Решение № 16268 от 27.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13836/2017 г.

Решение № 16268 от 27.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13836/2017 г., VII о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на И. Карамазов срещу Решение № 318 от 31.10.2017 г. по административно дело № 336/2017 г. по описа на Административен съд – Перник /АС-Перник/. С обжалваното решение АС-Перник е отхвърлил жалбата на И. Карамазов срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1158-000288 от 7.05.2017 г. издадена от началник група в сектор "Пътна полиция" /"ПП"/ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Перник, с която на основание чл. 171, т. 2а от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на И. Карамазов, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. В касационната жалба касаторът излага съображения, че оспорваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Твърди, че неправилно съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден при спазване на процесуалния ред и материалния закон, както и че актът е съобразен с целта на закона. Счита, че по делото не е било доказано, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Нямало доказателства, че началникът на група в сектор "ПП" изпълнява функциите на ръководител на службите за контрол по ЗДвП или че е упълномощен със заповед. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд досежно качеството "водач" на И. Карамазов преди и по време на ПТП, като счита, че те са останали недоказани по категоричен начин. Сочи, че дори и да се възприеме тази теза, то трудно би могло да се заключи, че същият е имал това качество към момента на извършване на проверката от контролните органи. Твърди, че прилагането на обжалваната ПАМ не съответства и на целта на закона. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се прогласи нищожността на обжалваната заповед, алтернативно същата да бъде отменена. Претендира разноски за настоящото производство. Ответникът по касация – началник - група в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Перник не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна, че на 7.05.2017 г. година младши автоконтрольор М. Стоянов в присъствието на свидетеля -очевидец М. Петров е съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл. № 813899 на И. Карамазов за това, че на 7.05.2017 г., около 20. 30 ч., в гр. Перник по ул. "Иван Шишман" в посока към ул. "Димитър Благоев" управлява личния си автомобил Ауди А4, с рег. [рег. номер на МПС], като при движение назад не се уверява, че пътят зад него е свободен и реализира ПТП, като се блъска в товарен автомобил паркиран пред дом № 14 на ул. "Превалец", който блъска паркиран до него автомобил. Водача е отказал да бъде изпробван с техническо средство Алкотест дрегер за употреба на алкохол. Издаден му е талон за медицинско изследване. За установяване компетентността на издателя на оспорената заповед по делото са приети Заповед № 1421 от 30.10.2012 г. на директора на ОД на МВР-Перник, с която е определил да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 1, 2, 4, 5, б. "а" и т. 6 от ЗДвП длъжностни лица от структурните звена на ОД на МВР-Перник, между които и началниците на групи в сектор "Пътна полиция"; Заповед № 8121 з-48 от 16.01.2015 година на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 165 от ЗДвП, чл. 33, т. 9 от ЗМВР и чл. 45, ал. 5, във връзка с ал. 2, т. 5 от Правилника за устройство и дейността на Министерството на вътрешните работи е заповядано да осъществяват контрол по ЗДвП следните структури – Главна дирекция "Охранителна полиция", Главна дирекция "Гранична полиция" в района на аерогарите, Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи; Заповед № 313 з-436 от 8.03.2017 г. на Директора на ОД на МВР-Перник, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от ЗМВР е определил да издават принудителни административни мерки по глава шеста от ЗДвП конкретни длъжностни лица, между които са и началниците на групи в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-Перник. По делото са разпитани свидетелите Т. Илиева, Д. Михайлов, М. Петров, А. Георгиев. Съдът е кредитирал показанията на Георгиев, като е посочил, че същият е категоричен, че не е имало спор относно авторството на административното нарушение. Свидетеля – очевидец е посочил водача, а от страна на съпругата не е имало възражения. Поради това е приел, че авторството на деянието е безспорно установено. Показанията на Илиева и Михайлов не са кредитирани от съда, който е посочил, че Илиева живее на семейни начала с Карамазов и нейните показания са възприети изцяло като защитна теза, а отчитайки факта, че същата живее с Карамазов е приел, че показанията и са заинтересовани от изхода на делото. Показанията на свидетеля Михайлов не са кредитирани, тъй като с тях се цели да се установи факта, че Карамазов е употребил алкохол и не е управлявал МПС. Показанията му са приети за правно и житейски нелогични, тъй като е свидетелствал, че след като е откарал жалбоподателя и съпругата му след кръщенето на собственото му дете, е седнал да пие бира с Карамазов. Относно показанията на свидетеля Петров съдът е посочил, че те са насочени главно към механизма на установяване на ПТП и автомобила, с който то е реализирано. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган. В тази връзка е отчел факта, че за да издаде заповедта издателят и се е позовал на Заповед № 1421/30.10.2012 г. на директора на ОД на МВР - Перник. Посочил е, че тази заповед не може да послужи за оправомощаване за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, защото към датата на оправомощаването тази норма не е съществувала. Изложил е съображения, че от представена по делото заповед № 8121 з-48 от 16.01.2015 година на министъра на вътрешните работи, се приема, че същият на основание чл. 165 от ЗДвП е делегирал правомощия на Областните дирекции на МВР да осъществяват контрол по ЗДвП. В случая със заповедта, министърът е определил службите за контрол, а със заповед № 313 з-436 от 8.03.2017 г. директорът на определената служба за контрол е оправомощил в т. 1. 3. началниците на групи в сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР-Перник да издават заповеди, с които да налагат ПАМ по глава шеста от ЗДвП. Именно това е заповедта, която оправомощава началника на група в сектор "Пътна полиция" да издаде процесната мярка регламентирана в глава шеста на ЗДвП. Изписаната друга заповед в титулната част на акта не влече нищожност на акта. Посочил е, че заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Същата е мотивирана, включително чрез препращане в съдържанието й към съставения АУАН. Изложил е и подробни съображения, че в процесния случай е била налице материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП – отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, като нарушението е констатирано в АУАН от компетентните длъжностни лица. Подробно са обсъдени твърденията на жалбоподателя, че не е бил водач на процесния автомобил към момента на проверката, като същите са приети за неоснователни. Съдът е развил съображения, че мярката е наложена и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Не са налице сочените касационни основания. Съдът е събрал и обсъдил всички относими към спора доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка е достигнал до извод, че оспорената пред него заповед следва да се потвърди. Изводите му са последователни и непротиворечащи си. Не е допуснато нарушение на логическите, опитните или научни правила, което да се е отразило на формирането на вътрешното убеждение на съда. Обратното много обосновано и логически издържано съдът е изложил мотивите си, вкл. относно кредитирането на свидетелските показания относно авторството на деянието, заради което е издаден АУАН и е издадена и процесната заповед. Съвкупната преценка на доказателствата по делото не води до друг извод. Поради това доводът на касатора, че решението е необосновано е неоснователен. От първоинстанционния съд не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на съдебното решение. Не е такова нарушение отказа на съда да събере доказателства, че началник – група в сектор "ПП" е бил назначен за дежурен на датата 7.05.2017 г., тъй като този въпрос, с оглед наличието на други заповеди обосноваващи компетентност на издателя на акта, е бил неотносим към спора. При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Правилни са изводите му, че административният акт е издаден от компетентен орган и че изписаната друга заповед в титулната част на акта не влече нищожност. Властта на директора на ОД на МВР да делегира правомощие за прилагане на принудителни мерки произтича директно от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. По делото са налични доказателства както за определената по реда на чл. 165 ЗДвП служба за контрол, така и за определените длъжностни лица, измежду които и началник - група в сектор "ПП" при ОД на МВР да издават заповеди за прилагане на принудителна административна мярка. Съответен на доказателствата по делото е и изводът на съда относно това, че правилно процесната заповед е с адресат И. Карамазов, тъй като е установено, че той е бил лицето, което е участвало в ПТП и е отказало да бъде изпробвано с техническо средство за алкохол. Редовно съставения АУАН се ползва с доказателствената сила, която му се признава от разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Поради тази причина и процесната заповед се явява обоснована, а фактическата обстановка, върху която почиват изводите на административния орган, доказана по несъмнен начин. Свидетелските показания не опровергават посоченото в АУАН. Съгласно чл. 171, т. 2а ЗДвП, в редакцията му към ДВ бр. 11 от 31.01.2017 г., прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. Безспорно по делото е установено, че И. Карамазов е отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване употреба на алкохол, след като е участвал, като водач на лек автомобил Ауди А4, с рег. [рег. номер на МПС], в ПТП. Касаторът е отказал да подпише АУАН, не е направил и възражения. Липсват доказателства, които да опровергават извода, че той е управлявал автомобила. Фактите са безспорно установени, т. е. осъществен е фактическия състав на материалноправната норма. Следователно, както правилно е отбелязал и съставът на АС Перник материално правните предпоставки за издаване на заповедта са били налице. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че заповедта съответства на целта на закона. При ПАМ принудата трябва да бъде насочена към осъществяване на непосредственото предназначение на мярката. ПАМ по чл. 171 ЗДвП се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ. Целта на мярката се определя към момента на прилагането й. В случая ПАМ е приложена с предвидената от закона цел, съобразена е с високата степен на обществена опасност на деянието, което я прави и пропорционална. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът не претендира разноски за настоящата инстанция, поради което такива не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение