Решение № 7197 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3983/2017 г.

Решение № 7197 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3983/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи чрез неговия процесуален представител срещу решение № 1634/8.02.2017 г. по адм. д. № 11723/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-К. Й. Д. в писмено становище чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от К. Й. Д. срещу заповед № 8121К-2298/8.07.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" за това, че на 15.05.2015 г. около 16:00 часа в участък Б. към РУ на МВР - Р. при ОД на МВР П., като полицейски инспектор в участък Б., след снемане на писмени обяснения от М. Т. М. от с. Б., общ. М., обл. П., задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, го завел до тоалетната, за да се измие, оставил го за кратко време без надзор, от което задържаният се е възползвал и е избягал от участъка, като лицето е задържано повторно около18:00 часа на същата дата, с което не е изпълнил задълженията си по чл. 18, ал. 1 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР, предвиждаща задържаното лице се охранява непрекъснато и чл. 33 по цитираната Инструкция, предвиждащ за осигуряване охраната на задържаното лице при придвижването му в района на структурата на МВР се вземат всички необходими мерки за недопускане на бягство на лицето. При тези факти в заповедта е прието, че Д. е извършил нарушение на чл. 18, ал. 1 и чл. 33 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР, представляващи нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР и на основание чл. 201, ал. 1, т. 5 от ЗМВР му е наложено оспореното дисциплинарно наказание. С обжалваното съдебно решение съдът е отменил обжалваната заповед. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Не е изпълнено изискването за посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, тъй като от съдържанието на заповедта не може да се установи, какво точно е следвало да извърши и съответно какво не е извършил. Към момента, сочен за извършване на деянието- 14.05.2015 г., 16.00 часа заповед за задържане на лицето М. за срок от 24 часа не е била издадена. Жалбодателят не е имал задължение да издаде такава заповед, а в в полицейски участък Б. няма обособени помещения за настаняване на задържани лица. Възлагането в задължение на Д. да пази М. в полицейския участък е в нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Инструкцията (в действалата към онзи момент редакция ДВ, бр. 9 от 3.02.2015 г., ), която разпорежда полицейските органи от структури на МВР, в които няма обособени помещения за настаняване на задържани лица, отговарящи на изискванията по ал. 1, да настаняват задържаните от тях лица в най-близката структура на МВР, като в полицейски участък Б. такива не са обособени. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, включително и свидетелските показания на Н. С. С., изпълнявал длъжността началник на участък Б. към Районно управление (РУ) на МВР - Р., при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - П. и на С. М. М.-изпълняващ длъжността младши полицейски инспектор в участък Б.. Приетите от съда фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че към момента, сочен за извършване на деянието - 15.05.2015 г. около 16:00 часа, заповед за задържане на лицето М. М. за срок от 24 часа не е била издадена. Заповедта е издадена около 17:30 часа в Районно управление - Р., след като лицето М. е било издирено и намерено в Б. и съответно доведено в районното управление в Р., като в часа на съставяне на заповедта М. е присъствал. Спрямо така установените факти съдът правилно и приложил материалния закон. В случая заповедта не е обоснована с факти, елемент от фактическия състав на правната норма на чл. 201, ал. 1, т. 5 ЗМВР. Ж. Д. не имал задължение да издава заповед за задържане, което сочи, че избягалият не е имал качеството на задържано лице. В случаите, в които пък няма обособени помещения за настаняване на задържани, какъвто е настоящият, следва задържаното лице да бъда настанено в друга структура на МВР, в която има такива помещения. Това нормативно задължение съгласно Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР се отнася до началника на участък Б., но не и към жалбоподателя. С оглед тези данни изводът на решаващия съд, че заповедта не покрива изискването по чл. 210, ал. 1 ЗМВР за посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, е законосъобразен. С оглед описаното в заповедта не може да се заключи какво точно е следвало да извърши служителят и съответно какво не е извършил, поради което не може да се заключи какво точно е извършеното от Д. нарушение на служебната дисциплина, за да се квалифицира същото като нарушаване на служебни задължения, довели до бягство на задържано лице, за които се налага дисциплинарното наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години". Както се посочи, към момента на бягството спрямо задържания не е имало постановена заповед за задържане. Не се установяват от фактическа страна и други нарушения на служебната дисциплина, тъй като Д. нито е имал право и задължение за издава заповед за задържане, нито сам да постанови преместване на лицето в друга структура на МВР при липсата на оборудвано помещение за настаняване на задържани лица в полицейски участък- Б.. Предвид изложеното фактите, с настъпването на които правната норма свързва определени правни последици, не са осъществени. В този смисъл изводът на първоинстанционният съд за незаконосъобразност на обжалваната заповед в хипотезата на материална и процесуална такава е правилен и се споделя и от настоящата инстанция. Обжалваното решение не страда от твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и като обосновано и материалнозаконосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 400 /четиристотин/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,