Решение № 299 от 11.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1577/2016 г.

Решение № 299 от 11.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1577/2016 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Д. от гр. П. против решение № 73 от 13.01.2016 г. по адм. дело № 2406 по описа за 2015 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата й против решение № 1040-15-2/1.07.2015 г. на директора на ТП на НОИ - гр. П.. Изложените са доводи за нарушения на чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК във вр. с чл. 42, ал. 2 от КСО и чл. 12, т. 6 от НМЕ, които са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Д. на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - П. е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес от оспорването на неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - П. е решение № 1040-15-2 от 1.07.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. П. и потвърденото с него разпореждане № О-15-000-00-00823445 от 9.06.2015 г. на длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 от КСО, с което на Н. Д. Д. от гр. П. е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 15.05.2015 г. до 13.06.2015 г. включително. Решението на Административен съд - П., с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 42, ал. 2, изр. 2 от КСО. Временната неработоспособност е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор с Общински детски комплекс - П., но от 29.01.2006 г. жалбоподателката получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Двете осигурителни плащания не могат да се получават едновременно, като получаването на пенсия изключва отпускането на парично обезщетение за временна неработоспособност. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на чл. 42, ал. 2 от КСО и чл. 12, т. 6 от НМЕ. Касационните доводи не са съобразени с разпоредбата на чл. 40, ал. 3, изр. 2 от КСО, с която компетентността за издаване на разпореждане за отказ за изплащане на обезщетение е предоставена на длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Видно от представената заповед № 9722 от 1.06.2015 г., ръководителят на ТП на НОИ - П. е определил И. Б. Д. - главен експерт по осигуряването, за компетентно длъжностно лице да издава разпореждания по чл. 40, ал. 3 от КСО през периода от 8.06.2015 г. до 19.06.2015 г., през който началникът на сектор "Парични обезщетения за временна неработоспособност" ползва платен годишен отпуск. Допуснатият пропуск при посочването на компетентното длъжностно лице, подписало разпореждането, не съставлява съществено административнопроизводствено нарушение, опорочаващо материалната законосъобразност на акта. Първоинстанционният административен съд е разгледал доводите на жалбоподателката за допуснати административнопроцесуални нарушения и законосъобразно е приел, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган при спазване на изискванията за форма на съдържание. Правилата за издаване на болничен лист, регламентирани в чл. 12, т. 6 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), са неотносими към материалноправните предпоставки за отпускане на парични обезщетения за временна неработоспособност, уредени в глава IV, р - л I от КСО. НМЕ е издадена по делегация от чл. 101, ал. 6 от Закона за здравето и определя принципите и критериите на медицинската експертиза, а не условията и редът за отпускане на парични обезщетения въз основа на издадени болнични листове. Недопустимо е с подзаконови нормативни разпоредби да се допускат изключения при прилагането на законови разпоредби. Въпросите във връзка със законосъобразното издаване на болничен лист № 22320687, серия Е-2015 г., нямат връзка със спорния предмет по делото. Разпоредбата на чл. 42, ал. 2, изр. 2 от КСО не допуска кумулиране на осигурителното плащане за пенсия с осигурителното плащане за временна неработоспособност. С чл. 42, ал. 2, изр. 3 от КСО изрично е предвидено, че ако са били изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност, те подлежат на възстановяване от лицата без оглед на тяхната добросъвестност за периода, за който им е отпусната пенсия. Фактът, че за периода на временна неработоспособност на лицето е била изплатена пенсия за инвалидност, не е спорен. Оспорените административни актове са законосъобразни и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - П. е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,