгледана по същество е основателна. Основателно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че жалбоподателите - наследници на правоимащото лице по ЗПГРРЛ, имат право да получат обезщетение за причинените имуществени вреди на наследодателя им не само за времето, за което наследодателят им е получил обезщетение приживе, но и за разликата до пълния срок на изтърпяната от него репресия предвид изменението на закона през 2008 г. Този извод на съда е необоснован и незаконосъобразен. Законът за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица има за цел да обезщети репресираните след 9.09.1944 г. до 10.11.1989 г. лица за незаконно претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди, като разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗПГРРЛ дава право на наследниците на правоимащите лица по този закон, които са починали и не са получили обезщетение за имуществени вреди, да го получат те, по ред и в размер, установен с наредба на Министерския съвет. Разпоредбите на чл. 6 до чл. 9 от тази наредба определят размера на обезщетенията за претърпени имуществени и неимуществени вреди, които могат да получат правоимащите лица, и вида на репресиите, за които те им се изплащат. Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от наредбата дава легално определение обезщетение за какъв вид репресия могат да получат репресираните лица по чл. 1, ал. 1, т. 1 от тази наредба, какъвто е и настоящия случай - които са били в затвори, лагери и други подобни места и са живи. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от тази наредба определя общия размер на обезщетението за имуществени вреди, които могат да получат наследниците на тези лица, ако те не са получили обезщетение, в зависимост от времетраенето на репресията - по 48 лв. за пълен календарен месец. От анализа на двата текста от закона и наредбата следва да се направят изводи, че наследниците на правоимащите лица могат да получат обезщетение, само ако техния наследодател приживе не е получил обезщетение. Следователно административния орган правилно и в пълно съответствие със ЗПГРРЛ е преценил, че за престъпленията, за които е осъден наследодателят на молителите, той лично приживе е получил следващото му се към онази редакция на закона обезщетение и правилно и законосъобразно им е отказал да им признае претендираното право на доплащане за обезщетение. От изложеното до тук следва, че касационната жалба е основателна за посочените в нея касационни основания и обжалваното решение следва да се отмени, като се отхвърли жалбата на жалбоподателите. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,

Цитирани разпоредби

2