Решение № 14867 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10030/2009 г.

Решение № 14867 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10030/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 15.06.2009 г. по адм. д. № 41 от 2009 г. Пернишкият административен съд е отменил решение № КПК-1 от 05.02.2009 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване" - Перник и потвърденото с него разпореждане № 570 от 30.12.2008 г. на началника на отдел "КПК", издадено за събиране на сумите по ревизионен акт за начет от 22.12.2008 г., с който ЗК "Агро-97" - с. Кондрофрей е задължено да възстанови сумата 3 763, 24 лв., представляваща изплатено за сметка на ДОО парично обезщетение на едно осигурено лице за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете през периода от м. март 2007 г. до м. май 2008. г. и лихви за забава в размер на 674, 49 лв. Против това решение на административния съд РУ "Социално осигуряване" е подало касационната жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Първото оплакване, което е свързано със съединяване на две дела в едно производство, е неоснователно. Административният съд е констатирал, че в съда има висящи две дела, които са образувани срещу мълчаливото потвърждаване на обжалваното разпореждане № 570 от 30.12.2008 г. на началника на отдел "КПК", от директора на Териториалното поделение на НОИ и срещу издаденото по-късно от същия директор решение № КПК-1 от 05.02.2009 г., с което изрично е потвърдено цитираното разпореждане. При тези констатации административният съд правилно е съединил тези дела, които имат връзка помежду си, в едно производство и да издал общо решение по тях. Директорът на РУ "Социално осигуряване", който не е разгледал жалбата в предвидения едномесечен срок, не е допуснал съществено нарушение на чл. 117, ал. 3 КСО. Непроизнасянето на директора на РУ "Социално осигуряване" в срок по жалбата срещу разпореждането не представлява пречка да се произнесе по-късно по същата жалба, с която е сезиран, поради което издаденото по-късно решение е действително. В случая след изтичането на едномесечния срок директорът на РУ "Социално осигуряване" се е произнесъл с решение, което е представено по делото. Неспазването на срока за произнасяне по жалбата не оказва влияние върху действителността на решението на директора на Териториалното поделение на НОИ. При това положение административният съд правилно е приел за изпълнено изискването за произнасяне по административен ред. Последователната даденост на мълчаливо потвърждаване и изрично потвърждаване от по-висшестоящия орган по жалба срещу един и същ акт е допустимо. С оглед на това, правилно подадените две жалби до съда са били приети като жалба срещу решението на директора на РУ "Социално осигуряване". Съединяването на двете дела в едно производство не съставлява нарушение на съдопроизводствените правила. Второто оплакване, в което се поддържа, че административният съд не бил обсъдил всички писмени доказателства, представени по делото е също неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Съдът не е длъжен да обсъжда всички представени документи, а само тези от тях, които по негова преценка ще имат съществено значение за правилното решаване на делото. Съдът е длъжен да обсъжда определен документ, ако е имало искане от някоя от страните за такова обсъждане с обяснение за значението, които то ще има за правилното решаване на делото. В конкретния случай искане не е било правено от страната, при което положение оплакването за необсъждане на всички доказателства се явява неоснователно. Независимо от това административният съд е обсъдил съвкупно писмените доказателства. При тази мотивировка не може да се поддържа, че има необсъждане или изопачаване на доказателства. Най-после твърдението, че всички доказателства не били обсъдени, не съставлява изложено в касационна форма оплакване. Отнася се до съществото на делото и поради това не подлежи на касационна проверка какво е установено от доказателствата. Третото оплакване за нарушение на закона е също неоснователно, защото не се оправдава фактически и от правна страна. Противно на това, което се поддържа в касационната жалба, решението на административния съд е постановено при правилно прилагане на разпоредбите на чл. 50 и 52а от Кодекса за социално осигуряване. Административният съд е приел, че майката Анелия Методиева Станкова е имала право на парични обезщетения за бременност и раждане и за ползвания отпуск за отглеждане на малко дете и от тук че осигурителят ЗК "Агро-97" законосъобразно е изплатил паричните обезщетения за сметка на държавното обществено осигуряване. Това становище на административния съд е правилно. От данните по делото се установява, че при настъпване на осигурителния риск "майчинство" майката Анелия Методиева Станкова е изпълнявала условието за придобит осигурителен стаж за всички осигурени социални рискове на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО в качеството й на наета на работа по трудов договор лице в ЗК "Агро-97" - с. Кондрофрей. Същата е ползвала отпуск за бременност и раждане, който е започнал преди 01.01.2007 г. и е получила парично обезщетение за срока от 135 дни, който е изтекъл на 05.03.2007 г. От 1.01.2007 г. е влязло в сила изменението на чл. 50 КСО, според което продължителността на отпуска и изплащането на обезщетенията за бременност и раждане се увеличава на 315 календарни дни. Съгласно § 22е ПЗР на КСО майките, за които срокът на обезщетението по чл. 50 КСО не е изтекъл до 1.01.2007 г., но от започването му не са изтекли 315 календарни дни, както е в случая, имат право на обезщетение за бременност и раждане за остатъка до края на този период. В разглежданият случай осигуреният социален риск бременност и раждане на същата майката е настъпил преди 1.01.2007 г. и срокът за обезщетението по чл. 50 КСО е изтекъл на 05.03.2007 г. След тази дата майката е имала право на отпуск по чл. 163, ал. 1 КТ за остатъка до 315 дни. Работодателят ЗК "Агро-97" със заповед № 1 от 07.03.2007 г. е разрешил този отпуск от 05.03.2007 г., както е поискано от работничката с молба-декларация от 01.03.2007 г. за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 315 календарни дни. На основание чл. 50 във връзка с § 22е ПЗР на КСО майката има право да получава обезщетение за бременност и раждане за остатъка от отпуска до 315 календарни дни. От обстоятелството, че за разрешаването на този отпуск не е било подадено отделно писмено заявление не следва друго. Така е преценил и административния съд. На 31.08.2007 г. майката е подала молба до работодателя за разрешаване на платен отпуск за отглеждане на малко дете с приложена декларация, че детето й не е настанено в детско заведение. Съгласно чл. 164, ал. 1 КТ след използване на отпуска поради бременност и раждане работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст. Работодателя не може да откаже този отпуск, а е длъжен да го разреши, както е поискано от работничката. В хипотезата на чл. 53, ал. 1 от КСО (изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г.) при ползван допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете след изтичането на срока на платения отпуск за бременност и раждане за майката възниква право на месечно парично обезщетение от държавното обществено осигуряване. Като лице с придобит осигурителен стаж за всички осигурени рискове с продължителност повече от 6 месеца към датата на настъпване на осигурения риск съгласно изискването на чл. 52а от КСО майката има право на парично обезщетение за ползвания отпуск за отглеждане на малко дете. Липсата на входящ номер върху документите, подавани от работничката, както и липсата на изходящ номер върху документите, издавани от работодателя не е основание да се отказва правото на парично обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на малко дете. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор. Осигурителят ЗК "Агро-97" законосъобразно е изплатил паричните обезщетения за сметка на държавното обществено осигуряване. Оспорените актове, с които осигурителят е задължен да възстанови нанесени на ДОО щети от неправомерно изтеглени парични обезщетения, са издадени в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност и като ги е отменил административният съд не е допуснал закононарушение. Ето защо решението на съда поради това, че е правилно следва да се остави в сила. На ответника следва да се присъдят направените разходи за адвокатски хонорар за защита в размер на 800 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд,