Решение № 10832 от 27.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5749/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, подадена чрез упълномощения представител юрисконсулт Я. Кънчева, срещу решение 533 от 08.04.2021 г., постановено по адм. дело 146/2021 г. от Административен съд Бургас. С него е отменена заповед 03-РД9 от 04.01.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която е отказано финансиране по заявление за подпомагане по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя, подадено от Н. Ангелов. С касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяната му и произнасяне по същество, при което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде отхвърлена. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Н. Ангелов от гр.Сунгурларе в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да остави обжалваното решение в сила, както и да му присъди сторените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Предлага същото да бъде отменено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Бургас е било образувано по жалба на Н. Ангелов срещу заповед 03-РД9 от 04.01.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на жалбоподателя е отказано финансиране по негово заявление с ИН 2931010003 от 28.01.2019 г. за подпомагане по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя. С обжалваното решение административният съд е отменил оспорената заповед. За да постанови този резултат, е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалните разпоредби. Оспорената заповед била издадена на основание чл.13, ал.10, т.2 във връзка с чл.19, т.5 от Наредба 6 от 26.10.2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2023 г. /Наредба 6/. Посоченото в заповедта правно основание било за издаване на заповед за одобряване или отхвърляне на заявлението за предоставяне на финансова помощ, подадено на основание чл.12, ал.1 от Наредбата, а не за издаване на заповед за одобряване или отказ за изплащане на част или на цялата финансова помощ след подадено заявление за окончателно плащане по чл.17, ал.1 от Наредбата, каквото било настоящото. Поради това съдът е приел, че в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК оспореният акт бил издаден при несъответствие на фактическото и правното основание, което го правело материално незаконосъобразен. Обжалваното решение е правилно като краен резултат. От данните по делото се установява, че жалбоподателят Н. Ангелов е подал заявление за подпомагане с ИН 2931010003 от 28.01.2019 г. по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя. След извършена административна проверка, между него и ДФЗ е сключен договор 201959/31.07.2019 г. за предоставяне на финансова помощ със срок за извършване на дейностите от страна на земеделския производител до 15.07.2020 г. Във връзка с подадено на 15.05.2020 г. заявление за окончателно плащане е проведено административно производство, в резултат на което е издадена оспорената заповед 03-РД9 от 04.01.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ с постановен отказ за финансиране на заявлението за подпомагане на кандидат за предоставяне на финансова помощ. Установява се също, че на 02.12.2019 г. между жалбоподателя Н. Ангелов и неговия баща И. Ангелов е сключен договор за смяна на подпорна конструкция на съществуващи лозови насаждения, сорт Мерло, на площ от 2,2423 ха в землището на гр.Сунгурларе, община Сунгурларе, област Бургас. Дейността предмет на този договор е в изпълнение на договор 201957/31.07.2019 г. за предоставяне на финансова помощ по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя по национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2023 г., сключен между И. Ангелов и ДФЗ по одобрено негово заявление за подпомагане на кандидат за предоставяне на финансова помощ с ИН 2931010002 от 28.01.2019 г. по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя. В оспорената заповед като правно основание са посочени чл.13, ал.10, т.2, чл.13, ал.11, т.1 във вр. с чл.19, т.5 от Наредба 6 от 26.10.2018г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя, издадена от Министъра на земеделието, храните и горите /обн. ДВ, бр.93 от 9.11.2018 г. изм. и доп. бр.4 от 14.01.2020 г., в сила от 14.01.2020 г./. Като фактическо основание за издаване на заповедта административният орган е посочил, че ползвателят Н. Ангелов е изпълнител в проекта на И. Ангелов и че двете физически лица са подали заявления за подпомагане по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя в период на прием, обявен със заповед О3-РД/5262 от 27.12.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. При тези данни следва да се отчете, че към момента на въвеждането на ново основание за отказ по т.5 на чл.19 от Наредба 6 (в сила от 14.01.2020 г.) не са били сключени нито договор 201957/31.07.2019 г. между И. Ангелов и ДФЗ, нито договор 201959/31.07.2019 г. между жалбоподателя Н. Ангелов и ДФЗ, нито договорът за смяна на подпорна конструкция на съществуващи лозови насаждения между двамата земеделски производители от 02.12.2019 г. Това означава, че към посочените дати не е съществувало правното основание на чл.19, т.5 от Наредба 6. Разпоредбата е материалноправна и няма обратно действие, като не й е придадено такова и изрично с преходна разпоредба. Поради това същата урежда правоотношения, възникнали след нейното влизане в сила. След като разпоредбата е влязла в сила на 14.01.2020 г., същата не е могла да послужи като основание за постановения от изпълнителния директор на ДФЗ отказ за изплащане на субсидия по заявление за окончателно плащане. Обоснована е и преценката на първоинстанционния съд за недопустимо смесване на процедурите по издаване на заповед за одобряване или отхвърляне на първоначалното заявление за подпомагане, подадено по реда на чл.12 от Наредба 6 и по одобряване или отказ по заявление за окончателно плащане, подадено по реда на чл.17 от същата наредба. Това смесване е довело до несъответствие на фактическото и правно основание за издаването на процесната заповед, което е нарушение на изискването за форма на акта по чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че посоченото нарушение не било от категорията на съществените, доколкото не се отразявало на резултата, постановен с оспорения акт. В случая към процесния отказ за отпускане на сумата по заявление за окончателно плащане е посочена неотносима разпоредба, касаеща процедура по одобряване на заявление за подпомагане. Посоченото несъответствие води до нелогичност на мотивите, послужили за издаване на акта, което противно на твърденията на касатора води до нарушаване на правото на защита на адресата на акта. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски. Същите са своевременно поискани и доказани по основание и размер, видно от представените договор за правна защита и съдействие и фактура за направеното плащане. От страна на касатора е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно. При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде намален на 3000 лв. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,