Решение № 3022 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10666/2016 г.

Решение № 3022 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10666/2016 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Тунджа, подадена чрез пълномощника му адв. Е. И., срещу решение № 93 от 21 юли 2016 г., постановено по адм. дело № 117/2016 г. по описа на Административен съд Я., с което е отменено решение от 02 юни 2016 г. на назначената по чл. 210 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) комисия за определяне на обезщетение във връзка с възникване на сервитут през общински поземлени имоти. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - "ЕВН Б. Е." ЕАД, град П. чрез процесуалния си представител юрк. С. Р., в постъпил писмен отговор на касационната жалба излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Кметът на община Тунджа е подал и частна жалба, посочена като "допълнителна касационна жалба" срещу определение № 301 от 24 август 2016 г., постановено по адм. дело № 117/2016 г. по описа на Административен съд Я., с което е осъден да заплати на "ЕВН Б. Е." ЕАД направените по делото разноски в размер на 350,00 лева. В частната жалба се посочва, че постановеното определение е неправилно като се прави искане за неговата отмяна. Ответникът по частната жалба - "ЕВН Б. Е." ЕАД, град П. в срока по чл. 232 от АПК не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на двете жалби. I. По касационната жалба на кмета на община Тунджа: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Я. е образувано по жалба на "ЕВН Б. Е." ЕАД, град П. срещу решение от 02 февруари 2016 г. на назначената по чл. 210 от ЗУТ от кмета на община Тунджа комисия за определяне на обезщетение във връзка с възникване на сервитут през общински поземлени имоти за обект: кабел НН 1 Kv и електромерно табло ТЕПО за външно ел. захранване на "Склад за селскостопански машини и инвентар", находящ се в УПИ I 55, кв. 41 по ПУП на с. О., област Я.. Съдът е приел, че оспореното решение за изготвяне на оценка по чл. 210 от ЗУТ е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с относимите материалноправни разпоредби, с оглед на което го е отменил като незаконосъобразно. За да обоснове този резултат, съдът е приел, че в случая приложима е нормата на чл. 67, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), която се явява специална спрямо чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ и в случай, че при изграждане или експлоатиране на енергиен обект се засягат имоти публична общинска собственост, то правото тези имоти да бъдат използвани чрез възникване на сервитут е безвъзмездно и обезщетение не се дължи. Решението е правилно. Предмет на производството пред административния съд е определената по заявлението на жалбоподателя по реда на чл. 210 ЗУТ цена за правото на прокарване на кабел и електромерно табло ТЕПО за външно ел. захранване на "Склад за селскостопански машини и инвентар", преминаващ през имоти публична общинска собственост, представляващи улична мрежа от съществуващ ТП и находящ се в с. О., област Я. Основният спорен въпрос по делото, както правилно е приел и първоинстанционният съд, е дължи ли се на собственика на имота - община Тунджа еднократно обезщетение по смисъла на чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ за да възникне сервитут или той възниква безвъзмездно по силата на чл. 67, ал. 2 от ЗЕ. От данните по делото е установено, че "ЕВН Б. Е." ЕАД е енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от ЗЕ. Няма спор, че частта от трасето, през която ще преминава кабелът за изграждане на обекта и която е предмет на оценката, извършена с оспорения административен акт, е улица и представлява публична общинска собственост. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗЕ при разширение на съществуващи и при изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути. В чл. 64, ал. 2, т. 2 от ЗЕ е предвидено, че сервитут е правото на прокарване на въздушни подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на енергийното предприятие. Сервитутът възниква при наличието на две кумулативно предвидени предпоставки: когато има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението на съответните имоти и когато титулярят на сервитута изплати еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот - чл. 64, ал. 4 от ЗЕ. Съгласно ал. 6 на същата разпоредба определянето на размера на обезщетенията се извършва по реда на чл. 210 и чл. 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител. Според чл. 67, ал. 2 от ЗЕ (изм. ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17 юли 2012 г.), лицата по чл. 62, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 от ЗЕ имат право безвъзмездно да използват мостове, пътища, улици, тротоари и други имоти - публична собственост, за прокарване, скачване, преминаване и поддържане на въздушни и подземни електропроводи, газопроводи, топлопроводи, водопроводи за енергийни цели, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, като осигуряват техническата безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети. Анализът на нормата налага извод, че същата обхваща текста на чл. 64, ал. 2, т. 2 от ЗЕ и пресъздава определението относно сервитута за прокарване на въздушни и подземни електропроводи, по отношение на изброените имоти (вкл. улици), представляващи публична собственост, като е предвидено използването им да бъде безвъзмездно. Следователно, когато при осъществяване на дейността на лицата, които ще изграждат или експлоатират енергийния обект се засягат имоти, които не са публична собственост, в тяхна полза ще възникне сервитут след заплащане на еднократно обезщетение на собственика или носителя на ограничено вещно право в засегнатия имот, определено по реда на чл. 64, ал. 6 от ЗЕ. В случаите обаче, когато се засягат имоти - публична общинска или държавна собственост, правото да бъдат използвани следва да възниква безвъзмездно по силата на закона и обезщетение не се дължи. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че имотите - публична собственост са с предназначение за обществено ползване и не могат да са предмет на възмездни сделки - чл. 7, ал. 2 от Закона за общинската собственост, т. е. те са изключени от гражданския оборот. Затова и оценка по реда на чл. 210 от ЗУТ не може да се извърши по критериите, предвидени в чл. 65, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗЕ. Следователно, при попадане на учредените по силата на чл. 64, ал. 2, т. 2 от ЗЕ сервитути в имот - публична общинска собственост е приложим режимът по чл. 67, ал. 2 от ЗЕ, който дерогира общото правило по чл. 64, ал. 4 от ЗЕ за изплащане на еднократно обезщетение като предпоставка за възникването им. Ето защо направените и с касационната жалба доводи за издаване на оспореното решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ при правилно приложение на чл. 64, ал. 4 от ЗЕ в настоящия случай се явяват неоснователни. С оглед горното и предвид липсата на релевираното в касационната жалба отменително основание, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид този изход на делото и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на "ЕВН Б. Е." ЕАД, град П. направените пред касационната инстанция разноски в размер на 200,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, редуцирани на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. и доп., бр. 8 от 24.01.2017 г.) вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. II. По частната жалба на кмета на община Тунджа: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното определение е постановено в производство по реда на чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. С молба, подадена от "ЕВН Б. Е." ЕАД чрез пълномощника му юрк. Раева, е поискано допълване на постановеното по делото решение в частта му за разноските. Съдът е приел, че в случая са налице предпоставките за допълване на решението в частта му за разноските, поради което ги е присъдил. Определението е правилно. От данните по делото се установява, че жалбоподателят в първоинстанционното производство - "ЕВН Б. Е." ЕАД с молба - становище, постъпила в съда с вх. № 1180 на 30 юни 2016 г. е направил своевременно искане за присъждане на направените в производството разноски, за които е представен и списък на разноските, по което искане съдът не се е произнесъл при постановяване на решението си. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1, предл. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, на жалбоподателя се възстановяват разноските по делото от бюджета на органа, издал отменения акт. За да бъдат присъдени такива е необходимо страната, направила искане за това да е направила искане за това до приключване на устните състезания по делото и да е представила доказателства за реалното заплащане на разноските. Тези предпоставки са отчетени от административния съд, който обосновано е приел, че с оглед пропускането да се произнесе по направеното искане за присъждането им с решението, правилно и при условията на чл. 248, ал. 1 от ГПК е направил това като е допълнил решението в частта му за разноските и е осъдил община Тунджа да заплати на "ЕВН Б. Е." ЕАД, град П. сума в размер на 350,00 лева. С оглед горното обжалваното определение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,