Решение № 6887 от 8.6.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4622/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Пловдив, против Решение 2018/11.11.2020 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело 2230/2020 г., с което е отменено Решение 2153-15-129/26.08.2020 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него Разпореждане РО-5-15-00782087/10.07.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Пловдив, с което е разпоредено събиране на сума по ревизионен акт за начет РМ-5-15-00764842/09.06.2020 г. общо в размер на 2141,29 лева, от която главница 1593,64 лева и лихви 547,65 лева. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението, вследствие на нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Претендират се разноски за осъществена защита от юрисконсулт. Ответникът Д. П., чрез адвокат Г. П., в писмен отговор по делото, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените по делото разноски в размер на следващото се адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материални закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на Д. П. срещу Решение 2153-15-129/26.08.2020 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив. Съдът я е разгледал по същество, като е извършил контрол за законосъобразност на акта и на основанията по чл. 146 АПК. След преценка на приетите за относими доказателствата е установил, че с Експертно решение (ЕР) 4159 от зас. 152 от 20.09.2016 г. на трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД, на лицето М. Д. е определена 75 % трайно намалена работоспособност с дата на инвалидизиране 22.04.2015 г. и срок на инвалидност 01.09.2019 година. Въз основа на горепосоченото ЕР на ТЕЛК на М. Д. е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, която е била изплащана в периода 06.06.2016 г. - 30.06.2017 година. Установява се от данните по делото, че правото на песия се основава на чл. 74, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл. 98, ал. 7 КСО. Съгласно последно цитираната норма в хипотезата, в която решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, пенсията за инвалидност се отпуска, възобновява и възстановява в размер на социалната пенсия за старост. В конкретния случай, специализиран състав по очни болести на НЕЛК, на свое заседание 053 от 19.04.2017 г. отменя ЕР на ТЕЛК и издава ЕР 0186/19.04.2017 г., с което отменя оценката на трайно намалена работоспособност от 75 % и определя краен процент на ТНР 17%, съгласно методиката от Приложение 2 от Наредбата за медицинската експертиза от 2010 г., както и 10 % по раздел трети от нея и потвърждава по останалите поводи. Съдът обсъждайки целта на предоставеното право в хипотезиса на чл. 98, ал. 7 КСО в относимата редакция, намира, че тя се отнася до създаване възможност за обезпечаване на основните жизнени потребности и нужди на лицата, до окончателното решаване на въпросите по трайно намалената работоспособност. Според чл. 98, ал. 8 КСО след влизането в сила на решението по ал. 7 пенсията за инвалидност се определя в действителен размер от датата на придобиване на правото, съответно от датата, от която е възобновена или възстановена, ако на лицето е определен процент трайно намалена работоспособност 50% и над 50%. На основание чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО, а именно след отпадане основанието за получаване на пенсията, е постановено Разпореждане 620617/17.11.2019 г. от ТП на НОИ Пловдив за прекратяване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на М. Д., считано от 06.06.2016 година. Същото е било проверено и обсъдено с оглед на посочените в него констатации при издаване на процесния ревизионен акт по преписката. С акта за начет е разпоредено ревизираните лица - Д. Б., С. Ш., И. Р. и Д. П. в качеството им на членове на ТЕЛК към МБАЛ Пловдив АД да възстановят солидарно сумата от 2141.29 лв. - главница и лихви, представляваща неправомерно изплатена пенсия за инвалидност поради общо заболяване на лицето М. Д. в следствие на отменено ЕР на ТЕЛК 4159/20.06.2016 година. Разпореждането за внасяне на процесната сума, което е било издадено въз основа на акта за начет, е било оспорено от Д. П. пред директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, който с Решение 2153-15-129/26.08.2020 г. е отхвърлил жалбата й и е потвърдил акта на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Пловдив. Първоинстанционният съд е уважил жалбата на Д. П. и е отменил решението на директора на ТП на НОИ Пловдив, като е приел, че търсената за възстановяване сума е недължима. Според съда не всяко отменено решение на ТЕЛК е основание за търсене на отговорност по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, а само това, което е постановено при нарушаване на нормативните разпоредби при издаването му. В тази връзка е счел, че е необходимо да се докажат извършени нарушения на императивни норми относно процедурата и работата на експертизата като например несъобразяване с медицинската документация. В конкретния случай съдът е установил, че не е налице нарушение на императивни норми от страна на членовете на ТЕЛК. Позовал се е на обстоятелството, че оценката на здравословното състояние на освидетелствания се извършва по правилата на медицинската експертиза, но и представлява субективна оценка, почиваща на вътрешното убеждение, и на професионалните знания на членовете на ТЕЛК. Съдът се е аргументирал с факта, че различният подход и субективизъм на членовете на ТЕЛК и НЕЛК при определяне на установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит с оглед наличната документация, не може да предпостави ангажиране на отговорността на членовете на ТЕЛК при отменено тяхно решение на база на тази субективна оценка. Като се е мотивирал в този смисъл, административният съд е отменил решението на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане на ръководителя по контрола на разходите по ДДО при ТП на НОИ - Пловдив. Решението е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 110, ал. 1 КСО предвижда, че контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите и на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинска експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативни разпоредби при издаването им. От съдържанието на цитираната разпоредбата следва, че органът е длъжен да докаже в съдебния административен процес правопораждащия факт, въз основа на който се иска ангажиране на солидарната имуществена отговорност на адресатите на акта, а именно, че те са извършили нарушения на нормативно въведени изисквания при издаване на решението на ТЕЛК. Административният съд е достигнал до правилен извод, че членовете на медицинската експертиза са лица с професионална и специална подготовка в определена област на здравеопазването и поради това те имат възложена по закон специална функция за оценка на здравословното състояние към определен момент, с която оценка се свързват конкретни законови последици. Професионалната оценка се извършва по правилата за медицинската експертиза и се изразява в анализ на фактите и доказателствата във връзка със здравословното състояние на освидетелстваното лице. Медицинското им заключение е на база на техните експертни знания и умения и за това обстоятелство те не могат да носят отговорност за професионалната си дейност. Ето защо, професионалната дейност на експертите в настоящия случай се състои в това да бъдат установени правно значимите факти във връзка със здравословното състояние на освидетелстваното лице, от които факти следва и законовата оценка. Както правилно е посочил и съдът налице е първата от описаните хипотези, в която експертите са установили фактите според професионалната си подготовка и са определили процента ТНР в диапазоните "от - до", за която дейност не могат да носят отговорност. Административният орган в своето решение не е разграничил отделните хипотези от дейността на медицинските експерти, а се е задоволил да отчете факта на отменено решение на ТЕЛК, като е свързал формално това обстоятелство с хипотезата на нарушение на нормативни разпоредби по издаването му. Посочената връзка не е автоматична и следва да бъде установявана във всеки един конкретен случай. Целта на закона е да се избегнат щети на ДОО вследствие на нарушения при извършване на медицинската експертиза извън нормалната неприкосновена субективна професионална оценка на членовете на ТЕЛК. По делото административният орган не е доказал виновно поведение на лекарите членове на ТЕЛК, не е изложил и мотиви относно това, в какво се изразява "нарушаването на нормативните разпоредби" при издаването на отмененото ЕР на ТЕЛК, даващи основание за реализиране на имуществената отговорност на членовете от състава му. Правилно съдът е констатирал в мотивите си, че тези решения имат характер на експертиза/оценка на здравословното състояние, а различният подход и субективизъм на експертите от ТЕЛК и НЕЛК при определяне на установеното увреждане, стадия на неговото развитие и обусловения функционален дефицит, с оглед наличната медицинска документация, не може да обуслови ангажиране на отговорността на членовете на ТЕЛК при отменено тяхно решение на база субективни критерии. По така изложените съображения касационната инстанция счита, че решението на първоинстанционния административен съд е правилно, при постановяването му не се констатират касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК и същото следва да бъде оставено в сила. Процесуалният представител на ответника е направил своевременно искане за присъждане на доказаните разноски по делото пред касационната инстанция. С оглед изхода на спора съдът го намира за основателно, поради което следва да се осъди ТП на НОИ Пловдив да заплати на Д. П. разноски в размер на 400.00 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, шесто отделение