Решение № 10373 от 16.11.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /Зам. ИД на ДФЗ/, чрез процесуален представител гл. юрк. Станкова срещу решение 93 от 17.08.2021 г., по адм. д. 146/2021 г. на Административен съд Търговище /АС-Търговище/, с което по жалба на Агроелит - Митов ЕООД, [ЕИК], гр. Търговище е отменен мълчалив отказ на зам. ИД на ДФЗ, съгласно Заповед 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. на ИД на ДФЗ София, да се произнесе по подадено от Агроелит Митов ЕООД заявление за подпомагане за кампания 2019 г., с УИН 25/100519/10597. Със същото решение преписката е изпратена на органа за ново произнасяне с изричен писмен акт, съдържащ конкретни мотиви съгласно дадените от съда указания. По изложени в касационната жалба съображения се иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Направено е възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски. Ответникът - Агроелит - Митов ЕООД, чрез процесуален представител адв. Добрев оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор и в открито съдебно заседание. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, поради следното: Административният съд е приел от фактическа страна, че със заявление за подпомагане с УИН 25/100519/10597/01.05.2019 г. Агроелит - Митов ЕООД, УРН: [номер] е кандидатствал за кампания 2019 г. по пет изброени схеми и мерки, както следва: СЕПП, СПП, ЗДП, СПК, ПНДП. Приел е за установено, че със Заповед 03-РД/1389 от 02.06.2020 г. на ИД на ДФЗ на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 и т. 5 от АПК административното производство по обработката на подаденото от Агроелит Митов ЕООД заявление за подпомагане за 2019 г. е спряно. Заповедта е атакувана по съдебен ред и е отменена с определение 241/27.07.2020 г. по адм. д. 123/2020 г. на АС-Търговище, в сила от 12.03.2021 г. Прието е още, че производството е възобновено със Заповед 03-РД/1383 от 29.03.2021 г. на Зам. ИД на ДФЗ, като от датата на възобновяването до 12.04.2021 г., включително по подаденото заявление за подпомагане за 2019 г. липсва произнасяне от компетентния орган. При така установената фактическа обстановка административният съд е приел, че на основание приложимия чл. 75, § 1 от Регламент 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика (Регламент 1306/2013), след като заявлението на жалбоподателя е подадено на 01.05.2019 г. и същото касае кампания 2019 г., то срокът за изплащане на финансовата помощ е бил до 30.06.2020 г. Предвид спирането и възобновяване на производството и на основание чл. 57, ал. 1 от АПК съдът е счел, че срокът за произнасяне на органа е изтекъл на 12.04.2021 г. и след тази дата административното производство се явява приключило с мълчалив отказ на Зам. ИД на ДФЗ. АС-Търговище е изложил съображения по същество, че административният орган не е изпълнил задължението, предвидено в чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, а именно да се произнесе с изричен писмен акт уведомително писмо за одобрение, респективно за отхвърляне на заявлението за подпомагане, а при формиран отказ за подпомагане, да посочи и писмени мотиви затова. Съдът е достигнал до извода, че формираният мълчалив отказ подлежи на отмяна като незаконосъобразен поради неспазване на законоустановената форма, на законовите изисквания за съдържание на акта и при съществено нарушение на процесуалните правила. Според решаващия съд предвид факта, че ДФЗ Разплащателна агенция е единственият национален компетентен орган за администриране, осчетоводяване на средствата от Европейските земеделски фондове, трябва преписката по заявление за подпомагане за 2019 г. с УИН 25/100519/10597 да се изпрати на същия орган за ново произнасяне с изричен писмен акт, съдържащ конкретни мотиви на органа след спазване на чл. 7 и чл. 35 от АПК. След извършената проверка по реда на чл. 218 АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, но недопустимо. С протоколно определение от 09.02.2022 г. по адм. д. 10251/2021 г. по описа на ВАС, производството по делото е спряно до приключване на образуваните съединени дела С-160/21 и С-217/21 на Съда на Европейския съюз (СЕС), с преюдициално значение за изхода на спора по делото, в т.ч. за допустимостта на производството. Съединените дела на СЕС "Никополис Ад Иструм 2010" ЕООД (С-160/21) и "Агро-еко 2013" ЕООД (С-217/21) срещу Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" са с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Административен съд Велико Търново (България) и в тях са формулирани следните преюдициални въпроси: 1. Използваният в чл. 75, параграф 1 от Регламент 1306/2013 термин "плащане" означава ли приключване на производството по подадена заявка за плащане? 2. Фактическото получаване на заявената сума от земеделския производител равнозначно ли е на положителен отговор от разплащателната агенция на подадената заявка за активиране на правата на плащане и съответно липсата на получени парични средства при публично заявено изплащане на суми по съответната мярка представлява ли отказ на заявените права за плащане, когато лицето не е уведомено за продължаване на производството с нови проверки? 3. Срокът по чл. 75, параграф 1 от Регламент 1306/2013 задължава ли държавата членка да извърши преди изтичането му проверките на условията за допустимост, и само по изключение тези проверки могат да продължат? 4. Когато земеделският производител не е уведомен за извършване на допълнителни проверки и за такива липсва съставен писмен документ, неспазването на срока по чл. 75, параграф 1 от Регламент 1306/2013 представлява ли мълчалив отказ за изплащане на подпомагане? С решение на СЕС (девети състав) от 28 април 2022 година е прието следното: Член 75, параграф 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета, изменен с Регламент (ЕС) 2017/2393 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2017 г., трябва да се тълкува в смисъл, че ако разплащателната агенция на държава членка не изплати преди изтичането на определения в тази разпоредба срок помощ, поискана от земеделски производител, това не трябва да се приема за мълчалив отказ по съответното заявление за подпомагане, и то независимо дали съответният земеделски производител е бил уведомен за извършването на евентуални допълнителни проверки, които биха обосновали пропускането на срока. С оглед гореизложеното и разпоредбата на чл. 633 от Гражданския процесуален кодекс, приложим на основание чл. 144 от АПК, според която даденото тълкуване в Решението на СЕС е задължително за националните юрисдикции, се налага настоящият касационен състав да приеме, че непроизнасянето в срок на компетентния орган по подадено заявление за финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, не формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. От приложените по делото доказателства се установява, че в настоящия случай до датата на спиране на производството със Заповед 03-РД/1389 по заявление за подпомагане за 2019 г. на Агроелит Митов ЕООД са извършвани административни проверки, вкл. проверки на място. Липсват данни за извършени последващи проверки в периода след възобновяване на производството със Заповед 03-РД/1383 от 29.03.2021 г. до постановяване на обжалваното съдебно решение на 17.08.2021 г. и за каквато и да било комуникация между органа и бенефициера досежно заявеното финансово подпомагане. В т. 37 от обсъжданото решение на СЕС е посочено, че от буквалното и контекстуално тълкуване на член 75 от Регламент 1306/2013 следва, че макар той да установява принципа, че плащането на помощта на бенефициерите и предхождащата го проверка на условията за допустимост по правило трябва да бъдат извършени в срока, определен в член 75, параграф 1, все пак не може да се изключи възможността в отделни случаи и при спазване на принципите на добра администрация и на полагане на дължимата грижа тази проверка да бъде извършена след изтичането на посочения срок и поради това плащането, което може да бъде извършено едва след приключване на проверката, да бъде направено след 30 юни на календарната година, която следва тази на подаване на съответното заявление за подпомагане. Предвид даденото от общностния съд тълкуване се налага извод, че липсата на уведомяване от страна на органа за евентуални допълнителни проверки, развиващи се след срока по чл. 75, пар. 1 от Регламент 1306/2013, няма отношение към въпроса за неналичието на мълчалив отказ. И все пак с оглед фактическата обстановка по делото настоящият съдебен състав приема, че макар да не е в нарушение на срока за осъществяване на плащания по схемите/мерките за подпомагане, който се явява инструктивен, разплащателната агенция не действа в унисон с принципите на добра администрация и на полагане на дължимата грижа. По изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че на основание чл. 221, ал. 3 от АПК решението на АС-Търговище следва да с обезсили като постановено по недопустима жалба, а производството по делото да се прекрати. Предвид наличието на основанието по чл. 209, т. 2 от АПК, за което касационната инстанция следи служебно, не се дължи произнасяне по наведените в касационната жалба оплаквания по чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора и заявената претенция за разноски, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на касатора следва да се присъди сумата от 200 лева разноски за две съдебни инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,