Решение № 15461 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7557/2019 г.

Решение № 15461 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7557/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е съответно по реда на чл. 208-228 АПК и чл. 248, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК.

Образувано е по 1) касационни жалби на Г. Стоянов и на Столичния общински съвет срещу Решение № 2152/28.03.2019 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 12223/2017 г., с което е отменено Решение № 594/14.09.2017 г. на СОС и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените от съда указания и 2) частна жалба на Г. Стоянов против Определение № 3276/24.04.2019 г. по същото дело, с което е оставено без уважение искането на страната за изменение на съдебното решение в частта за разноските.

Г. Стоянов оспорва жалбата на СОС, административният орган не изразява становище по касационната и частна жалби на насрещната страна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на всички жалби.

I. Касационните жалби са допустими. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 вр. чл. 209, т. 2 АПК и по повод на възражението на касатора Стоянов, касационната инстанция констатира недопустимост на обжалваното решение. Спорът не е подведомствен на административния, а на общия, съд.

1. Стоянов е с признато право да придобие собственост при условията на § 4а, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ върху поземлен имот с идентификатор 68134.4329.9445, за който е отреден УПИ II-1044, кв. 82, местност "в. з. Горна баня – разширение на кв. Горна баня", представляващ частна общинска собственост. С отмененото от съда решение на СОС е определена оценката за имота с изрично позоваване в съобразителната част на акта, че имотът е с предоставено право на ползване по реда на § 4 и следв. ПЗР на ЗСПЗЗ.

1. Решението на общинския съвет попада в обхвата на актовете по § 19, ал. 1, изр. 1 ЗИД на АПК (ДВ, бр. 39 от 2011 г.) и компетентен според разпоредбата да се произнесе по жалбата срещу него е районният съд по местонахождението на имота.

а. Оценката е етап от процедурата по придобиване на правото на собственост от ползвателя, а от материалноправна страна – елемент от фактическия състав на трансформацията на правото на ползване в право на собственост. Заплащането на стойността на земята е правопораждащ собствеността факт - § 4а, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ. Правомощието да определи оценката в хипотезата на учредено право на ползване по § 4 върху общинска земя е възложено от чл. 36, ал. 3 ЗСПЗЗ на общинския съвет.

б. Анализът на характера на акта, правоотношенията, които урежда, и реда за приемането му – очертаните в мотивите към съвместните Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г. и Тълкувателно постановление № 2/3.04.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС и ВАС критерии за разпределение на делата между гражданския и административния съд в някои спорни области при издаване на актове, свързани със земеделски имоти, обуславя заключението, че решението на СОС има битието на индивидуален административен акт по приложението на ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му, на каквото правно основание е и прието – чл. 36, ал. 3 ЗСПЗЗ вр. § 4а, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ.

в. Тази квалификация не се променя и от факта, че за определянето на оценката чл. 36, ал. 3, изр. 1 ЗСПЗЗ препраща към реда по ЗОС. Напротив, ограничаването на приложението на ЗОС само до реда, по който да се извърши оценката (и то, отново с изрично правило за допустимия минимален размер на цената, определена по реда на чл. 36, ал. 2 – вж. изр. 2 на ал. 3), е допълнителен аргумент за съдържанието на акта и че въпросното производство по същността си е по ЗСПЗЗ. Редът е функция от основанието да се оцени имотът. Фактическият състав на придобиването на право на собственост върху земеделска земя е предмет на уредба в ЗСПЗЗ и той е специален закон, предвиждащ "друго" по смисъла на чл. 1 ЗОС относно условията и реда за придобиване на собственост върху имоти – общинска собственост. Затова решението на СОС не е и типично волеизявление по чл. 8, ал. 11 ЗОС, подлежащо на контрол по реда на чл. 45 ЗМСМА.

1. Въпреки изричната молба на оспорващия за прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на Софийския районен съд (до който е адресирана и самата жалба), АССГ не се е произнесъл по възражението за неподсъдност в хода на производството, нито го е обсъдил в мотивите към решението. Мълчаливото възприемане от административния съд на компетентността му да разгледа делото противоречи на нормата, определяща подведомствеността на спора, и поражда основание за обезсилване на съдебното решение и изпращането на делото на компетентния съд. Въпросът за касационното основание, от което е засегнат съдебен акт при нарушение на правилата на подведомствеността, разпределящи делата между гражданските и административните съдилища, е разрешен с Тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016 г. по тълк. д. № 1/2015 г. на ВКС и ВАС.

II. Частната жалба срещу определението по разноските е допустима, но целеният с нея краен резултат – присъждането на разноските в производството пред АССГ в заявения им размер, не може да бъде постигнат.

Обезсилването на съдебното решение обуславя и съдбата на акцесорния по характера си съдебен акт по чл. 248, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК, доколкото възстановяването на разноските е последица от изхода на същинския спор. Аналогичен е отговора на въпроса за разноските в производството пред касационната инстанция. По всички направени разноски следва да се произнесе компетентният да разгледа делото съд.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. посл. АПК, Върховният административен съд, състав на II отделение