Решение № 12770 от 15.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5779/2020 г.

Решение № 12770 от 15.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5779/2020 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба от И. Гочев, [населено място] [адрес] срещу решение № 817/11.02.2020 г., постановено по адм. дело № 13774/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-21-357/22.11.2019 год на Директора на ТП на НОИ-София-град, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане № [ЕГН]/64/23.08.2019 год на длъжностно лице по "ПО". В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната по касационната жалба страна, Директорът на ТП на НОИ София-град, редовно призован, взема становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Предлага решението на адмнистративния съд да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, тя е неоснователна. От фактическа страна по делото е установено, че И. Гочев подал молба вх. № 1023-21-1683, в която изложил твърдения за придобито право на пенсия от 25.07.1992 г. и направил искане за изплащане на пенсията му от тази дата. Била извършена проверка от длъжностно лице по ПО, което издало разпореждане от 21.06.2019 г., с което бил постановен отказ за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя. С жалба вх. № 1012-21-1179/18.07.2019 г., Гочев направил възражение срещу началната дата и размера на пенсията му. Било издадено на основание чл. 99, ал. 1 от КСО разпореждане от 23.08.19 г. Прието е в същото разпореждане, че жалбоподателят неправилно смята, че след като са му признати 25 г. 08 м. 27 дни стаж от трета категория е имал право на пенсия от по- ранна дата, тъй като преценката за наличие на право на пенсия по ЗП /отм/. се извършва без превръщане на положения стаж от втора в трета категория труд. С решение № 2153-21-357/22.11.2019 г. Директора на ТП на НОИ София-град отхвърлил жалбата срещу това разпореждане, което е и предмет на развилото се съдебно производство. За да отхвърли сезиралата го жалба, първоинстанционният съд правилно е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата териториална компетентност, при спазване на изискванията за писмена форма, съдържа всички реквизити, включително и фактически и правни основания за издаването му. Изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на закона са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. КСО, разпореждането за отпускане на пенсия може да бъде изменено от органа, който го е издал по заявление на пенсионера / каквото в случая е налице/, когато последният представи нови доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането. В тези случаи разпореждането се изменя от датата на представяне на доказателствата по арг на чл. 99, ал. 2, т. 1 КСО. В случая със заявлението си, молителят не е представил никакви нови доказателства, невзети впредвид от административния орган при отпускане на пенсията. Правилно първоинстанционният съд и административният орган са преценили, че в случая не са налице предпоставките на чл. 99, ал. 1 КСО. Предвид разпоредбите на чл. 99 КСО влязлото в сила разпореждане по чл. 98 КСО може да се измени или отмени от органа, който го е издал по негова инициатива или по заявление на пенсионера при хипотезите на ал. 1 на чл. 99 КСО. При наличие на заявление от пенсионера, следва същият да представи нови доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането. Нови доказателства по смисъла на чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО са новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са от съществено значение за решаване на правния спор, но не са могли да бъдат взети предвид от административния орган. В случая, при преценка правото на пенсия на молителя по подаденото от него заявление за промяна, пенсионният орган е изследвал относимите към спора обстоятелства и обосновано е приел, че не са налице основания за изменение на пенсията на молителя. Споделят се изцяло изводите на първоинстанционния съд, подробно изложени по повод на мотивите на касатора, поради което същите не следва да бъдат повтаряни от настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички релевантни факти от значение за спорното право, като е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Като се съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция, действителната му фактическа и правна сложност, и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,