Решение № 9264 от 24.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 746/2013 г.

Решение № 9264 от 24.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 746/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Георги Викторов Симеонов от гр. Велинград против решение № 634/12.12.2012 г. по адм. дело № 732/2012 г. по описа на Административен съд-Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-2-ЮЦР-119/27.04.2012 г. на началника на РДНСК-Южен централен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Масивна постройка-склад за дърва" в УПИ ХVII-204, кв. 321 по плана на гр. Велинград. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на закона и се иска отмяната му. Ответникът началник на РДНСК-Южен централен район оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение (съгласно определението по адм. дело № 4908/2013 г. на ВАС, 5-чл. състав-II колегия, задължително на основание чл. 235, ал. 2 АПК), а разгледана по същества за основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за изцяло законосъобразна, без наличие на някое от основанията по чл. 146 АПК, а разпореденият за премахване строеж за "нетърпим" при липса на условията по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. По делото е установено, че процесната постройка е второстепенна от допълващото застрояване, извършена от бащата на адресата на заповедта, в качеството му на собственик, през 1984 г. С представената по делото декларация от Васил Неделчев се доказва, че постройката е изградена на калкана на съществуващата стопанска сграда в съседния парцел, в какъвто смисъл е и възражението срещу констативния акт. Изграждането по този начин на постройка на допълващото застрояване е допустимо съгласно чл. 42, ал. 2, изр. 2 ЗУТ и като се вземе предвид годината на извършване на строежа, той следва да се квалифицира като търпим по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, която разпоредба е действащото материално право към момента на издаване на заповедта и която следва да се има предвид при преценката за законосъобразността й, съгласно чл. 142, ал. 1 АПК. Без правно значение в случая е, че е налице удостоверение на гл. архитект на Община Велинград, че строежът не е търпим. Това удостоверение няма обвързваща доказателствена сила и административният орган, както и съдът служебно следва да изследват наличието на условия за признаване статут на търпимост на строежа, доколкото той е пречка за премахването му. Оспорената заповед разпореждаща премахването на търпим строеж е незаконосъобразна и неправилно не е отменена с обжалваното решение. Последното следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по същество на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,