Решение № 13595 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7574/2016 г.

Решение № 13595 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7574/2016 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Началника на МП "П. Б.-център", срещу решение № 860 от 09.05.2016 г., постановено по адм. дело № 880/2014 г. на Административен съд - Б., с което, по жалба на "Л. Н. Б." АД, гр. Б., е отменено Решение № 32-18261/17.03.14 г. на Началника на МП "П. Б.-център" и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски по делото. Касаторът поддържа, че при постановяването на атакувания съдебен акт са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно е приложен материалния закон, както и че решението е немотивирано - съдът не е обсъдил в цялост представените с преписката доказателства. Настоява решението да бъде отменено и вместо това се отхвърли жалбата на дружеството, като се присъдят на митническия орган и направените по делото разноски. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се представлява. От ст. юрк. Гелова е депозирано становище, с което се поддържа жалбата изцяло, на база изложените в нея съображения. Ответната в касационното производство страна - "Л. Н. Б." АД, гр. Б., оспорва жалбата като неоснователна. В отговор по жалбата и в писмени бележки излага подробни доводи за правилност и обоснованост на съдебния акт и настоява за оставянето му в сила, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, тричленен състав на Второ отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана в срок от надлежна за производството страна, поради което е процесуално допустима. По съществото си същата е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд - Б. е решение № 32-18261/17.03.2014 г. на Началника на МП "П. Б.-център" при М. Б., с което е определена нова митническа стойност, в размер на 37 200 162.07 лв. за стока "мазут", с тарифен код 2710197100, оформена под режим " допускане за свободно обръщение с едновременно поставяне под режим отложено плащане на акциз на стоки за специфично предназначение", с ЕАД № 14ВG001007Н0005839/20140216/20140317, представена от "Л. Н. Б." АД, като е определен размер на ДДС - 7 445 034.48 лв. Съдът е приел за безспорно по делото, че процесната доставка е извършена по силата на Анекс 87 към договор от 01.07.2009 г., със страни "Литаско" СА, Женева, Швейцария и "Л. Н. Б." АД, гр. Б., с който са договорени конкретни параметри - количество, качество, цена, начин на доставяне, риск, плащане, както и че при разтоварването е замерено по-малко количество мазут от посоченото в коносамента количество при натоварването на стоката. По повод констатираното несъответствие - разликата е 174.774 мт, при извършената последваща проверка административният орган е приел, че декларираната от "Лукойл" митническа стойност не представлява реално платената или подлежаща на плащане цена по смисъла на чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) 2913/92, коригирана в съответствие с разпоредбите по чл. 32, § 1 от Регламент (ЕИО) 2913/92, поради което е определил митническа стойност и ДДС в горепосочените размери. При тези фактически констатации, административният съд, въпреки несъгласието си с трайно установената практика на ВАС по сходни случаи, е приел жалбата за основателна, доколкото с процесното рещение митническият орган на практика е определил само възникнало публично вземане, изразяващо се в дължимо ДДС. Н. на ДДС следва да се извърши спрямо реалното количество стока, разтоварена в България, съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗДДС - за констатираната разлика в количествата не е налице данъчно събитие и не възниква изискуемост за данъка, начисляването на ДДС следва да бъде извършено само върху стойността на действително внесеното количество, поради което съдът е отменил оспорения административен акт. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Същото е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което при липса на съществени процесуални нарушения са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Специалната разпоредба на чл. 145, § 1 от Регламент / ЕО/ № 2454/1993 г. на Комисията за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, предвижда пропорционално разпределение на действително платената или подлежащата на плащане цена, в случай на частична загуба или на повреждане преди пускането в свободно обръщение на стоката, подлежаща на оценяване. Граматичното и систематично тълкуване на визирана норма сочи, че тя регламентира хипотези, при които митническата облагаема стойност подлежи на изменение в съответствие със стойността на обективно внесените в страната стоки, а приложението й не е поставено в зависимост от установяването на причините за съответната частична загуба. Нейното констатиране е достатъчно основание да се приложи пропорционалното разпределение на действително платената или дължима цена, поради което е неоснователно оплакването на касатора за недоказаност на елементите от фактическия състав, регламентиран в хипотезата на чл. 69, ал. 1, изр. второ от ППЗМ, респективно - чл. 145, § 1, изр. 2 от Регламент № /ЕО/ на Комисията № 2454/93. След като в случая е безспорно установено, че изнесеното количество не е внесено в Митническата територия на Общността, то правилен е изводът на административния съд, че релевантната база за определяне на дължимите мита и ДДС е стойността на разтовареното количество мазут. За невнесената разлика от стоката не възниква вносно митническо задължение, а по аргумент от чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, не възниква данъчно събитие и изискуемост на ДДС. В този аспект, аналогичен извод е формиран и от Съда на Европейския съюз в Решение по дело С-230/08, в т. 3 от мотивите на което изрично е посочено, че за стоки, които не са внесени в Митническата територия на Общността, не възниква вносно митническо задължение, за тях не е налице данъчно събитие за облагане с данък върху добавената стойност и същият не става изискуем. Ето защо, приемайки същото, административният съд е постановил решение в съответствие с материалния закон, което не страда от релевираните касационни пороци и като правилно, то следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане, на основание чл. 143, ал. 4, във вр. с чл. 228 от АПК, в полза на ответника в касацията следва да се присъдят направените в производството разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер, определен по реда на чл. 8 във вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащо на сумата от 2248 лв., претендирани своевременно. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,