Решение № 49 от 27.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2987/2017 г.

Решение № 49 от 27.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2987/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Евгений Стайков Производството е по реда на чл. 47 и сл. ЗМТА. Образувано е по исковата молба на Г. И. А. от [населено място], против [фирма] - [населено място], за прогласяване на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА нищожността на арбитражно решение от 13.06.2016 г., постановено по арбитражно дело № 69/2016 г. по описа на Арбитражен съд - П. при СДЮСП, респ. при условията на евентуалност - за неговата отмяна на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМТА. В исковата молба на Г. А. се поддържа, че ищцата е узнала за арбитражното решение на 17.07.2017 г., когато е получила покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 505/2017 г. по описа на ЧСИ Н. М. с рег. № 841 на КСЧИ. Твърди се, че предмет на арбитражното производство е спор по договор за потребителски кредит, което обуславя нищожността на постановеното арбитражно решение на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА във връзка с чл. 19, ал. 1 ГПК (в редакциите - обн. ДВ. бр. 8/2017 г.). Същевременно се сочи, че са налице предпоставките за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМТА, тъй като от една страна в сключения между страните договор липсва арбитражна клауза, а от друга -ищцата не е била уведомявана за арбитражното производство. Претендират се направените от ищцата деловодни разноски. В откритото заседание, проведено на 21.02.2018 г., ищцата поддържа предявения иск по изложените в исковата молба съображения. Ответното дружество [фирма] (с предишно наименование [фирма]), редовно уведомено по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК от адреса на управление: [населено място], район "Л. "[жк], бл. 963 ет. 1 офис 11 (няма вписан нов адрес на дружеството в търговския регистър), за възможността да представи отговор на исковата молба в едномесечен срок, както и за датата на насроченото открито съдебно заседание, не взима становище по иска и не ангажира доказателства. Върховен касационен съд, търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното: Искът за прогласяване нищожността на арбитражното решение, респ. за неговата отмяна, е допустим като предявен от надлежна страна в преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Видно от представената с исковата молба покана за доброволно изпълнение с приложено към нея запорно съобщение по изп. дело № 20178410400505 на ЧСИ Н. М., рег. № 841, ищцата е уведомена за издадения от СГС изпълнителен лист въз основа на атакуваното арбитражно решение на 17.07.2017 г. Исковата молба е депозирана във ВКС на 17.10.2017 г., поради което съдът приема, че същата е подадена в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. С решение от 13.06.2016 г., постановено по арбитражно дело № 69/2016 г. по описа на Арбитражен съд -гр. П. при СДЮСП, е осъдена Г. И. А. да заплати на [фирма] сумата 595.87 лв. - главница по договор за потребителски кредит/PLOV-148, договорна лихва в размер на 1 287 лв. за периода от 25.08.2015 г. до 25.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.05.2016 г., както и сумите 350 лв. - юрисконсултско възнаграждение и 100 лв. - арбитражна такса. Със ЗИДГПК (обн. в ДВ бр. 8/24.01.2017 г.), е изменена разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК като е въведена забрана за постигане на арбитражно споразумение за решаване от арбитражен съд на спор, една от страните по който е потребител по смисъла на § 13 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ДР З./. Според легалната дефиниция на § 13, т. 1 ДР З., "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска и професионална дейност". Със същия ЗИДГПК е създадена нова алинея 4 на чл. 3 З., предвиждаща, че всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на З., е недействителна. В § 6, ал. 2 ПЗР ЗИДГПК е предвидено започналите до влизане на закона в сила арбитражни производства по неарбитруеми потребителски спорове, какъвто характер има спорът с участие на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР З., да бъдат прекратени, като по този начин е отречена възможността тези производства да приключат с постановяване на арбитражно решение. С § 8, т. 5 ЗИДГПК е изменена и разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗМТА и според действащата след изменението редакция арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Законодателните промени, извършени със ЗИДГПК (обн. в ДВ бр. 8/2017 г.), са приложими и за висящите пред Върховния касационен съд производства по чл. 48 ЗМТА за отмяна на арбитражни решения, постановени по спорове с участие на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР З., образувани преди влизане на закона в сила. Аргумент за това е тълкуването, дадено от Конституционния съд на РБ в т. 3 от решение № 9/24.10.2002 г. по конституционно дело № 15/2002 г., че защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий, който е факултативен, е предявяването на иск по чл. 47 ЗМТА пред компетентния държавен съд - Върховен касационен съд. След като към момента на влизане в сила на посочения ЗИДГПК защитата срещу арбитражното решение е преминала в своя втори стадий и Върховният касационен съд е сезиран с иск за прогласяване нищожността, респ. за отмяна на решението на някое от основанията по чл. 47 ЗМТА, подаден от надлежна страна в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, валидността на решението следва да бъде преценявана съобразно действащите след изменението редакции на разпоредбите на чл. 19, ал. 1 ГПК и чл. 47, ал. 2 ГПК, първата от които изключва императивно разрешаването на потребителски спорове от компетентността на арбитража, а втората обявява за нищожни арбитражните решения, постановени по спор с участие на потребител. Ако арбитражното решение разрешава потребителски спор, който съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК е неарбитруем, същото е нищожно по силата на чл. 47, ал. 2 ЗМТА и Върховният касационен съд следва да прогласи нищожността, без да разглежда по същество въведените с исковата молба като евентуални основания за отмяна по чл. 47, ал. 1 ЗМТА. Нищожното решение не поражда присъщите на арбитражното решение правни последици и при констатирана нищожност не подлежи на отмяна по реда на чл. 48 ЗМТА. Правомощието на Върховния касационен съд да прогласи нищожността на арбитражното решение се обосновава и с новата ал. 5 на чл. 405 ГПК, създадена със ЗИДГПК от ДВ бр. 8/2017 г., съгласно която съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по смисъла на чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Разпоредбата на чл. 405, ал. 5 ГПК е процесуална и поражда незабавно действие от влизането й в сила, което означава, че се прилага и за постановени преди това арбитражни решения, покриващи критерия за нищожност по чл. 47, ал. 2 ЗМТА. С чл. 405, ал. 5 ГПК преценката за нищожност на арбитражното решение е възложена на окръжния съд, компетентен да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист. По аргумент за по-силното основание прогласяването на нищожността е в правомощията и на Върховния касационен съд, пред когото е предявен иска по чл. 47, ал. 2 ЗМТА, производството по който не е приключило с постановяване на решение към датата на влизане в сила на ЗИДГПК (обн. ДВ бр. 8/2017 г.). С постановеното на от 13.06.2016 г. арбитражно дело № 69/2016 г. по описа на Арбитражен съд -гр. П. при СДЮСП, е разрешен спор за дължими от ищцата суми по договор за потребителски кредит/PLOV-148/26.06.2014 г. Ищцата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР З., поради което спорът е потребителски и съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК (ред. ДВ бр. 8/2017 г.) е неарбитруем, а постановеното по него арбитражно решение е нищожно, съгласно чл. 47, ал. 2 ЗМТА (ред. ДВ бр. 8/2017 г.). При тези обстоятелства и с оглед изложените по-горе съображения Върховният касационен съд следва да прогласи по иска на Г. А. нищожността на арбитражното решение, без да разглежда поддържаните в исковата молба при условията на евентуалност основания за неговата отмяна по чл. 47, ал. 1 ЗМТА. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва да заплати на ищцата направените от нея деловодни разноски за държавна такса по иска в размер на 75.32 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,