Решение № 8859 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2060/2017 г.

Решение № 8859 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2060/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Б. Б., пребиваващ в ОЗ Л. подадена против Решение № 129/29.12.2016 г., постановено по административно дело № 164 от 2016 г. на Административeн съд Л. (АС Л.). В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Посочва, че търсеното свиждане е обект на право и продиктувано от закона задължително прилагане на Международните стандарти за третиране на лишените от свобода и не е обект на преценка (оперативна самостоятелност) на затворническата администрация. Моли решението да бъде отменено като неправилно и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново произнасяне. Касационният жалбоподател С. Б. Б. в съдебно заседание поддържа жалбата и моли същата да се уважи. В представената писмена защита посочва, че оспореното решение на АС Л. е постановено без да са преценени всички доводи за съразмерност, изброени в чл. 6 от АПК, като се твърди, че съдебния акт е незаконосъобразен. О. Н. на ЗО "А." - гр. Т. в писмен отговор от 29.05.2017 г. счита, че стриктно е изпълнил служебните си задължения и се надява да се потвърди решението на АС Л. като законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира атакуваното съдебно решение за правилно, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Приема за законосъобразен изводът на съда на неоснователност на оспорването. Счита, че при постановяване на решението съдът не е допуснал нарушения съставляващи касационни основания за отмяна, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С Решение № 129/29.12.2016 г., постановено по административно дело № 164 от 2016 г. на Административeн съд Л. е ОТХВЪРЛЕНА жалба с вх. № 1582/7.06.2016 г., подадена от С. Б. Б., лишен от свобода, ЗО "А." гр. Т., против мълчалив отказ на Началника на ЗО "А." гр. Т. по подадена молба с вх. № 210/21.04.2016 г. с искане да му се предостави удължено свиждане с партньорката му по повод националния празник 6- ти май. Решаващият съд посочва, че на 21.04.2016 г. жалбоподателят е подал молба с вх. № 210 до началника на ЗО "А." гр. Т., където изтърпява наказание "лишаване от свобода", с която иска предоставяне на ползване на ненаблюдавано свиждане със сексуалната си партньорка, във връзка с националния празник 6 май. По тази молба няма произнасяне на началника на ЗО "А.". Съдът е определил искането като такова за предоставяне на удължено свиждане. Отчетена е и спецификата на удълженото свиждане като поощрение. Приема, че в случая има постановен мълчалив отказ по подадената молба. Счита, че като индивидуален административен акт същият подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва да прецени неговата законосъобразност, като вземе предвид всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и евентуалните мотиви на органа да не уважи искането. В заключение решаващият съд намира, че постановеният от началника на ЗО "А." отказ при условията на чл. 58, ал. 1 от АПК по подаденото заявление вх. № 210/21.04.2016 г. с искане за предоставяне на удължено свиждане по повод националният празник 6 май 2016 г. е постановен от материално компетентен орган, при липса на нарушения на материалния и процесуалния закон, в условията на оперативна самостоятелност. Посочено е, че няма доказателства постановеният отказ да е в противоречие с целта на закона- да се поощряват лишените от свобода, чиито трайно положително поведение и прояви се отличават и надвишават обикновеното спазване на дисциплината и полагането на труд в местата за лишаване от свобода. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на АС Л. е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са твърденията в жалбата, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. По делото са събрани относимите доказателства и при изяснена фактическа обстановка, са направени обосновани и законосъобразни изводи. Обжалваното съдебното решение е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Редът за осъществяване на контакти на лишените от свобода е уреден в ЗИНЗС и ППЗИНЗС със свиждания на всеки две седмици, приложими по отношение на всички лишени от свобода. Правилно от АС Л. е преценено, че посоченото в молбата свиждане, съответства на чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС- удължено свиждане, което представлява една от мерките за поощрение на лицата. Предпоставките, при които може да се проведе удължено свиждане са посочени в чл. 98, ал. 1 от ЗИНЗС, като за подчертана дисциплинираност, за проявено сътрудничество при провеждането на социални и възпитателни мероприятия, за постигнати успехи в работата, спорта, културно-масовата дейност и други положителни прояви лишените от свобода могат да бъдат поощрявани. В ЗИНЗС няма норми указващи, кой може да прави предложения за даване на награда за поощрение. Следователно подадената молба на лицето за удължено свиждане до началника на ЗО "А." е допустима. Правилно решаващият съд приема, че в случая има постановен мълчалив отказ по подадената молба. Съобразно чл. 89 ППЗИНЗС за всяка награда се издава мотивирана писмена заповед, която се връчва на лишения от свобода, прилага в досието и отбелязва в картона за свиждания. По молбата подадена от Бонев няма произнасяне на началника на ЗО "А.". Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Същият отказ, подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва да прецени неговата законосъобразност, като вземе предвид всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и евентуалните мотиви на органа да не уважи искането. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неправилността на съдебния акт, поради неправилното възприемане на правомощията на административния орган при условията на оперативна самостоятелност, тъй като счита, че същият по отношение на свижданията от вида на процесното, взема решения при условията на обвързана компетентност. Реализиране на претендираното от жалбоподателя право на личен контакт с неговата приятелка е възможно да се осъществи при наличие на предпоставките по чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС. Р. не е императивна и не създава задължение за началника на ЗО "А." гр. Т. да даде исканата награда, дори да са налице предпоставките за това в насока дисциплинираност, сътрудничество, успехи в работата и други. Издаването на заповед за даване на награда по чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС е изцяло в компетентността и правомощията на началника на ЗО "А." гр. Т., който действа при условията на оперативна самостоятелност, след преценка по целесъобразност на всички обстоятелства, от значение за издаването на такъв акт. Правилността на извършената преценка подлежи на контрол само пред горестоящия административен орган- чл. 81, ал. 1, вр. с чл. 83, ал. 2 АПК. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че оспореното решение на АС Л. е постановено без да са преценени всички доводи за съразмерност, изброени в чл. 6 от АПК. Съгласно чл. 75 от ЗИНЗС лишените от свобода могат да се ползват от правата си, с изключение на правата, от които са лишени с присъда, които са им отнети или ограничени изрично със закон, и чието упражняване е несъвместимо с действието на присъдата и изпълнението на наказанието. Ограниченията в житейските преживявания на лишените от свобода са следствие на законоустановения режим на изтърпяване на наказанието в местата за лишаване от свобода. Съдебния контрол в случая е в рамките на чл. 169 АПК. Съдът не следва да анализира доколко са налице положителните предпоставки за даване на награда по чл. 98, ал. 1 ЗИНЗС и дали същите обуславят положителен резултат. Поведението на лишения от свобода подлежи на оценка от административния орган- чл. 9 ЗИНЗС, като издаването на заповед за даване на награда по чл. 98 ЗИНЗС е изцяло в неговата компетентност и дискреционна власт, предвид чл. 99, ал. 1 ЗИНЗС. С оглед дадената от закона оперативна самостоятелност на органа за преценка дали и какъв точно вид награда да даде, при наличие на предпоставките по закон, съдът не може да преценява правилността на съображенията за постановения мълчалив отказ. Дължимата съдебна преценка е само съобразно неговата материална законосъобразност и съответствието му с целта на закона. Правилно при извършената служебна проверка на законосъобразността на оспорения отказ, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, на основанията, посочени в чл. 146 от АПК, съдът е намерил, че мълчаливия отказ е материално законосъобразен. АС Л., като е приел, че не са налице основанията за отмяна на административния акт по чл. 146 от АПК е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение