Решение № 12053 от 25.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3241/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на Министерство на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител гл. юрк. В. Табакова, срещу Решение 260 от 14.01.2020 г., постановено по адм. дело 6334/2020 г. по описа на Административен съд София-град с доводи, че e неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за неговата отмяна, като се постанови друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответната страна А. Киров, от гр. София, чрез пълномощника си адв. С. Димитров в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

Административен съд София-град е бил сезиран с иск, предявен от А. Киров срещу МВР, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 3 304 лв., за периода от 16.01.2018 г. да 16.03.2018 г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), настъпили вследствие на незаконосъобразно бездействие от страна на МВР ищецът да бъде възстановен на заеманата отпреди уволнението, или друга равностойна длъжност в законоустановения срок съгласно чл. 232 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

С обжалваното решение искът е бил приет за основателен и доказан и е уважен така, както е бил предявен, като на ищеца са присъдени понесените в съдебното производство разноски в размер на 610 лв.

За да постанови този резултат съдът е приел, че в конкретния случай са налице комулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и безвиновната отговорност на държавата следва да се ангажира. Приел е още, че няма данни за извършени процесуални действия от МВР в срока по чл. 7, ал. 8 от Наредба 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Съдът е тълкувал неправилно приложимия материален закон и събраните по делото доказателства, вследствие на което е направил необосновани и незаконосъобразни правни изводи, които не се споделят от настоящата инстанция.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Доказателствената тежест е на ищеца, който с допустимите по АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства следва да установи наличието на комулативно изискуемите елементи от фактическия състав на специалната правна норма.

От събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства безспорно e установено следното:

1. С Решение 8489 от 03.07.2017 г, постановено по адм. дело 7227/2016 г. по описа на ВАС, Пето отделение е отменена Заповед 8121К-1600 от 26.04.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която на А. Киров е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. Решението е оставено в сила с Решение 15197 от 11.12.2017 г, постановено по адм. дело 11386/2017 г. по описа на ВАС, петчленен състав на Втора колегия.

2. На 15.12.2017 г. Киров е подал до министъра на вътрешните работи писмено заявление вх. 338200-15055 от същата дата, с което е поискал да бъде възстановен на ръководна длъжност в МВР на основание чл. 232 ЗМВР (в приложимата редакция на текста).

3. От съдържанието на Протокол рег. 513р-4029 от 16.01.2018 г. на началник на 03 сектор ЧР-РУ и ОДЩ към отдел Човешки ресурси СДВР, утвърден от директора на СДВР е видно, че към датата на подаване на заявлението в 07 РУ-СДВР длъжността началник група Териториална полиция" - Студентски град, сектор "Охранителна полиция", заемана от ищеца отпреди уволнението му, е била заета, считано от 22.12.2017 г., от държавен служител спечелил конкурс за преминаване в по-висока по вид длъжност.

4. На 17.01.2018 г. е проведен телефонен разговор от служител на МВР с Киров, в който последният е бил поканен да се яви в СДВР, ако е възможно още днес, за да му се предостави протокола за избор на длъжност, на която да бъде възстановен и комплекта документи за издаване на разрешение за достъп по ЗЗКИ. Ищецът не се е явил.

5. С протокол рег. 513-7793 от 29.01.2018 г., на осн. влязлото в сила решение на съда, Протокол рег. 513р-4029 от 16.01.2018 г. на началник на 03 сектор ЧР-РУ и ОДЩ към отдел Човешки ресурси СДВР и чл 143, ал. 1, т. 3 ЗМВР на А. Киров е предложено да направи избор за заемане на равностойна на длъжността Началник на група Териториална полиция" - Студентски град, сектор "Охранителна полиция" към 07 РУ-СДВР, а именно длъжността Началник на група Охрана на обществения ред на сектор Охранителна полиция към 02 РУ при СДВР.

6. Изрично, с личен подпис и в присъствието на двама служители, присъствали на процедурата по предлагане на избор на длъжност, г-н Киров е отразил в протокола, на същата дата, че ще заема предложената длъжност н-к група ООР при сектор ОП 02 РУ-СДВР.

7. На същата дата 29.01.2018 г., поради факта, че за предложената длъжност се изисква разрешение за достъп до класифицирана информация по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), на ищеца е била връчена и покана рег. 513р-4531, както и документи за проучване за достъп, съгласно чл. 48 ЗЗКИ, които в 7-дневен срок да бъдат попълнени и окомплектовани според изискванията на закона. Изрично е посочено, че непредставянето на документите в срока ще се счита за отказ.

8. С докладна записка 513р-11404 от 09.02.2018 г. адресирана до министъра на вътрешните работи е предложено, на осн. чл. 158, т. 4 и чл. 232 ЗМВР, ищецът да бъде преназначен на ръководна длъжност началник на група Охрана на обществения ред" на сектор Охранителна полиция" към 02 РУ - СДВР, със специфично наименование на длъжността старши инспектор, с основно месечно възнаграждение в размер на 1099 лева.

9. На 12.03.2018 г. на Киров е издадено Разрешение за достъп до класифицирана информация 534 до ниво "поверително".

10. Със заповед 8121К3083 от 16.03.2018 г. на министъра на вътрешните работи, А. Киров е преназначен на предложената му равностойна длъжност, избрана от него.

При така установената фактическа обстановка извода на съда, че е налице бездействие на административния орган по повод възстановяването на длъжност на ищеца, с което са му нанесени имуществени вреди във вид на пропуснати ползи, съизмерими с размера на брутното месечно възнаграждение по чл. 239 ЗМВР, определено му със заповед на министъра на вътрешните работи, е необоснован и незаконосъобразен. Не е доказано наличието на бездействие от страна на длъжностните лица на ответника във връзка с изпълнението на задължения, произтичащи пряко от нормативен акт.

Процедурата по чл. 232 ЗМВР по възстановяването на държавния служител от МВР на друга, равностойна длъжност, е проведена в разумен срок по смисъла на чл. 7, ал. 8 от Наредба 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (в приложимата редакция, Наредбата). Вярно е, че посоченият текст изисква: Преназначаването по ал. 1, т.5 се извършва в тридесетдневен срок от явяване на държавния служител да заеме длъжността, на която е възстановен. Но посоченият срок е инструктивен и е обусловен от сложния фактически състав на възстановяването, което не следва автоматично с влизане в сила на решението на съда, с което уволнението е отменено. Освен това е необходимо: 1. В 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение лицето да се яви на служба; 2. При справка от органа да се констатира, че предишната заемана длъжност не е вакантна; 3. На служителя да се намери друга, подходяща, равностойна и вакантна длъжност в системата на МВР; 5. Да му се отправи предложение да заеме тази "равностойна длъжност" и това предложение да бъде прието; 6. Да не се налага издаването на друг документ, от друг орган, без какъвто равностойната длъжност не може да бъде изпълнявана, какъвто е настоящия случай, изискващ документ за достъп до класифицирана информация и др. под.

В настоящата хипотеза всеки един от елементите от фактическия състав е реализиран. Процедурата по възстановяване на друга длъжност по чл. 232 ЗМВР и чл. 7 от Наредбата от 17.07.2014 г. на МВР е спазена изцяло в рамките на разумните, с оглед поведението и на самия държавен служител, срокове и той е бил преназначен на равностойна длъжност незабавно след като е излязло разрешението му за достъп до класифицирана информация. Следователно, не е налице бездействие по смисъла на АПК, което да произтича от неизпълнение на задължение, произтичащо пряко от закона. Липсата на която и да е от предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, представлява основание за отхвърляне на иска, а в случая не е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган.

При неустановяване на елемент от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е следвало да отхвърли исковата претенция. Като е уважил иска съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени изцяло и вместо него да се постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен, като неоснователен.

С оглед изхода на правния спор в полза на административния орган следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева за съдебно производство пред двете съдебни инстанции.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение