Решение № 4770 от 4.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Киров против решение 7704 от 15.12.2022 г., постановено по адм. дело 3844/2022 г. по описа на Административен съд Софияград, с което е отхвърлена жалбата на Киров против заповед РА-30-55/06.03.2020 г. на главния архитект на Столична община, с която е наредено премахване на незаконен строеж: едноетажна постройка гараж, находящ се в ПИ с идентификатор 68134.512.404, по КК, представляващ УПИ XII-1, кв. 39А по плана гр. София, м. ГГЦ Зона В-17. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на главния архитект на Столична община да бъде отменена, като му се присъдят направените по делото разноски. Ответникът главният архитект на Столична община, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна: Решението на Административен съд София град е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е писмена и в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Фактически обстоятелства за постановяване на административния акт се съдържат и в съставения по реда на чл. 223, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) констативен акт, в който е описан строежът и нарушените при изграждането му разпоредби. Констативният акт е съобщен на жалбоподателя, като му е осигурена възможност да подаде възражения. Такива са представени и са обсъдени от органа при издаване на административния акт. Изводът на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това също е правилен, но по различни от изложените в съдебния акт съображения. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед, издадена от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице. В случая предмет на заповедта за премахване е едноетажна постройка - гараж със застроена площ 29,5 кв.м., находяща се в ПИ с идентификатор 68134.512.404, по КК, представляващ УПИ XII-1, кв. 39А по плана гр. София, м. ГГЦ Зона В-17. Строежът представлява сграда с със стоманобетонна конструкция и стени от тухлена зидария, покривът е от стоманобетонова плоча с битумно покритие. Сградата е изградена в северозападната част на ПИ с идентификатор 68134.512.404 по КК на гр. София и е частично долепена до съществуващата в имота жилищна сграда. Строежът е от пета категория и е изграден в след 2011 г. без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. При тези факти следва да се приеме, че нареденият за премахване обект, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от пета категория, за чието изграждане е необходимо одобряване на инвестиционен проекти и издаване на разрешение за строеж. В случая строителни книжа не са представени, поради което по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен. Като изграден след 2011г. строежът не попада във времевия обхват на разпоредбите на §16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1, от ПЗР на ЗИДЗУТ и не може да се определи като търпим. Ето защо същият подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Възраженията на жалбоподателя, че сградата е реконструирана работилница, изградена през 1933-1934 г. и представлява търпим строеж, за който е издадено удостоверение за търпимост, са неоснователни. Съвкупната преценка на представените писмени и гласни доказателства налага заключението, че сградата в този вид е изградена след 2011 г. Този извод се подкрепя от обстоятелството, че сграда с посочените параметри и очертания не фигурира в кадастралния план, действал до одобряването на кадастралната карта, не е отразена в действащия регулационен и застроителен план от 1987г. и частичното му изменение, одобрено със заповед РД-50-09-363/20.08.1993 г. на главния архитект на София, както и в кадастралната карта, одобрена през 2011 г. В този смисъл е заключението на вещото лице Алексиева по изслушаната съдебно- техническа експертиза. Последната е подробна и пълна, проследява регулационния статус на имота и е подкрепена от представените скици, снимков материал и писмени доказателства. Обратно на поддържаната от касатора теза, работилницата, описана от разпитаните свидетели, не съществува. Посоченият в заповедта за премахване гараж по своите параметри, конструктивни характеристики и предназначение представлява изцяло нов строеж и не е идентичен със съществувалата на същото място постройка на допълващото застрояване. Този извод се подкрепя индиректно и от заключението на вещите лица по изслушаната комплексна техническа експертиза. Описаното от вещите лица преместване на стени, всъщност представлява разрушаване и изграждане на нови стени, съответно покрив, което кореспондира с извода за наличие на нов строеж. За строежа, предмет на премахване, удостоверение за търпимост не е издавано, но дори да беше издадено, то същото не би могло да обоснове различен извод. Удостоверението за търпимост не съставлява административен акт, ползващ се със стабилитет, който да обвързва останалите административни органи, респ. съда при преценка за наличие на незаконен строеж. Съгласно разпоредбите на § 16, ал. 1 и § 127, ал. 1 от ЗУТ, удостоверението за търпимост има само удостоверителен характер и то в нотариалното производство. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал.1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си. Решението е постановено след обсъждане на събраните писмени и гласни доказателства, а крайният извод на съдебния състав за неоснователност на подадената жалба е законосъобразен, поради което не се установяват съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и обстоятелството, че ответникът по касационната жалба се представлява от юрисконсулт и на основание на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Столична община сумата 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,