Решение № 389 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10432/2011 г.

Решение № 389 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10432/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кольо Димов Колев, от гр. Стара Загора против решение № 148/27.06.2011 г. по адм. дело № 496/2010 г. на Административен съд - Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение № 4311257600/23.08.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Стара Загора и потвърденото с него разпореждане № 4311257600/29.03.2010 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 94, ал. 1 и чл. 104, ал. 6 във връзка с чл. 69 от КСО - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Стара Загора не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 4311257600/23.08.2010 г. директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Стара Загора е потвърдил разпореждане № 4311257600/29.03.2010 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ, с което личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Кольо Димов Колев е отпусната считано от 05.02.2010 г. - датата на подаване на заявлението за пенсиониране, а не от претендираната като последна дата за прекратяване на осигуряването - 23.09.2009 г. Освен началният момент, касаещ получаването на отпуснатата пенсия, спорен между страните е и въпроса за категоризирането на придобития от жалбоподателя осигурителен стаж като военнослужещ - парашутист. Административният съд е изяснил релевантните за спора факти като обосновано е приел, че Колев е прекратил осигуряването си на 23.06.2008 г. във връзка с преустановяване на трудовата си дейност по последното си трудово правоотношение с Община Стара Загора. За периода 24.09.2008 г. - 23.09.2009 г. е получавал от НОИ обезщетение за безработица. Подавайки заявлението си за пенсиониране на 05.02.2010 г. жалбоподателят е пропуснал 6 - месечния срок по чл. 94 от КСО, даващ възможност за отпускане на пенсията от датата на прекратяване на осигуряването. По делото е установено, че за периода 03.10.1961 г. - 08.10.1963 г. на Колев е зачетен осигурителен стаж от наборна военна служба като парашутист. За реализираните от него парашутни скокове, той е получил съответно възнаграждение. Липсват обаче доказателства за този период същият да е осъществявал трудова дейност, във връзка с конкретна трудова функция, характеризираща се със специфичен характер и условия на полагания труд, каквито са били предпоставките при някои военнослужещи от поделенията на строителни войски във връзка с цитираната от касатора практика на Върховния административен съд. Съгласно чл. 9, ал. 7 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, за който се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на републиканския бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. С разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е уточнено, че осигурителният стаж от наборната военна служба се зачита от трета категория труд. Наборните военнослужещи, отбили военната си служба, по времето когато такава е била задължителна макар и да се ползват от правото - срока за нейното отбиване да се зачита за осигурителен стаж, не могат да придобият правата на кадрови военнослужещи и да се ползват от специалните хипотези по чл. 104, ал. 6 от КСО във връзка с чл. 69 от КСО досежно категоризирането на труда за този период. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение