Решение № 1768 от 14.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11481/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Енерго-про продажби АД /дружеството/ против Решение 5609 от 15.09.2023г., постановено по адм. д. 7346/2022г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение Ц-19/01.07.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта по раздел II, т. 6.3.1. Касаторът, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Изтъква, че съдът неправилно е оставил без уважение искането за назначаване на повторна експертиза. Поддържа, че решението противоречи на чл. 23, т.14 и на чл. 35, ал.2 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и на Наредба 1 от 14 март 2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия /НРЦЕЕ/. Счита, че единственият законово допустим механизъм за компенсиране на разходи, произтичащи от задължения, свързани с изпълнение на индивидуалните цели за енергийни спестявания, е чрез включването им в необходимите годишни разходи за дейността и компенсирането им чрез регулираната цена на електрическата енергия. Касаторът иска отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореното решение на КЕВР. Претендира присъждане на сторените разноски. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Енерго-про продажби АД " против Решение Ц-19/01.07.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта по раздел II, т. 6.3.1., с която на дружеството са утвърдени цени, по които продава електрическа енергия на крайни битови клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниско напрежение. Административен съд София-град е приел, че обжалваният пред него административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон и в съответствие с неговата цел. Съдът, след като е обсъдил събраните писмени доказателства и експертно заключение, се е позовал на чл.35 и 36, ал.3 ЗЕ и на чл.13 от Наредба 1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ, Наредбата). Установил е, че касаторът е заявил пред Комисията разходи за енергийна ефективност в размер на 655 хил.лв. за компенсиране, които подлежат на компенсиране съгласно чл.13 от Наредбата, както и че формулата на чл.10, ал.3 от Наредбата е правилно приложена. Възприет е изводът, че разходите за изпълнение на индивидуалните цели по Закона за енергийната ефективност не се явяват присъщи за лицензионната дейност на касатора, съответно не са част от ценообразуващите елементи на формулата по чл. 10 от НРЦЕЕ. Съдът е счел, че ЗЕ предвижда отделен ред за компенсиране на направените от задължените лица разходи за енергийни спестявания, а и дружеството не е представило доказателства за извършени подобни разходи и не е изпълнено изискването на чл.35, ал.3 ЗЕ. С оглед на изложеното, съдът от първата инстанция е приел, че утвърдените с решението на КЕВР цени в частта, засягаща касатора, са формирани при спазване на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Решението е правилно. Не са налице съществени процесуални нарушения, отразяващи се на крайния извод на съда за незаконосъобразност на решението на КЕВР. Процесуалните нарушения са съществени само тогава, когато се отразяват на крайните правни изводи. В конкретния случай и с оглед конкретния спор, по делото не е била налице доказателствена нужда от използване на специални знания. Въпросът дали един разход е присъщ за лицензионната дейност на дружеството не е фактически, а правен. Съдът е обсъдил подробно събраните доказателства, формирал е верни и обосновани изводи по фактите и е приложил правилно материалния закон. При изпълнение на правомощията си за ценово регулиране по чл. 30 от Закона за енергетиката, Комисията се ръководи от принципите, прогласени в чл. 23, чл. 24 и чл. 31 ЗЕ. В чл. 23, т. 4 от ЗЕ е регламентирано правомощието на комисията да осигурява баланс между интересите на енергийните дружества и клиентите. Ето защо правомощията на КЕВР предполагат оценка и анализ на предоставената информация с оглед на нейната точност и икономическа обоснованост, поради и което комисията няма задължение да приеме еднозначно предложенията на енергийните предприятия. Представените от тези предприятия заявления и възражения нямат характер на доказателства. КЕВР не нарушава закона с това, че излага някои общи съображения по отношение адресатите на административния акт, стига в същото време да изложи отделни съображения във връзка със специфичните показатели по отделните заявления на дружествата. Правната рамка на метода на ценово регулиране "Норма на възвръщаемост на капитала" се съдържа в Закона за енергетиката и в Наредба 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ). Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от Наредбата, това е метод, приложим за регулаторен период не по-кратък от една година, при който комисията след регулаторен преглед утвърждава цени и необходими годишни приходи. Ценообразуващите елементи, съответните формули за изчисление и залегналите в тях променливи са изрично уредени и съставляват действащо право, което както Комисията, така и съдът са длъжни да прилагат. Относимият към спора въпрос е правилно ли КЕВР и съдът са приложили действащото законодателство, включително съществуващата правна уредба в раздела "ценообразуващи елементи" на наредбата. Съгласно чл. 13 от Наредбата, признатите от комисията разходи на енергийните предприятия и Фонд "Сигурност на електроенергийната система", произтичащи от наложените им задължения към обществото, се компенсират чрез цените, които заплащат всички крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система, включително ползващите електрическа енергия от внос, оператора на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи, по механизъм за разпределение на тези разходи по прозрачен начин и/или по друг ред, предвиден в закон. Правилни са изводите на съда, че разходите за постигане на индивидуалните цели по чл. 14а, ал.4 вр. чл. 13, ал.2, т.2 от Закона за енергийната ефективност вр. чл. 14, ал.1, т.2 от Наредбата за методиките за определянето на националната цел за енергийна ефективност и за определянето на общата кумулативна цел, въвеждането на схема за задължения за енергийни спестявания и разпределянето на индивидуалните цели за енергийни спестявания между задължените лица представляват разходи по чл.35, ал.2, т.5 от Закона за енергетиката и като такива подлежат на компенсиране след извършването им въз основа на искане за компенсиране на разходи, произтичащи от наложени задължения към обществото. Първоинстанционният съд подробно е посочил реда за компенсирането, който няма нужда да бъде преповтарян. Въпросът дали този ред отговаря на зададените от ЗЕ принципи, включително на тези по чл.23, т.14 и т.15 ЗЕ, касае дейността на законодателя, а не на съда и на КЕВР. В посочения смисъл е и практиката на ВАС, например в Решение 12479 от 07.12.2021 г. по адм.д. 2550/2020 г., ІІІ отд. на ВАС, Решение 5910 от 11.05.2017 г. по адм.д. 8789/2016 г., ІV отд. на ВАС и други. Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, на ответника следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 150 лв. Водим от горното Съдът