Решение № 106 от 25.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 231/2014 г.

Решение № 106 от 25.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 231/2014 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането на главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателно дело № 15666/2012 г. на Софийския районен съд, наказателно отделение, 4-ти състав и отмяна на определението от 18.06.2013 г., постановено по отношение на осъдения Р. Д. Т. Поддържа се, че е допуснато нарушение на закона и делото следва да се върне за ново разглеждане, за да се определи общо наказание без приложението на чл. 25, ал. 3 НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият Р. Д. Т. не изразява становище и не прави възражение срещу искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира искането за неоснователно по следните съображения: Софийският районен съд с определение по нохд № 15666/2012 г., постановено на 18.06.2013 г. одобрил споразумение при условията на чл. 382, ал. 7 НПК, според което подсъдимият Т. е осъден за извършено престъпление по чл. 325, ал. 4 НК на 10 месеца лишаване от свобода. Софийският районен съд с влязлата в сила присъда по нохд № 4220/2010 г. осъдил подсъдимия на пробация с пробационни мерки по чл. 42А, ал. 2 НК - задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи с пробационен служител - с продължителност и за двете по 24 месеца, както и включване в курсове за професионална подготовка с продължителност от 12 месеца. От данните по делото е установено, че след като е изтърпял 14 месеца и 8 дни по първите две мерки, подсъдимият е преустановил изпълнението до пълния размер от 24 месеца. Затова в процедура по глава тридесет и пета, раздел VI НПК при условията на чл. 43А, т. 2 НК Пернишкият окръжен съд с определение от 17.09.2012 г. по чнд № 211/2012 г. заменил целия остатък от наказанието пробация в размер на 9 месеца и 22 дни с наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца и 7 дни. При наличието на предпоставките по чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК Софийският районен съд по нохд № 15666/2012 г. с определение от 18.06.2013 г., постановено по реда на чл. 306 НПК приел, че общото наказание следва да се определя между наложеното по това дело - 10 месеца лишаване от свобода, и замененото наказание по нохд № 4220/2010 г. - лишаване от свобода за срок от 5 месеца и 7 дни. Наложил най-тежкото наказание - 10 месеца лишаване от свобода и приспаднал изтърпяната част, включително и времето на предварителното задържане, както и изтърпяната част от наказанието пробация. Съгласно чл. 25, ал. 3 НК в случаите като настоящия, когато наказанието пробация е заменено с наказание лишаване от свобода, съдът е длъжен да приспадне изтърпяното наказание пробация изцяло от лишаването от свобода и обратно като два дни пробация се зачитат за един ден лишаване от свобода. Различно от това решение, в какъвто смисъл е искането на прокурора, е недопустимо, защото означава за едно и също престъпление на подсъдимия да бъдат наложени две наказания, които не са кумулативно предвидени. Възражението, мотивирано с нарушение на чл. 43А, т. 2 НК, с което го подкрепя, е неоснователно. Възможността за замяна на наказанието пробация в смисъла на посочената норма - изцяло или отчасти, не е обвързана със срока на продължителност според постановеното с осъдителната присъда поради неизпълнение или с останалата част след прекъсване на вече започнало изпълнение. Когато са налице условията за замяна по чл. 43А НК решаващият съд взема предвид наличието на други обстоятелства, свързани включително и с личността на осъденото лице, и преценява дали в конкретния случай се налага да бъде заменено изцяло или отчасти (но от неизпълненото в целия размер или от остатъка на неизтърпяното) наказанието пробация. Затова като е приложил чл. 25, ал. 3 НК съдът не е допуснал нарушение на закона, поради което искането на прокурора не следва да бъде уважено. Предвид изложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение