Решение № 3491 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9086/2014 г.

Решение № 3491 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9086/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 вр. с чл. 144 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на ТД на НАП - Пловдив срещу Решение № 1364/05.06.2014 г., постановено по адм. дело № 948/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е обявен за нищожен Акт за установяване на задължение /АУЗ/ № 26001103111/22.11.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 68/17.02.2014 г. на Директора на ТД на НАП-Пловдив. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Счита, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на чл. 103, ал. 1 и чл. 106 от ДОПК, в резултат на което е достигнал до незаконосъобразни изводи. В тази насока излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което жалбата срещу процесния АУН бъде отхвърлена, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Митко Кирилов Памуков, действащ като ЕТ "Юг - Митко Памуков", гр. София, с писмен отговор оспорва нейната основателност и претендира присъждане на осъществените в настоящото производство разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд - Пловдив е законосъобразността на АУЗ № 26001103111 от 22.11.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 68/17.02.2014 г. на Директора на ТД на НАП-Пловдив, с който за д. период м. 01.2011 г. е установено данъчно задължение за ДДС в размер на 204 лв. и са начислени лихви за забава, възлизащи на сумата от 66.63 лв. За да се произнесе по основателността на предявената жалба първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна следното: На 29.07.2008 г. лицето, в качеството си на едноличен търговец, е отдало под наем недвижим имот за сумата от 20 лв. месечно, платими до 5-то число на текущия месец. На 03.01.2011 г. то е сключило втори договор за наем на друг недвижим имот при наемна цена от 1 000 лв. месечно, платими по банков път до 5-то число на всеки месец. Предмет на наемно правоотношение по силата на договор от 01.10.2010 г. е и трети недвижим имот, за ползването на който лицето получава наемна цена от 150 лв. месечно, платими до 5-то число на всеки календарен месец. В хода на осъществената от приходните органи проверка е установено, че съгласно приложение № 4 към годишната данъчна декларация /ГДД/ по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за 2011 г. Митко Кирилов Памуков е декларирал доходи от наеми на недвижимо имущество в общ размер от 14 040 лв. по трите договора за наем, а в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице за периода месец 01.2011 г. е подало справка-декларация с нулев резултат. При тези факти и обстоятелства органът по приходите е преценил, че с отдаването под наем на трите недвижими имоти едноличният търговец е реализирал облагаеми доставки през м. 01.2011 г., за които е следвало да издаде фактури и начисли ДДС. Въз основа на това заключение и на основание чл. 103, ал. 1 от ДОПК приходният орган е изпратил съобщение за отстраняване на несъответствията в подадената справка-декларация по ЗДДС за д. п. м. 01.2011 г., а след получаване на отговора на задълженото лице е издал оспорения АУЗ на основание чл. 106, ал. 1 от ДОПК. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че е недопустимо по реда на чл. 106 от ДОПК да се установява несъответствие между данните в подадената от лицето декларация и данните, получени от органи по приходите от трети лица или администрации. Преценил е, че установяването на ДДС не може да стане с издаване на АУЗД, тъй като не са касае за служебна корекция на грешка при попълването или подаването на декларация, с която задълженото лице само е изчислило основата и дължимия данък. Посочил е, че след като се установяват нови факти и обстоятелства, то корекция може да се осъществи само в хода на надлежно образувано ревизионно производство, в което с ревизионен акт да бъдат установени задълженията. Тъй като това е сторено с АУЗ, съдът е приел, че с издаването му е допуснатото особено съществено и непоправимо нарушение, водещо до неговата нищожност. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Корекцията на грешки в подадените декларации по 125, ал. 1 от ЗДДС, в следствие на неотразени или неправилно отразени документи в отчетните регистри по чл. 124, е регламентирана в нормата на чл. 126 от ЗДДС. Процедурата е различна според момента на откриване на грешката - до изтичане на срока за подаване на справката-декларация /чл. 126, ал. 2/ и след изтичането на този срок /чл. 126, ал. 3/. В последната разпоредба са разграничени две хипотези, с оглед характера на грешките: чл. 126, ал. 3, т. 1 урежда случаите, когато грешката се дължи на неотразяване в отчетните регистри на документи, като същата се коригира от лицето чрез извършване на необходимите корекции в данъчния период, през който грешката е установена и включване на неотразения документ в съответния отчетен регистър за данъчния период на установяване на грешката. Когато грешката се дължи на неправилно отразяване в отчетните регистри на документи, същата се коригира по инициатива на лицето чрез писмено уведомяване на компетентния орган по приходите в съответната ТД на НАП, който следва да предприеме действия за промяна на задълженията на лицето за съответни данъчен период - чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. В тази хипотеза възможните действията от страна на приходната администрация по промяна на задължението са три: съставяне на акт по чл. 106 ДОПК, с който се извърши служебна корекция в резултат на проверка; съставяне на акт за прихващане или възстановяване по повод искане на лицето по чл. 129 ДОПК след извършване на проверка или съставяне на ревизионен акт по чл. 108 и сл. ДОПК, респективно чл. 133 - 134 ДОПК. В случая данъчни документи и отчет за извършените продажби, подлежащи на отразяване в отчетния регистър по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за м. 01.2011 г., не са съставяни. За да издаде оспорения АУЗ органът по приходите е взел предвид данните в подадената от задълженото лице ГДД за 2011 г., но доколко те са основание за осъществяване на корекция чрез АУЗ по реда на чл. 106, ал. 1 от ДОПК е въпрос, който обуславя материалната законосъобразност на акта, но не и неговата валидност. Независимо, че разпоредбата на 106, ал. 3 ДОПК сочи, че задълженията за данъка или за задължителни осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия, то тя не предвижда забрана за издаване на АУЗ. Дори и в случай, че той е издаден в рамките на недопустимо образувано производство, то неспазването на процесуалните разпоредби не е порок, който да има за своя правна последица нищожността на АУЗ. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил необосновано решение, което като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като спорът е останал неизяснен от фактическа страна, а за целта с оглед възраженията на задълженото лице е необходимо провеждането на ССчЕ, която да установи заведени ли са отдаваните под наем недвижим имоти като ДМА в предприятието на ЕТ и получените наеми отчетени ли са като приходи от него, то съобразно чл. 220 от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, който да формира конкретни фактически изводи и да се произнесе по всички посочени в чл. 160, ал. 2 от ДОПК основания за законосъобразност на оспорения АУЗ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд