Решение № 14056 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3322/2020 г.

Решение № 14056 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3322/2020 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез старши юрисконсулт Недялкова, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение № 86 от 10.01.2020 г. по адм. дело № 2058 по описа за 2019 г. на Административен съд– Пловдив (АС Пловдив), с което същият е осъден да заплати обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 723 лева. Касационният жалбоподател счита съдебното решение за неправилно, поради несъобразяването му с предписанията на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Смята, че за конкретния правен спор не са налице основания по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за вреди в размер на законната лихва от деня на забавата. Твърди, че не е налице претърпяна имуществена вреда от Терзиева. Обстоятелството, че отказът е отменен не можело да ангажира отговорност за вреди, тъй като не е изтекла предвидената процедура за одобрение или отказ. Счита, че не е налице причинно следствена връзка между претендирането на вреди в размер на законната лихва и отменения, като незаконосъобразен отказ, тъй като процедурата по заявлението приключва с издаване на акт от органа при спазване на указанията, дадени му от съда. Моли да се отмени обжалваното решение. Претендира разноски за двете съдени инстанции. Ответникът- Н. Терзиева в писмен отговор, подаден чрез адв. Г. Терзиев от АК Пловдив, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Счита за неоснователно възражението на ДФЗ, че не е доказан размерът на вредата при условията на пълно доказване. Моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за касационното производство. В постъпилата молба на 30.10.2020 г. от адв. Г. Терзиев - пълномощник на Н. Терзиева, се поддържа подаденият писмен отговор на касационната жалба и се представя списък на разноските. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на съда е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното решение АС Пловдив е ОСЪДИЛ Държавен фонд "Земеделие"- гр. София, да заплати на Н. Терзиева, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 723 лв. Освен това е ОСЪДИЛ Държавен фонд "Земеделие" гр. София, да заплати на Н. Терзиева, сторените разноски в производството размер на 460 лв. За да достигне до този резултат адм. съд е приел, че с Решение № 313/13.02.2019 г., постановено по адм. дело № 3849/2018 г. на Административен съд- Пловдив е било отменено Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/9133 от 13.08.2014 г., в частта, за извършеното прихващане на сумата 1502, 55 лв. по СЕПП. Преписката е била върната на органа, за ново произнасяне в тази част при съобразяване на указанията в съдебното решение. Така постановеното решение е влязло в законна сила на 13.03.2019 г. Посочил е, че на база влязлото в сила решение на Административен съд - Пловдив, ДФЗ с Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013, изх. № 02-160-6500/9133#10 от 04.04.2019 г. е постановил плащания по съответните схеми в размер на: по СЕПП – 1 502, 55 лв. и по СНДП – 46, 40 лв. Сумата от 1 548, 95 лв. била изплатена на лицето на 06.02.2019 г. Решаващият съд от изслушаното по делото експертно заключение е установил, че лихвата върху главницата от 1 548, 95 лв. за периода от 01.07.2014 г. до 06.02.2019 г. е в размер на 724, 31 лв. Приел е наличието на незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред- Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/9133 от 13.08.2014 год. на ДФЗ, а впоследствие и положително произнасяне по заявлението за подпомагане. Преценил е, че е налице и настъпила за ищеца вреда, изразяваща се в липса на своевременно получено финансиране, която вреда е в причинна връзка с отменения административен акт. Счел е, че нейният размер върху сумата от 1 548, 95 лв. възлиза на сумата от 724, 31 лв., в какъвто смисъл е заключението на вещото лице по приетата съдебно- счетоводна експертиза. Преценил е, че в случая следва да бъде присъдена претендираната сума от 723 лв., тъй като ищецът не е поискал изменение на иска за установената от вещото лице сума от 724, 31 лв. При така изложеното е осъдил ответникът да заплати на ищцата сумата в размер на 723 лв., тъй като искът е доказан по основание и размер. Настоящият съдебен състав намира касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Правилно адм. съд намира претенцията на присъждане на обезщетение за претърпените вреди за основателна и доказана. Обосновано и правилно адм. съд е приел наличието на незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред- Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/9133 от 13.08.2014 г. на ДФЗ. В резултат на съдебното производство е извършено и положително произнасяне по заявлението за подпомагане с Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013, изх. № 02—160-6500/9133#10 от 04.04.2019 г. Сумата от 1 548, 95 лв. била изплатена на лицето на 06.02.2019 г., като е следвало да бъде платена най-късно до 30.06.2014 г., следователно на 01.07.2014 г. ответникът е изпаднал в забава по отношение на тази сума. В случая е налице причинна връзка между незаконосъобразният адм. акт на администрацията и понесените вреди. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са "теорията за равноценността", съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и "адекватната теория", съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В съдебната практика е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния акт, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Административният орган в крайна сметка е приел, че са налице предпоставките за оторизиране на финансовото подпомагане, но това е станало много след предвидените в нормативната уредба срокове. Претенцията за лихви за забава се основава на разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съгласно която при неизпълнение на парично задължение, каквото в случая е налице, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Лихвата е предмет на вземане, което възниква в резултат на неплащане на дадено парично задължение. В случая не се касае за лихва върху обезщетение за вреди, която се дължи от момента на отмяната на административния акт, а за самото обезщетение, което в конкретния случай представлява законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Правилно административният съд е постановил присъждане на претендираната лихва по чл. 84 ЗЗД. Доколкото вредите - пропуснати ползи, поради неизпълнение на парично задължение, са настъпили от административна дейност и липсва друг ред за защита, законната лихва по чл. 86 ЗЗД, следва да бъде присъдена на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, адм. съд е приел, че в случая длъжникът е изпаднал в забава от 01.07.2014 г. Обоснован е изводът, че нейният размер върху сумата от 1 548, 95 лв. възлиза на 724, 31 лв., както е било посочено в заключението на вещото лице по приетата съдебно- счетоводна експертиза. Претенцията по ЗОДОВ е била основателна, като се е дължала обезвреда на всички вреди, като следва да се компенсира изцяло вредоносния резултат - чл. 4 ЗОДОВ, чл. 51 ЗЗД, във вр. с & 1. ЗОДОВ. При постановяване на решението, съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна и същото следва да бъде потвърдено. Следва да бъде уважено искането на ответната страна- Н. Терзиева за присъждането на разноски - чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 228 АПК. Същите следва да се присъдят в размер на 300 лева, съгласно Договор от 20.10.2020 г. за правна защита и съдействие (лист 26). Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение