Решение № 3016 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 448/2013 г.

Решение № 3016 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 448/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба от "Велур" АД със седалище и адрес на управление гр. Ловеч ул. "Хан Кубрат" № 3, представлявано от изпълнителния директор Георги Петров Панайотов, чрез процесуалният му представител адв. Йонка Миленкова, против решение № 152 от 15.11.2012 г. постановено по адм. дело № 13/2012 г. на Административен съд Ловеч, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на задължения за такса битови отпадъци (АУЗТБО) с № 105 от 19.10.2011 г. издаден от длъжностно лице, в качеството му на орган на приходите при Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Ловеч, потвърден с решение № 11/13.12.2011 г. на Директора на дирекция "Местни данъци и такси" при Община Ловеч. С обжалвания в първоинстанционното производство АУЗТБО е установен размерът на задълженията и лихвите към тях за такса битови отпадъци, за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г. върху данъчна оценка на недвижими имоти находящи се в гр. Ловеч ул. "Хан Кубрат" № 3, собственост на "Велур" АД в размер на 28522,23 лв. От изложените в касационната жалба оплаквания се извежда довод за неправилност на съдебния акт поради допуснато при постановяването му нарушение на приложимия материален закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, АПК. Претендира се отмяна на решението и отмяна на оспорения АУЗТБО и алтернативно да бъде отменен изцяло акта по отношение на установените с него лихви. Ответникът - Директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" при община Ловеч не взема отношение по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение Административен съд Ловеч е отхвърлил жалбата на "Велур" АД представлявано от изпълнителния директор Георги Петров Панайотов, чрез процесуалният му представител адв. Йонка Миленкова против АУЗТБО с № 105 от 19.10.2011 г. издаден от длъжностно лице, в качеството му на орган на приходите при Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Ловеч с който е установен размерът на задълженията и лихвите към тях за такса битови отпадъци, за периода 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г. върху данъчна оценка на недвижими имоти находящи се в гр. Ловеч ул. "Хан Кубрат" № 3, собственост на "Велур"АД в размер на 28522,23 лв. За да постанови този акт съдът е приел, че обжалваният АУЗТБО е издаден от компетентен орган по чл. 9б, ал. 2 Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), при спазване на изискването за форма, както и че установеното задължение съответства на посочената от касатора отчетна стойност на имотите, съобразно нормите на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Ловеч (приета с решение № 652 от 30.01.2003 г. по протокол № 52/30.01.2003 г. на Общински съвет - Ловеч, наричана за краткост Наредбата). Установено е, че е предоставяна услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и не е налице условието по чл. 71, т. 2 ЗМДТ за освобождаване на касатора от заплащането й. Съдът е обосновал извода, че всички имоти, във връзка с които е определена такса за битови отпадъци са разположени в границите на районите, в които съгласно Заповед № 1435/11.10.2006 г. на кмета на Община Ловеч се извършва организирано сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на депа за битови отпадъци, както и услугата по поддържане чистота на териториите за обществено ползване. Приел е също, че от представените писмени доказателствата по делото, включително и от заключението на СИЕ, безспорно се установява, че услугата по поддържане чистота на териториите за обществено ползване е предоставяна. Въз основа на съображения в посочения смисъл съдът е формирал краен извод за законосъобразност на оспорения АУЗТБО. Решението е правилно. По делото е безспорно, че "Велур" АД - гр. Ловеч е собственик на недвижими имоти - земя и сгради, находящи се в гр. Ловеч, ул. Кубрат № 3, кв. 6, § 9, с отчетна стойност 2 629 128, 55 лв., която впоследствие е коригирана (с декларация № 145/2004 г.) на 2 656 083,83 лв. По делото не съществува спор относно декларираната отчетна стойност на имотите. Не се спори, че имотите попадат в районите, в които се предоставят услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Безспорно е, че за сметосъбиране и сметоизвозване, както и за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, не са начислени задължения на търговското дружество, поради ползване на облекчението предвидено в чл. 67, ал. 1 ЗМДТ и чл. 18, ал. 2 от Наредбата. Спорът по делото е относно дължимостта на такса битови отпадъци за представените услуги по поддържане чистотата на територии за обществено ползване, както и правилното определяне на задължението за дължимите лихви от касатора. Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Относно таксата за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в чл. 71, т. 2 ЗМДТ е предвидено, че не се дължи, когато услугата не се предоставя. В случая първоинстанционният съд обосновано от събраните по делото доказателства е приел, че услугата е предоставяна. Съгласно заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ районът, в който се намират имотите на касатора попада в териториите, в които тази услуга се предоставя реално. Видно и от приетото заключението по допуснатата от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, част от имотите на "Велур" АД - гр. Ловеч се намират на ул. Хан Кубрат (т. е. попадат в трети район, посочен в заповедта), а третият имот - пречиствателна станция, находяща се в парк "Стратеш" (попада в четвърти район от същия акт). Относно изпълнението на дейностите, включени в услугата поддържане на териториите за обществено ползване, като почистване на уличните платна, снегопочистване, обработване на уличната настилка, са представени отчетни протоколи и документи, наименовани договори, сключени между Община Ловеч и "ЕКО" ЕАД (действащи за процесната 2007 г.), в които са описани извършените дейности, включващи и такива по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. По отношение на твърденията за нерегулярно изпълнение на услугите по чл. 62 ЗМДТ (повтарящи доводите в жалбата пред първоинстанционния съд), решаващият съд е изложил подробни мотиви, които напълно се споделят от настоящия касационен състав. Недължимост на услугата може да произтече единствено в хипотезата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ, която в случая не е налице. Неоснователен е релевираният довод в касационната жалба, че решението на Административен съд - Ловеч е необосновано, в частта относно размера на начислената такса и лихви на "Велур" АД - гр. Ловеч. С оглед събраните по делото доказателства, направените от първоинстанционния съд изводи за правилното определяне на размера на задължението /начислена такса и лихва/, са обосновани. Установеният размер на задължението по АУЗТБО съответства на основата за определяне - съобразно отчетната им стойност на имотите. По изложените съображения първоинстанционният съд правилно е достигнал до извода, че дружеството дължи такса за представените услуги по поддържане чистотата на територии за обществено ползване, в размера, в който са определени по АУЗТБО. Ето защо обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че решаващият съд е допуснал неточност в титулната част и диспозитива на обжалваното решение, при изписване на административния акт, предмет на съдебен контрол. При обжалването на АУЗД за местни данъци и такси е приложим реда по ДОПК, съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ (относно местните данъци) и чл. 9б ЗМДТ, който препраща към чл. 4, ал. 1 - 5 ЗМДТ (за местните такси). В чл. 144, ал. 1 ДОПК е предвидено, че по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Редът за установяване на задължения по декларация е регламентиран в чл. 107, ал. 3 ДОПК, а в ал. 4 е предвидено, че обжалването по административен ред се осъществява пред директора на териториалната дирекция. За целите на обжалването на задълженията за местни данъци и такси, съгласно чл. 4, ал. 5, предл. 2-ро ЗМДТ, правомощията на териториален директор се изпълняват от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община. В чл. 156, ал. 1 ДОПК е предвидено, че на обжалване пред съда подлежи ревизионния акт в частта, която не е отменена при обжалването по административен ред, което предвид разпоредбата на чл. 144, ал. 1 ДОПК означава, че когато става въпрос за АУЗД на обжалване пред съда подлежи самия АУЗД, а не решението на решаващия орган, с което е потвърден. В приложимия процесуален закон (ДОПК) има специални правила за обжалването, като съгласно чл. 159, ал. 2 ответник в съдебното производство е решаващият орган, или в случая - началникът на отдел "МДТ" при Община Ловеч, който е издал решението, с което АУЗД е потвърден, а не органът, издал обжалвания административен акт. На обжалване пред съда подлежи първоначалният административен акт само в частта, която е обжалвана по административен ред и е потвърдена при това обжалване (чл. 156, ал. 1, 2 и 3 ДОПК), като ответник в производството пред съда е решаващият орган, а не органът, издал обжалвания административен акт (Арг.: чл. 159, ал. 2 ДОПК). Съобразявайки тези обстоятелства, Административният съд е конституирал правилно страните в процеса, определил е предмета на делото (спор за законосъобразността на АУЗД) и съобразно това е провел цялата доказателствена дейност в производството, но е допуснал неточност, отразявайки в диспозитива на решението си, че отхвърля жалба срещу решението, с което е потвърден АУЗД. Доколкото обаче се касае за непрецизност, а не за подмяна предмета на спора, констатираният порок не е съществен, подлежи на отстраняване по реда на чл. 175, ал. 1 АПК и не може самостоятелно да обоснове извод за недопустимост на съдебния акт. Като се имат предвид горните съображения, първоинстанционният съд правилно е приел, че касационният жалбоподател дължи такса за предоставената услуга за чистотата на териториите за обществено ползване в АУЗТБО, с оглед на което оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение