Решение № 273 от 21.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 757/2013 г.

Решение № 273 от 21.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 757/2013 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от подсъдимия Г. Д. Д. против решение № 14 от 22.II.2013 г. по внохд № 268/2012 г. на Бургаския апелативен съд. Иска се изменяване на решението поради явната несправедливост на наложеното на Д. наказание лишаване от свобода, определено по правилата на чл. 54, вместо на тези по чл. 55 НК. В съдебно заседание упълномощеният от Д. защитник поддържа жалбата, докато становището на прокурора е за оставяне на обжалваното решение в сила. ВКС установи: С присъда № 137 от 30.ХI.2012 г. по нохд № 336/2012 г. на Ямболския окръжен съд Г. Д. Д. е признат за виновен в това, че за времето от 3.IХ до 1.Х.2010 г. в [населено място], Ямболска област, е държал високорискови /марихуана и хлор фенил пиперазин/ и рискови /кетамин/ наркотични вещества с обща стойност /без тази на хлор фенил пиперазин-а/ 14.66 лв., за което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 26 НК е осъден на 1 г. и 5 месеца лишаване от свобода, търпими в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип при строг първоначален режим, както и на 2000 лв. глоба. С обжалваното въззивно решение горната присъда е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Само фактът, че Д. за трети път се изправя пред съда за извършени престъпления по чл. 354а НК-след осъждането му с влезли в сила през 2004 и 2005 г. присъди по нохд № 39/2004 г. и № 251/2003 г., двете на Ямболския окръжен съд, за извършени в реална съвкупност съответно през 2003 и 2002 г. престъпления по чл. 354а, ал. 1 НК-е достатъчен за отхвърляне възможността да се обсъжда наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства, предпоставящи определянето на наказанието при условията на чл. 55 НК. Последният би могъл да се приложи само ако има макар и едно, но изключително с оглед естеството му, смекчаващо обстоятелство, налагащо извода, че и най-ниското наказание, предвидено в специалната материалноправна норма, се явява несъразмерно тежко с това обстоятелство. Такъв изключителен от значение за наказанието факт не е установен от двете предходни инстанции, а сочените в касационната жалба самопризнание и ниска стойност на предмета на престъплението са били справедливо оценени от съдилищата след като, въпреки крайно обремененото съдебно минало на Д., са му определили наказание, тангиращо с минимално предвиденото за извършеното от него престъпление. С оглед на казаното, липсата на сочени в жалбата и подкрепени със съответните им доводи други възражения срещу правилността на обжалвания съдебен акт, които да налагат обсъждане и отговор, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС