Решение № 12358 от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5963/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрк. Б. Митев, срещу решение 3413/12.04.2024 г., постановено по адм. дело 2023/2023 г. по описа на Административен съд-Пловдив, 5-ти състав. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на разноски. Ответната страна В. И. М., в качеството й на ЕТ В. Хаус В. Г. , чрез процесуалния си представител адв. Н. Петров, в писмен отговор и в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество за основателна, но по следните съображения. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на В. И. М., действаща като ЕТ В. Хаус В. Г. , срещу решение 16/311/01037/3/01/04/02, с изх. 01-6500/8599/19.07.2023 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 70, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 16, ал. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007-2013 г., както и в изпълнение на влязло в сила решение 2106/07.03.2022 г., постановено по адм. дело 7106/2021 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, на търговеца е определена финансова корекция в размер на 58 393.03 лв. Пред административния съд е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт и е изслушана съдебно-счетоводна експертиза. По данни от приобщените доказателства, на 09.10.2014 г. между ДФЗ и едноличния търговец е сключен договор 16/311/01037/09.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от ПРСР за периода 2007-2013 г. Във връзка с констатирано от административния орган по време на извършени проверка на място през м. юни 2019 г. и допълнителни административни проверки, изпълнение на застъпените в одобрения към договора бизнес план, приходни показатели, изчислено средно аритметично за три пълни финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., в размер на 23.40 %, първоначално е издаден акт за установяване на публично държавно вземане 16/311/01037/3/01/04/01, с изх. 01-6500/8599/04.09.2020 г., с който на В. Г. в качеството й на ЕТ В. Хаус - В. Г. е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 58 393.03 лева. След отмяната на този акт с решение 775/15.04.2021 г., постановено по адм. дело 2466/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив, оставено в сила с решение 2106/07.03.2022 г. по адм. дело 7106/2021 г. на Върховния административен съд, първо отделение, и предоставяне възможност на търговеца да представи писмено възражение и подаването на такова, на 19.07.2023 г. изпълнителният директор на ДФЗ издава оспореното пред първата инстанция решение за налагане на финансова корекция. Видно от съдържанието му, актът е подписан за изпълнителния директор на ДФЗ, от надлежно оправомощен при условията на заместване, заместник изпълнителен директор на ДФЗ /И. Иванова/. По делото е представена заповед 03-РД/3199/14.07.2023 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на основание чл. 11, ал. 3 във връзка с чл. 10, т. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ във връзка с чл. 20 и чл. 20а ЗПЗП и с оглед осъществяване дейността на фонда при изпълнението на всички негови функции за срока на отсъствието на изпълнителния директор , последният е възложил на И. Иванова, в качеството й на заместник изпълнителен директор на ДФЗ, в периода от 17.07.2023 г. до 21.07.2023 г. включително да замества изпълнителния директор на ДФЗ в съответствие с действащото в страната законодателство и вътрешните устройствени актове на ДФЗ при осъществяване на всички правомощия на изпълнителния директор, свързани с дейността на фонда. При тази фактическа установеност, административният съд приема, че оспореното решение за налагане на финансова, което счита издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, е нищожно, като издадено от некомпетентен орган. Според мотивите на съда, обусловили горния извод, компетентен да издаде решение за налагане на финансова корекция по мярка от ПРСР за периода 2007-2013 г. е управляващият орган на програмата, а именно Дирекция Развитие на селските райони на Министерство на земеделието и продоволствието /сега Министерство на земеделието и храните/, а не заместник изпълнителният директор на ДФЗ. По тези мотиви постановява атакувания пред касационната инстанция съдебен акт, с който обявява нищожността на решението за налагане на финансова корекция. При дължимата на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, но недопустимо. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Противно на приетото в атакуваното решение, съставът счита, че издател на оспореното пред административния съд решение за налагане на финансова корекция не е заместник изпълнителният директор на ДФЗ, конституиран като ответник по делото. Вярно е, че актът е подписан от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, но с изричното уточнение върху него, че подписването е за изпълнителния директор при условията на заместване, въз основа приетата в доказателствената съвкупност, заповед 03-РД/3199/14.07.2023 г. на изпълнителния директор на фонда. Актът не е подписан от заместник изпълнителния директор на ДФЗ при условията на делегираната компетентност, в който случай издател на акта и съответно надлежен ответник по делото, би бил именно той. При това и приетото в тълкувателно решение 4/22.04.2004 г. по тълк. дело 4/2002 г. на Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд, разграничение между заместването и делегирането, както и че при първото /заместването/ при отсъствието на лицето, титуляр на правомощията, с оглед необходимостта от непрекъснатото функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице, като за определения в заповедта период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, извършвайки това от името на замествания орган, се налага изводът, че издател на обжалвания пред административния съд, акт е изпълнителният директор на ДФЗ, а не заместник изпълнителният директор, а оттам и че като е конституирал различен орган от издателя на акта, административният съд е провел по неговото оспорване недопустимо съдебно производство, по което е постановил недопустимо съдебно решение. Пасивната процесуална легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на делото с оглед действието на субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение. Като не е определил правилно органа, издател на процесния акт и в резултат на това е конституирал ненадлежен ответник по делото, административният съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а делото върнато на друг състав на същия съд за ново разглеждане с конституиране на надлежния ответник по него. С оглед приетата недопустимост на обжалваното решение не следва да бъдат обсъждани наведените в касационната жалба доводи за неправилността му. По аргумент от чл. 226, ал. 3 АПК настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по искането на касатора за присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,