Решение № 14476 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7739/2017 г.

Решение № 14476 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7739/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Изпълнителна агенция "Медицински одит" – гр. София, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт М. Василева, срещу решение № 889 от 26.05.2.0167 г., постановено по адм. д. № 791 по описа за 2017 г. на Административен съд - Пловдив. С него Изпълнителна агенция "Медицински одит" – гр. София е осъдена да заплати на д-р Д. Б. обезщетение в размер на 780, 20 лв., представляващо обезвреда за причинените му имуществени вреди за направените от него разходи за адвокатско възнаграждение и съдебни такси в съдебното производство по обжалване и отмяна като незаконосъобразно на Наказателно постановление № 20-58-35/31.03.2016 г. (НП), издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински одит" – гр. София. С решение № 1277 от 26.07.2016 г., постановено по АНД № 2758/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив процесното НП е отменено. Решението е обжалвано пред Административен съд – Пловдив като с решение № 2377 от 15.12.2016 г. по КАНД № 2041/2016 г. по описа на Административен съд - Пловдив първоинстанционното съдебно решение е оставено в сила. Наред с това, Изпълнителна агенция " Медицински одит" – гр. София е осъдена да заплати на Б. сума в размер на 410 лв. за сторените в производството пред първоинстанционния административен съд съдебни разноски. В жалбата се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли се решението на първоинстанционния съд да бъде отменено като вместо него бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отхвърли предявеният иск. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът – Д. Б., в представен по делото отговор на касационната жалба оспорва същата като неоснователна. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се явява, представлява се от процесуален представител, който моли обжалваното решение, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира се и присъждане на разноски на за настоящото съдебно производство съгласно представените доказателства и списък на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Административен съд - Пловдив е разгледал предявения от настоящия ответник по касация иск срещу Изпълнителна агенция "Медицински одит" – гр. София, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискано да му бъде заплатено обезщетение в размер общо на 740, 00 лв. за претърпени имуществени вреди във връзка с водене на АНД № 2758/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив и КАНД № 2041/2016 г. по описа на Административен съд - Пловдив за отмяна на НП № 20-58-35/31.03.2016 г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на предявяване на исковата молба – 20.03.2017 г. до окончателно изплащане на обезщетението. Претендирани са и съдебно деловодните разноски по воденето на делото пред административния съд. Установено от първоинстанционния съд е, че с НП № 20-58-35/31.03.2016 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински одит" – гр. София, с което на д-р Д. Б. в качеството му на началник отделение "Вътрешни болести" към МБАЛ "Здраве", медицинска структура "Пълмед" – Пловдив било наложено на основание чл. 116, ал. 1 от Закона за лечебните заведения" /ЗЛЗ/, вр. чл. 117 от с. з е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 71, т. 2 от ЗЛЗ. Установено е също така, че посоченото по – горе НП е било обжалвано по съдебен ред, като с решение № 1277 от 26.07.2016 г. по АНД № 2758/2016 г. Районен съд – Пловдив е отменил оспореното НП. Същото е било обжалвано пред Административен съд – Пловдив и с решение № 2377 от 15.12.2016 г. по КАНД № 2041/2016 г. първоинстанционното съдебно решение е оставено в сила. От приложените по делото 2 броя заверени копия от договори за правна защита и съдействие от 10.06.2016 г. и съответно от 09.09.2016 г. съдът е установил, че Б. е възложил на адвокат Д. Варимезов вписан в АК – Пловдив съдът да го представлява и защитава съответно по АНД № 2758/2016 г. по описа на РС – Пловдив и КАНД № 2041/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Установил е още, че и в двата договора уговореното възнаграждение е в размер на 370 лв. за всеки от договорите, като и в двата договора е отбелязано, че сумата е изплатена в брой. Съобразил, че вредите се претендират във връзка с посоченото по – горе отменено като незаконосъобразно НП, съдът е направил извод за допустимост на предявения иск. По същество е намерил същия за основателен. Приел е, че наказателното постановление представлява правораздавателен акт, като с него на определени правни субекти са налагат административни наказания или имуществени санкции за извършени от тях административни нарушения – деяния, нарушаващи установения ред на държавното управление, наказуеми с административно наказание, налагано по административен ред. Наред с това е съобразил Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по описа на Върховния касационен съд по тълк. д. № 2/2014 г. на Общото събрание на съдиите от гражданска колегия на Върховния касационен съд. Предвид това съставът на АС – Пловдив е направил извод, че е налице предпоставката, свързана с акта по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, който е постановен при осъществена административна дейност, отменен по съответния за това ред. Отчел е също така, че с оглед обстоятелствената част и петитума на исковата молба, предявената претенция е за присъждане на обезвреда по чл. 1 ЗОДОВ, а не за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по конкретно дело – сумата е претендирана като всеки вид обезщетение, като една заместваща облага на липсващата реална такава. Съдът е обсъдил въпроса досежно наличието на причинно – следствена връзка, като е изразил разбирането, че сключването на договора за правна защита и съдействие не попада в сферата на "свободната" преценка на лицето, а е обусловено от защитата му срещу един утежняващ административен акт, който има имуществени последици за лицето или пряко за упражняваната от него дейност. По подробно изложени аргументи не е възприел възраженията на ответника по основателността на претенцията на Б.. Направил е извод за основателност на иска, предвид което го е уважил, като е присъдил търсената сума от 740 лв. като дължимо обезщетение на заявеното с исковата молба основание, ведно със законната лихва, от датата на подаване на исковата молба - 20.03.2017 г. Присъдил е и другите направени от него разноски във връзка с воденото дело, общо в размер на 780, 20 лв. На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ е съобразил, че на Б. се дължат и разноски за производството по адм. дело № 791/2017 г. в размер на общо 410 лв. съобразно представения списък на разноските, - договор за правна защита и съдействие /л. 50 от адм. дело № 791/2017 г. / за сумата от 400 лв. и платена държавна такса за образуване на делото в размер на 10 лв. пред Административен съд – Пловдив. Решението е валидно, допустимо и правилно. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Като е приел по същество еднозначно с цитираното тълкувателно решение, първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с материалния закон. Предявеният от Б. иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Обосновани на приобщените по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за реално заплащане на претендираната от Б. сума общо в размер на 740 лв. на адв. Варимезов. Видно и от двата договора за правна защита и съдействие /от 10.06.2016 г. и 09.09.2016 г. /е, че сумите са заплатени в брой при подписването на договорите, които служат и за разписки за плащането им. Наред с това, установява се че адв. Варимезов действително е осъществил процесуално представителство и защита по АНД № 2758 по описа на Районен съд – Пловдив за 2016 г., И ПО КАНД № 2041/2016 по описа на Административен съд – Пловдив за 2016 г. образувани във връзка с процесното НП. Претендираните вреди са доказани по размер и са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, предвид приетото с цитираното по – горе тълкувателно решение и правилно възприетите от първоинстанционния съд по делото факти. Ето защо обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника по касация се следва присъждането на сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., платени на адв. Варимезов в брой съгласно представения Договор за правна защита и съдействие от 12.09.2018 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение