Решение № 4638 от 3.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2057/2012 г.

Решение № 4638 от 3.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2057/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Стефан Богданов", гр. Батак против решение № 2029/29.11.2011 г. постановено по адм. д. № 697/2011 г. от Пловдивския административен съд. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на търговеца против ревизионен акт (РА)№ 130800492/04.03.2009 г., издаден от ТД на НАП, потвърден в обжалваната част с решение № 327 от 20.05.2009 г. на зам. Директора на дирекция "ОУИ"-Пловдив при ЦУ на НАП, с който е отказан данъчен кредит в размер на 57182,47 лева и прилежаща лихва12 754,01 лева. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ответната дирекция, юрисконсултско възнаграждение в размер на 1849 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна. Наведени са касационните основания, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК - допуснати съдопроизводствени нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Ответникът в касационното производство-директорът на дирекция "ОУИ"-Пловдив оспорва жалбата по съображения в писмена защита. Иска потвърждаване на обжалваното решение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. Настоящото касационно производство е второ по реда си по спора. С решение на ВАС, първоначално постановеното решение по спора е отменено и делото е върнато на административния съд за ново разглеждане, като ВАС е дал указания за обсъждане на събраните по делото доказателства. При новото разглеждане на делото, съдът е спазил указанията на ВАС, но е приел, че събраните по делото доказателства, не доказват реалността на доставките по процесните фактури. Съдът е посочил, че жалбоподателят е имал доказателствената тежест, да докаже при пълно и насрещно доказване твърдените от него обстоятелства, а именно, че реално е получил фактурирания дървен материал от процесните доставчици, което не е успял да направи. Посочено е също така, че надлежното осчетоводяване на една стопанска операция, не означава непременно, че тя е действително осъществена. Подчертано е, че в конкретния случай се касае за доставка на дървен материал, за чиито законен добив и транспортиране, чл. 59, ал. 16 от ЗГ (отм.) изисква издаването на съответните превозни билети, които удостоверяват произхода и качеството на асортименти дървесина и се издават за всяко отделно превозно средство. Съдът се е позовал и на чл. 133 от ППЗГ в действащата към посочения период редакция, според който лицата, притежаващи складове и извършващи търговски сделки с обли или фасонирани дървени материали, са длъжни да водят дневник за постъпилите и експедираните дървени материали и за документите, с които са придобити и продадени. Изрично е посочено от съда, че неспазването на изискванията на специалния закон, не води автоматично до извод за липса на доставки, поради което съдът е направил съвкупна преценка на събраните по делото доказателства. В резултат на това, съдът е преценявал представените превозни билети, като е отбелязал, че за една част от тях се установява, че са издадени от загубен кочан, поради което са обезсилени с нарочна заповед. Друга част от превозните билети не са били закупувани от доставчика "Еко форест 2004" ЕООД от ДГС- Варна. Трета част от превозните билети са издадени от доставчика от закупен кочан, но представените в ДГС трети екземпляри се различават по съдържание от екземплярите, предоставени при ревизията. По останалата част от процесните фактури, съдът е преценил, че представените пътни листове и спецификации към тях не доказват извършването на доставките, тъй като те са частни писмени документи, които нямат обвързваща съда материална доказателствена сила и, за да обосноват реалността на доставките, е следвало да са безпротиворечиви и съответстващи си, каквито тези документи не са, тъй като за част от тях са установени разминавания относно номера на МПС и шофьора. Също така съдът е посочил, че не са представени доказателства за осчетоводяване на разходи за транспорт при жалбоподателя, както и за собственост на МПС. Съдът е посочил, че последващата реализация на стоката също не е доказателство за получаването й по процесните фактури. Установено е, че фактурите са придружени с касови бонове, но съдът е посочил, че установено също така е, че към датите на издаването им доставчикът не е разполагал с регистрирано в НАП ЕКАФП. На последно място, съдът е приел, че липсата на корекции в РА, издадени на доставчика, които обхващат и периодите на процесните фактури, не удостоверява реалността на доставките, предвид разпоредбата на чл. 85 от ЗДДС. По този въпрос съдът се е позовал и на практика на СЕС. Направен е извод, че правото на приспадане винаги е свързано с наличието на реално извършена доставка, докато с цел да се предотвратят загуби на данъчни приходи, е въведено правилно на чл. 85 от ЗДДС, което е в съответствие с нормите на правото на Общността. Решението на административния съд е правилно. Съдът подробно е обсъдил всички представени по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, както и наведените доводи и направените възражения от страните. В резултат на този подробен анализ съдът е установил обективно обстановката по спора и е формирал обосновани и верни изводи. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест, посочвайки, че в тежест на жалбоподателя е било да докаже наличието на реални доставки по фактурите, с което жалбоподателят не се е справил. Настоящият съдебен състав споделя напълно извода на съда относно доказателствената стойност на събраните по делото частни писмени документи, каквито са пътните листа, спецификациите, както и относно тази на превозните билети. Обоснован е изводът му, че те са негодни доказателства, тъй като са взаимно противоречиви и съдържат несъответствия. Споделя се също така извода на съда относно доказателствената стойност на осчетоводяването на фактурите при доставчика и получателя във връзка с реалността на доставките по фактурите, както и относно доказателствената стойност на РА-ве, издадени на доставчика. В този смисъл, съдът преценява като неоснователни възраженията на касатора, че първоинстанционният съд не е съобразил приетата по делото съдебна експертиза и. Обстоятелството, че съдът изрично не я е посочил измежду преценяваните доказателства, не означава, че тя не е взета предвид при формиране на решаващите му изводи. Решението е обосновано и правилно и като такова следва да се потвърди. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд