Решение № 3816 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1792/2014 г.

Решение № 3816 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1792/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Даниел Иванов Ламбов срещу решение № 14916 от 13.11.2013 г. по адм. дело № 7557/2013 г. на Върховния административен съд, състав на пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № К-1861/26.02.2013 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно, както и тази на обжалваната заповед като незаконосъобразна. Поддържа се, че не е безспорно доказано извършването на вмененото дисциплинарно нарушение и са налице нарушения на чл. 229, ал. 1 и 2 от ЗМВР поради липса на надлежно дадени писмени обяснения в хода на дисциплинарното производство и липса на мотиви на органа за вида и размера на наложеното наказание. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Настоящата инстанция счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. Фактическата обстановка е правилно установена от тричленния състав, релевантните за спора доказателства са подробно обсъдени, както и доводите на жалбоподателя, които са били развити и в първоначалната жалба. Материалите, съдържащи се в административната преписка, потвърждават по категоричен начин изложените в оспорената заповед фактически обстоятелства и обосновават направения извод, че Ламбов е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗМВР в качеството си на служител на СДВР. Същото се изразява в неизпълнение на разпореждане на прекия ръководител служителят да се приведе във форма съобразно изискванията по чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба рег. № Iз-1429 от 01.06.2011 г. за униформеното облекло, отличителните знаци и принадлежностите, свързани с изпълнението на служебните задължения на държавните служители в МВР, както и в неизпълнение на задължението му да изпълнява коректно и добросъвестно всички заповеди/разпореждания, съответстващи на закона, произтичащо от т. 43 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. На установените по надлежния ред факти и обстоятелства жалбоподателят противопоставя единствено твърдения, че не е извършил визираното нарушение, които обаче не са потвърдени с никакви доказателства. Несъстоятелен в тази връзка е доводът, че след като в началото на работния ден той е бил в униформа, е носил същата и при извършената му следобяд проверка в приемната на РУП. Неоснователни са и възраженията за липса на поискани, респективно дадени обяснения от дисциплинарно-наказаното лице и за несъобразяване на наказанието с изискванията на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР. На л. 46 от делото е приложено възражение на служителя с дата 11.02.2013 г., което означава, че е направено след приключване на дисциплинарната проверка. Към този момент той е бил запознат със справката от проверката и предложението, което е било за по-тежко наказание. Преди издаването на заповедта обаче е съобразено обстоятелството, че наложеното на Ламбов наказание "порицание", в срока на което е извършено вмененото ново нарушение, е било отменено от съда. Що се отнася до наложеното сега наказание, същото е в съответствие с разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 11 и 12 от ППЗМВР, съгласно която при дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 1, т. 2 и 4 ЗМВР, каквото е процесното, се налага наказание "порицание". Тоест видът на наказанието е нормативно определен, поради което не е необходимо излагането на специални мотиви относно налагането именно на това наказание. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение и същото следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което жалбоподателят следва да се осъди да заплати на МВР сумата 150 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,