Решение № 15742 от 19.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9972/2009 г.

Решение № 15742 от 19.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9972/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на "Вулкан-В. С. " ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, представлявано от Виктор Симонов Епщайн и от Виктор Симонов Епщайн като физическо лице, срещу решение № 19/29.04.2009 г., постановено по адм. д. № 498/2008 г. на Административен съд - гр. Русе, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон0 и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени Заповед № ДК-09-12/11.07.2008 г. на н-ка на РДНСК гр. Русе. Н-кът на РДНСК гр. Русе, в писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Русе, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на "Вулкан-В. С. " ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, представлявано от Виктор Симонов Епщайн, срещу Заповед № ДК-09-12/11.07.2008 г. на н-ка на РДНСК гр. Русе, с която на основание чл. 178, ал. 5 ЗУТ е забранено ползуването на невъведената в експлоатация част от строеж "основен ремонт, преустройство и промяна предназначението на част от съществуваща сграда в кафе-бар и офиси", в УПИ ХХVI-840, 841, кв. 85 по плана на гр. Русе. За да постанови решението си съдът приел, че заповедта е издадена в съответствие на материалноправни норми и при спазване на административнопроизводствените правила и поради това, че е законосъобразна. Решението е правилно. След изпълнение на задълженията по чл. 144 АПК във връзка с чл. 202 и чл. 236, ал. 2 ГПК правилно административният съд е приел, че след като са извършени възстановителни строителни работи, засягащи конструкцията на сградата е налице основен ремонт по смисъла на § 5, т. 42 ДР на ЗУТ и представлява строеж, за който е приложима разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ЗУТ. Без правно значение е обстоятелството дали строителните работи са извършени в пълен обем, съгласно разрешението за строеж или не. Промяната в инвестиционните намерения след започване и извършване на част от строителните работи, също не се явява основание да не се прилагат чл. 178, ал. 1 и чл. 177, ал. 1 ЗУТ, като се имат предвид чл. 17, ал. 2 и чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "г" ЗУТ относими към процесния строеж, явяващ се 5 категория. Обосновано е прието, че са спазени изискванията на чл. 178, ал. 5 ЗУТ и оспорваният административен акт е законосъобразен. В оспорената заповед е конкретизиран собственикът, който е и възложител на процесния строеж - именно едноличното дружество, като нарушителят е именно собственикът, а не неговият управител, независимо от това, че дружеството е еднолично. Непосочването в диспозитива на наименованието на дружеството, не води до невалидност на заповедта, след като това е посочено в мотивите към нея, което сочи и кой е адресатът на същата. В този смисъл неизлагането на подробни мотиви по това възражение не се явява съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяването на решението. Жалбата на Виктор Симонов Епщайн като физическо лице срещу решението, в частта му за прекратяване на производството по делото по неговата жалба, е неоснователна. Собственикът на строежа е задължен да въведе строежа в експлоатация, поради което и адресатът на заповедта е дружеството, а не физическото лице, поради което решението в прекратителната му част е правилно постановено. Като се има предвид изложеното не са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което следва да се остави в сила. С оглед на това Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК