Решение № 5337 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13943/2013 г.

Решение № 5337 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13943/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на "Трака" ЕООД, представлявано от Донка Иванова Габрилова, със седалище в гр. София, подадена чрез пълномощника адвокат Силвия Пенева, против решение № 68 от 1.08.2013 г., постановено по адм. д. № 139/2013 г. по описа на Административен съд Шумен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на задължения по декларация № 206 от 23.08.2012 г., издаден от старши специалист по приходите в община Велики Преслав. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон при постановяването му. Иска решението да се отмени и вместо него съдът да постанови друго, по съществото на спора, с което да прогласи нищожността на оспорения АУЗД. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът ръководителят на звеното за местни приходи в община Велики Преслав оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба по наведените в нея доводи за неоснователна. Първоинстанционният съд е установил, че с АУЗД № 206/23.08.2012 г. на старши специалист по приходите при община Велики Преслав "Трака" ЕООД е задължена да заплати ДНИ за 2010 г., 2011 г. и 2012 г., както и ТБО за 2009 г., 2010 г. и 2011 г., ведно с лихвите върху просрочените задължения за недвижим имот, находящ се в гр. Велики Преслав, съгласно подадена декларация по чл. 17 от ЗМДТ. Не се спори, че законосъобразността на акта не е оспорена пред горестоящия административен орган и пред съда, т. е. той е влязъл в сила. С подадената от "Трака" ЕООД жалба пред Административен съд Шумен се иска прогласяване нищожността на АУЗД № 206/23.08.2012 г. на старши специалист по приходите при община Велики Преслав, тъй като е издаден от некомпетентен орган. Единствените твърдения на дружеството, поддържани и пред касационната инстанция са в смисъл, че органите по приходите са определени със заповед на кмета на общината № 270/11.08.2008 г., но позовавайки се на тази заповед, с влязло в сила решение по адм. д. № 13/2012 г. Административният съд Шумен е прогласил нищожността на друг административен акт АУЗД № 1/21.03.2011 г. като издаден от некомпетентен орган. Тези доводи решаващият съд правилно е приел за несъстоятелни. При извършената служебна проверка за валидността на оспорения АУЗД № 206/23.08.2012 г. на старши специалист по приходите в община Велики Преслав, съдът е достигнал до правилен и правнообоснован извод за компетентност на органа, издал акта. Както правилно е приел административния съд, не е налице законова пречка за оспорване на издадения АУЗД с доводи за нищожност директно пред съд. В тази насока са развити подробни съображения в обжалваното решение, които се споделят от настоящия касационен състав. В законодателството няма легална дефиниция за понятието "нищожен административен акт", а има законово установени критерии за неговата законосъобразност. Критериите за нищожност на административния акт са изградени както в правната теорията, така и в съдебната практика. В съдебната практика липса на компетентност и липса на форма са основания за прогласяване на нищожността на оспорения акт. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ в производството за установяване на местните данъци служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на орган по приходите. Съгласно чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ персонално тези служители се определят със заповед на кмета. Както правилно е приел съдът във връзка с доказателствата по делото, в случая орган по приходите е служител на общината, определен със заповед на кмета. В тази заповед е включено и лицето, издало конкретния оспорен акт за установяване на задължения по декларация - Драгомира Веселинова Андреева, т. е. налице е материална компетентност на издателя на акта. Твърденията на касатора се свеждат до направени правни изводи във връзка с оспорен различен административен акт, по друго дело, приключило с влязло в сила съдебно решение. Там заповедта на кмета за определяне органите по приходите в общината е коментирана във връзка с релевантните за този спор факти, обстоятелства и правни изводи. В конкретния случай заповедта на кмета е официален свидетелстващ документ, който има обвързваща съда доказателствена сила за фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа. Тази материална доказателствена сила на заповедта не е оборена, а твърденията на касатора са необосновани. Следователно, като е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и не страда от пороци, водещи до неговата нищожност, първоинстанционният съд е достигнал до съответни на закона правни изводи. Решението на Административиня съд Шумен, като правилно, следва да се остави в сила. С оглед изхода на правния спор разноски в полза на касатора не се дължат. Воден от горното, Върховният административен съд