Решение № 10882 от 9.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11334/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Джонев чрез процесуален представител, срещу решение 147 от 19.10.2022 г., постановено по административно дело 101/2022 г. от Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. за кампания 2019 г. с изх. 01-6500/339 от 27.01.2022 г., издаден от Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) (Акт/а). По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и необосновано се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваният от него акт бъде отменен , а преписката върната за ново разглеждане от органа, като му присъди и направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Заместник изпълнителният директор на ДФЗ не взема становище по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентен съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е неправилно. Противно на изводите в обжалваното решение, настоящият състав въз основа на събраните в хода на производството доказателства намира, че актът е постановен в нарушение на изискванията за неговата форма, тъй като в него липсват посочени фактическите основания за неговото издаване, както и конкретните, приложими за случая правни основания. Така установеното представлява нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, въвеждаща общи изисквания към формата на административните актове, приложима в случая, доколкото в специалните норми не са предвидени други специфични изисквания. Цитираните в акта разпоредби на чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (Наредбата) във вр. с чл. 33, ал.1, т. т. 2, 3 и 5 от същата Наредба предвиждат, че ДФЗ прекратява поетия ангажимент и едновременно с това предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато подпомаганите лица не са изпълнили задълженията си, както следва по чл. 30, ал. 1, т. 2 - до 30 октомври на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж да са получили сертификат за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство, като сертификатът удостоверява произведена биологична продукция;по т. 3 - да предоставят документите по т. 2 и 5, които удостоверяват състоянието на парцелите и произведената продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане, в годината на издаването им и се предоставят обобщено за подпомаганите парцели, за които е поет ангажимент и/или ДФЗ РА, може да използва информацията от регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз; и по т. 5 да са получили сертификат за съответствие на произведените от тях продукти с правилата за биологичното производство за площите/животните/пчелните семейства по чл. 6, ал. 4 и 6 до края на ангажимента. Следователно в случая органът е приел неизпълнение на три различни хипотези (задължения на земеделския производител) по чл. 33, ал. 1 от Наредбата, но в акта липсва изложение на фактическите обстоятелства, за да се установи конкретното неизпълнение за всяка от тези хипотези. По-нататък в акта е цитирано определението за сертификат, дадено в § 1, т. 7 от ПЗР на Наредбата (неправилно посочен като несъществуващ § 7 от ПЗР на Наредбата), а също и правилото на чл. 48, ал. 9 от Наредба 5 от 03.09.2018 г. за прилагане на правилата за биологично производство, етикиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица. Посочено е, че изискването всички одобрени земеделски площи да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички площи е съществувало при възникване на многогодишния ангажимент, произтичащо от регламент, който е общоприложим за всички държави-членки в ЕС. Въз основа на така посочените норми в акта органът е приел, че документът, представен от земеделския производител не отговаря на тези условия, всички одобрени площи да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера за подпомагане за всички площи, респективно декларирани по мярката парцели в годината на издаване на документа. Въз основа на това органът е посочил, че на основание чл. 15, ал. 3, т.3 от Наредбата и в съответствие с чл. 63, т. 1 във вр. с чл. 77, т.4, б. в от регламент(ЕС) 1306/2013 г. отказва финансиране и прекратява поетия от Джонев ангажимент по направление Биологично растениевъдство. При това съдържание на акта, в който липсва посочване на каквито и да било фактически основания без да са посочени конкретни парцели, за които е налице неизпълнение, в какво се състои неизпълнението настоящият състав намира, че неправилно в обжалваното решение е прието, че актът е издаден при спазване на изискванията за форма. Вярно е, че в писмо изх. 01-6500/2395/12.05.2021 г., с което Джонев е уведомен, че е открито производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент за кампания 2019 г. същият е уведомен, че представения от него документ, удостоверяващ съответствие на произвежданите от него растителни продукти с правилата на биологичното производство не отговаря на изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредбата, а в приложение 1 към писмото е посочен парцел 35835-589-1-1 с площ 0,42 ха, за която не е представен сертификат. С това писмо обаче е поставено началото на административното производство, при което същият не може да бъде приет като документ, в който са изложени мотивите на органа към акта и не попада в нито една от хипотезите по ТР 16/1975 г. на ВС, ОСГК, допускащи последващо мотивиране на акта. При така установеното нарушение на изискванията за формата на акта, представляващо самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК изводът на съда за законосъобразност на обжалвания пред него административен акт е неправилен. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че изводите на съда за материална законосъобразност на акта са формирани при непълнота на доказателствата, тъй като по делото липсват доказателства, за кои от заявените от земеделския производител парцели е получено одобрение от органа по реда на чл. 46 от Наредбата за всяка от годините, за които е поет ангажимента, тъй като с преписката са представени в непълен вид само заявленията му за кампании 2016г., 2017г., 2018 г. и 2019 г. , но не и актовете за одобрение на органа. Допълнително следва да бъде посочен и факта, че по делото са представени сертификати и за други години от поетия ангажимент, при задължение на земеделския производител да представи поне един такъв. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение, като неправилно следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановено ново, с което обжалвания Акт е незаконосъобразен, като постановен в нарушение на изискванията за неговата форма по чл. 59, ал. 2, т. 2 АПК, а преписката върната на органа за ново произнасяне, при спазване на посочените изисквания, като бъдат изложени фактическите основания за постановяването му, установени след изпълнение на задълженията по чл. 35 АПК, след което да се посочат и конкретните, относими към тези факти правни норми. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при органа, която е разпоредител с бюджета, следва да бъде осъдена да заплати на касационния жалбодател направените в производството разноски в размер на 480 лв., от които 400 лв. хонорар за един адвокат и държавни такси в размер на 10лв и 70 лв., съответно за първоинстанционното и касационното производства. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение