Решение № 1960 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10607/2020 г.

Решение № 1960 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10607/2020 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. К. срещу решение № 127 от 05 август 2020 г. постановено по адм. дело № 346 от 2019 г. по описа на Административен съд – Габрово, с което е отхвърлено оспорването му против Заповед № 259 з-2686 от 11 декември 2019 г. на директора на ОД на МВР – Ловеч и е осъден да заплати на разноски. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено атакуваното съдебно решение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът – директорът на ОД на МВР – Ловеч, чрез пълномощника му юрисконсулт Радков оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Ловеч е образувано по жалба на И. К. срещу заповед № 259 з-2686 от 11 декември 2019 г. на директора на ОД на МВР – Ловеч, с която на основание чл. 204, т. 3 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в МВР за длъжността полицай в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към Районно управление Троян при Областна дирекция на МВР – Ловеч, считано от датата на връчване на заповедта. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че със Заповед № 295 з-2223 от 28 октомври 2019 г. на директора на ОД на МВР - Ловеч е образувано дисциплинарно производство по чл. 20, ал. 1, т. 2 от ЗМВР срещу младши инспектор К. за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. Дисциплинарното производство е образувано по предложение на началника на РУ - Троян при ОД на МВР Ловеч с рег. № 359 р- 21734 от 15 октомври 2019 г., в което са изнесени данни за това, че жалбоподателят е взимал суми за охрана от собственици на частни имоти в села в община Троян, като се е представял за служител на фирма "Делта Гард" ООД, където е работил преди да стане служител на МВР, видно от приобщения по делото трудов договор № 00001127 от 26 юли 2016 г., считано от 26 юли 2016 г. до 10 януари 2017 г., включително. Първоинстанционният съд е описал подробно подадените в РУ – Троян сигнали от граждани, с които инспектор К. е сключвал договори за охрана с тях, в качеството му на служител на фирма "Делта Гард" ООД и на които е издавал собственоръчно написани и подписани квитанции на охранителната фирма. Със заповед № 359 р- 21734 от 17 юли 2019 г. за началник на РУ - Троян (съгласно заповед № 295 з-1422 от 2019 г.) на осн. чл. 205, ал. 2 от ЗМВР е образувана проверка срещу полицейския служител и материалите от нея са приобщени към дисциплинарното производство с протокол № 359 р-24175 от 18 ноември 2019 г., по описа на РУ – Троян. По случая е уведомена Районна прокуратура – Троян за образуване на досъдебно производство. В хода на дисциплинарното производство младши инспектор К. е дал обяснение № 359 р-24175 от 01 ноември 2019 г. като е заявил, че отказва да дава обяснения без консултация с адвокат. Дисциплинарнонаказващият орган е приключил дисциплинарното производство в срок, за което е изготвил обобщена справка № 359 р-24584 от 26 ноември 2019 г. и становище № 359 р-24879 от 28 ноември 2019 г. Приел е за установени и за доказано извършени тежки нарушения на служебната дисциплина от страна на младши инспектор К., поради което е издал и оспорената пред инстанцията по същество заповед за прекратяване на служебното правоотношение. При разглеждане на спора по същество Административен съд – Габрово е установил, че обжалваният административен акт е правилен и обоснован, издаден е от компетентен административен орган и съдържа всички изискуеми реквизити. Оформен е в писмена форма и в него са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Описани са конкретно извършените от К. дисциплинарни нарушения и обстоятелствата, при които са осъществени. Събрани са доказателства, установяващи визираните в заповедта нарушения. Съдът е достигнал до извод, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и е обоснована, поради което е отхвърли предявеното оспорване на младши инспектор К. против заповедта за прекратяване на прекратяване на служебното му правоотношение като полицай в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към Районно управление Троян при Областна дирекция на МВР – Ловеч. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Видно от приобщения доказателствен материал по делото, включително и от приетата и неоспорена съдебно – графологична експертиза, първостепенният съд е извел законосъобразни изводи, че оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган, в законоустановената форма при спазване на процесуалния и материалния закон, което от своя страна е обосновало наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" на младши инспектор И. К. При спазване на писмената форма и посочване на изискуемите реквизити от чл. 210, ал. 1 от ЗМВР са посочени: нарушителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа, на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта, което квалифицирано дисциплинарното наказание като правилно наложено. Неоснователни са касационните оплаквания, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че са налице фактически и правни основания за издаване на оспорената заповед. С оглед императивната разпоредба на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР правилно инстанцията по същество е обосновала извод, че в административния акт се съдържат всички от необходими реквизити. Цялото поведение на полицейския служител във връзка извършваните от него действия, изразяващи се в предлагане на услуги за охрана на недвижими имоти, в качеството му на служител на фирма "Делта Гард" ООД и събирането на месечни такси за тази дейност, както и извършеното въвеждане в заблуждение на И. Х. от [населено място] с обещание да закупи бира от магазин "Метро", в размер на 240 лв, е разгледано подробно от административния съд. Обсъдени са фактите и обстоятелствата, изложени от дисциплинарно наказващия орган в заповедта и са изведени относимите правни норми. Правилно съдът е посочил, че поведението на касатора е квалифицирано като виновно нарушение на т. 19 (държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява), т. 20 (държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си) от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, при което се счита осъществен състава на дисциплинарното нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Деянието е станало е известно на служителите в МВР, на органите прокуратурата, следствието и на широк кръг от граждани, които са силно възмутени и разочаровани от действията на младши инспектор К., което представлява тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и е деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, за което се налага най – тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Изводите на съда за доказаност на вменените на касатора нарушения са последователни, логични и кореспондират изцяло със събраните по делото доказателства относно действията на К., представящ се за продължителен период от време за служител на охранителна фирма, въвеждал е в заблуждение редица граждани, които са му предоставяли суми за охрана на недвижими имоти, както и случаят, описан от съда за даденото от него обещание на Х. за закупуване на бира, на стойност 240 лв. от магазин "Метро". От заключението на приетата и неоспорена по делото съдебно – графологична експертиза в т. 1. 1, т. 2. 1 се доказва, че ръкописните текстове, с които са попълвани от квитанциите са положени от полицейския служител. Неоснователни са оплакванията на касатора за допуснати нарушения на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Дисциплинарнонаказващият орган е спазил всички законоустановени срокове, визирани в посочената правна норма. На 28 октомври 2019 г. на директора на ОД на МВР - Ловеч е образувал дисциплинарно производство, а на 11 декември 2019 г. на директора на ОД на МВР – Ловеч е наложил дисциплинарното наказание на К. Следователно двумесечни срок, определен в чл. 195, ал. 2, предл. първо от ЗМВР е спазен, както и определеният, в чл. 195, ал. 2, предл. второ от ЗМВР, двугодишен срок. Съобразено е поведението на служителя във връзка с извършваните от него неправомерни действия спрямо засегнатите граждани в период от няколко години, но както правилно инстанцията по същество е приела, наказанието е наложено за тези от тях, чиято давност не е изтекла и това е изключително ясно разграничено в текста на оспорената пред АС-Габрово заповед. При постановяване на атакувания съдебен акт първоинстанционният съд не е допуснал релевираните от касационния жалбоподател оплаквания. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон, обосновано е и при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът е проверил изцяло законосъобразността на оспорената заповед съгласно правилото на чл. 168, ал. 1 от АПК и е достигнал до правилен и обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. С оглед изхода на спора, съдът счита, че следва да се присъдят разноски на ответника по касация, в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Същото е заявено своевременно с подаване на отговора на касационната жалба, т. е. преди приключване на устните прения. Тази сума следва да се възложи в тежест на касационния жалбоподател И. К. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,