Решение № 13271 от 6.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 837/2014 г.

Решение № 13271 от 6.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 837/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директор на Агенция "Митници" против решение № 7173 от 19.11.2013 г. по адм. дело № 7673/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № 6330/9.07.2012 г. на същия административен орган за прекратяване на служебното правоотношение на Георги Тодоров Владимиров на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и агенцията е осъдена да заплати разноски. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон и е необоснован, тъй като заповедта е издадена в съответствие с нормативните изисквания. Моли решението да бъде отменено, като му се присъди възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че са налице основания за отмяна на заповед № 6330 от 9.07.2012 г. на директора на Агенция "Митници". Действително, административният акт е постановен от компетентен орган (съгласно чл. 6, т. 5 от Устройствения правилник на Агенция "Митници" директорът е орган по назначаването), при спазване изискванията за форма, но при издаването му са допуснати нарушения на материалния закон, които са основание за неговата отмяна. Аргументирано и в съответствие със законовата уредба първоинстанционният съдебен състав стига до извода, че заповедта на административния орган следва да бъде отменена, тъй като служебното правоотношение на служителя е прекратено при отсъствие на предпоставките на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Цитираният текст предоставя право на органа по назначаваното да прекрати без предизвестие служебното правоотношение, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3 от закона, визиращ хипотези на трайна нетрудоспособност. В случая мотивирано и при правилно тълкуване на закона административният съд приема, че изброените условия не са изпълнени. По делото е установено, че жалбоподателят в първоинстанционното производство и ответник по касационната жалба Георги Владимиров заема длъжността началник на митнически пункт "Отоманци", митница Югозападна. С писмо рег. № 1101/484/6.07.2012 г. от Специализирана прокуратура директорът на агенцията е уведомен, че Владимиров е привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 157/2011 г. Съгласно удостоверение № 6711/1.10.2013 г., издадено от началника на арестите при ОС "ИН" - София, през периода 28.06.2012 г. - 12.07.2012 г. Владимиров е задържан с мярка за неотклонение "задържане под стража", изменена след 12.07.2012 г. в "парична гаранция". С оглед взетата по отношение на Владимиров първоначална мярка за неотклонение е издадена процесната заповед № 6330/9.07.2012 г., с която служебното правоотношение на служителя е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл - поради обективна невъзможност за изпълнение на длъжността. Заповедта е мотивирана с образуваното досъдебно производство и взетата мярка за неотклонение. При тези данни законосъобразно първоинстанционният съд приема, че не са налице предпоставки за издаване на заповедта на посоченото основание. В хипотеза на образувано против държавен служител наказателно производство за престъпления, извършени в качеството на длъжностно лице, с оглед презумпцията за невиновност законодателят предвижда изрично правомощие на органа по назначаването, който съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл следва да отстрани служителя от длъжност. В случая в противоречие с цитирания текст това административно правомощие не е упражнено, а служебното правоотношение на Владимиров е прекратено едностранно, без да се налице законовите предпоставки за това. С постановяване на оспорената заповед в противоречие с цитираните материалноправни норми, е нарушен и принципа за съразмерност, предвиден в чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК, тъй като правомощията на органа не са упражнени добросъвестно, а правата на служителя са засегнати в по-голяма степен от необходимото за целта, а именно охраняване на държавния интерес чрез препятстване на възможността за нарушаване на изискванията за изпълнение на държавната служба. Изложеното налага извода, че предпоставките на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл не са осъществени и издадената в този смисъл заповед е в противоречие с материалния закон. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отменя административния акт, съставът на Административен съд София - град постановява решение в съответствие с нормативната уредба. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението е постановено след преценка на релевантните за изясняване на правния спор обстоятелства. След констатация, че фактическите обстоятелства, обосноваващи издаването на административния акт и ангажираните в този смисъл доказателства не обосновават прилагането на нормата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, закономерно е преценено, че материалноправните основания за издаване на заповедта не са осъществени. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон и събраните доказателства. Не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство Агенция "Митници" следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 500.00 лв. разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во Върховният административен съд, пето отделение