Решение № 3534 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12114/2008 г.

Решение № 3534 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12114/2008 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенцията за приватизация, гр. София, чрез надлежно упълномощения юрисконсулт Боряна Менцел, против решение № 43 от 30.06.2008 г., постановено от Административен съд гр. Русе, по адм. д. № 224/2008 г. по описа на същия съд, с което Агенцията за приватизация (АП), гр. София е осъдена да заплати на Альоша Стоянов Стоянов от гр. Русе, на основание чл. 4, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, сумата от 250 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди през м. септември 2003 г., в резултат от незаконни действия и бездействия на служители на административния орган, ведно със законната лихва, както и разноски в размер на 160 лева. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК; иска се отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с което искът бъде отхвърлен като неоснователен. Касаторът твърди, че не е налице фактическият състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на АП за обезщетяване на вреди, защото не се установяват незаконосъобразни действия на служители на АП, тъй като те само извършват техническа дейност по регистрация на прехвърлянето на инвестиционните бонове, регламентирана в Наредбата за условията и реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции - собственост на държавата (НУРОПЦПТПАСД) и Инструкцията за приложението й. Неправилно е определен и паричния еквивалент на един инвестиционен бон - 1 лев. Касационният жалбоподател моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение. Ответникът - Альоша Стоянов Стоянов, в писмено изразено становище - оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава заключение за основателност на касационната жалба. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна по делото, за която решението е неблагоприятно и в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба на АП е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е по реда на глава единадесета от АПК. Образувано е по искова молба, подадена от Альоша Стоянов, против Агенцията за приватизация, гр. София, за заплащане на сумата от 250 лева, представляваща обезщетение за преки имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска. В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на 250 инвестиционни бонове (ИБ), с надлежно открита бонова сметка и обслужващо звено. По повод искане на депозитарна разписка е установил, че ИБ са прехвърлени на друго лице, без неговото съгласие и упълномощаване. Предвид тези обстоятелства е бил лишен от възможността да се разпорежда със собствените си инвестиционни бонове, в резултат на незаконните действия на Държавата в лицето на служителите на Агенцията за приватизация, без негово съдействие или вина, поради което иска от съда, след установяване на твърдяното да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за вреди в размер на 250 лева, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба. От доказателствата по делото Административен съд - Русе е установил, че ищецът е имал открита на 16.11.1999 г. бонова сметка, по чл. 11, ал. 1 от НУРОПЦПТПАСД, с 250 инвестиционни бона. Регионалното бюро, в което ищецът е регистрирана е с код 170244. Установено е, че на 29.09.2003 г. е извършено прехвърляне на всичките 250 ИБ, собственост на Стоянов на друго физическо лице. При така установени факти първоинстанционният съд е възприел фактическия състав на хипотезата на чл. 1 от ЗОДОВ, според който се изисква наличието на незаконни действия или бездействия на длъжностни лица на ответника, които представляват административна дейност; претърпяна от ищцата вреда и причинна връзка между тях. В мотивите на обжалваното решение е прието, че такива действия са налице, тъй като прехвърлянето на ИБ е служебна дейност на АП, извършвана от служителите й и тази дейност е административна по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. Дейността по прехвърлянето на ИБ е уредена в НУРОПЦПТПАСД и в Инструкция на АП за приложението й, като необходимите документи, които се представят на служителите на АП, и проверката която следва последните да извършват във връзка с това прехвърляне са посочени в чл. 13 - 15 от Наредбата. При липса на доказателства, за промяна на обслужващото звено от ищцата по реда на чл. 4 от Наредбата и при събраните доказателства по делото, установяващи твърденията в исковата молба, съдът е приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 15 и чл. 16, ал. 1 от Наредбата, изискващи проверка от служителите на АП на подадените документи за съответствие на посочените в тях данни, а такива несъответствия по делото са установени. Също така е прието, че когато прехвърлянето се извършва от пълномощник по чл. 17, ал. 7 от Наредбата, макар и да няма изискване за нотариалната му заверка, също следва да бъде упражнен контрол от служителите на АП, регистриращи прехвърлянето. С оглед на фактическите констатации първоинстанционният съд е приел незаконосъобразни действия от служителите на АП, които са в причинна връзка с вредоносния резултат. Стойността на вредите е определен в съотношение ИБ за един лев и искът е уважен като основателен в пълния му размер. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото е установено, че ищецът е имал открита лична сметка в инвестиционни бонове, регистрирана по реда на чл. 11 от Наредбата, в размер на 250 инвестиционни бона, като регионалното бюро, в което е регистрирана сметката, е с код 170244 гр. Русе. Към делото е представена справка, от която е видно, че през м. септември 2003 г. инвестиционните бонове от сметката на ищцата са прехвърлени на друго физическо лице Петър Желев Попов с нареждане за прехвърляне и пълномощно, като регистрацията на прехвърлянето е станало в бюрото в гр. София, няма данни ищецът да е променила обслужващото бюро в гр. Русе. При така приетите за установени фактически обстоятелства по делото правният извод на съда, че искът е основателен и доказан, е правилен като обоснован и законосъобразен. Правилни са правните изводи на съда, че регистрацията на прехвърляне на инвестиционни бонове е служебна дейност на Агенцията за приватизация, която е административен орган, и дейността, която се осъществява от нейните служители по реда на Наредбата, е административна по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Редът за регистрация, разпореждане и прехвърляне на инвестиционните бонове е уреден в Наредбата и административната дейност се извършва в звената, обслужващи регистрацията и посочени в чл. 3 от Наредбата, а промяната на обслужващото звено е по реда на чл. 4 от Наредбата. Съдът обстойно е посочил реда, документите и необходимата служебна проверка на приложенията, за да се приеме от обслужващата звеното администрация, че е направено валидно искане от притежателя на боновете чрез подаване на нареждане за прехвърляне на инвестиционни бонове - образец № 1 от приложение № 2 към чл. 17, ал. 2 от Наредбата. Ищецът не е променил обслужващото звено и на основание разпоредбата на чл. 4 и чл. 16, ал. 2 и 3 във вр. с чл. 17, ал. 2 от Наредбата прехвърлянето на инвестиционни бонове на друго физическо лице следва да се извърши чрез звеното на АП, което се явява обслужващо звено на основание регистрацията на лицето и откриването на личната му бонова сметка. Въз основа на съдебно-графологична експертиза е прието, че подписите за упълномощител в пълномощното и за прехвърлител в нареждането не са положени от Альоша Стоянов. Доколкото, както правилно е приел и първоинстанционният съд - служителят на агенцията е бил длъжен поне да поиска документ за самоличност на пълномощника по чл. 17 от Наредбата, което задължение няма данни да е изпълнено, то е станало възможно с фалшиво нареждане и фалшиво пълномощно да бъдат прехвърлени на 29.09.2003 г. инвестиционните бонове на името на Петър Желев Попов, на който му е открадната личната карта с данни, посочени в документите за прехвърляне, още на 6.01.2003 г. (вж. приложената съдебна поръчка СП-69/08-СРС) Изложените съображения за допуснатите нарушения на Наредбата от служители на АП са достатъчно основание, за да се приеме за установено, че е налице неизпълнение на служебна дейност по глава пета и шеста от Наредбата - нарушен е редът за прехвърляне на инвестиционни бонове и не е осъществен необходимият административен контрол, вследствие на което са причинени имуществени вреди на ищецът, изразяващи се в неправомерно прехвърляне на непарични платежни средства - инвестиционни бонове. Съдът законосъобразно е приел, че за процесния случай имуществените вреди са в размер на нормативно определените стойности на 1 инвестиционен бон за 1 лв. на основание чл. 5, ал. 5 от Закона за приватизационните фондове (ЗПФ), тъй като към датата на прехвърлянето (на увреждането) - м. 9.2003 г., за инвестиционните бонове нямат пазарна цена, но тези инвестиционни бонове могат да се използват по реда на този закон. Отговорността по предявения иск по чл. 1 ЗОДОВ на държавата, за конкретния случай на АП, е невиновна, обективна отговорност за вредите, причинени от чужди незаконни действия или бездействия на служители при и по повод изпълнение на възложена им административна дейност. Неоснователен е доводът, поддържан в писмената защита на касационния жалбоподател, че няма претърпени вреди, защото към момента на предявяването на иска емитирането на бонове е преустановено поради тяхната валидност до 30.06.2005 г. Така е, защото вредата е настъпила към 2003 г, преди влизане в сила на § 22 от ПЗР на ЗПСК. За да възникне правото на иск по чл. 1 ЗОДОВ за обезщетение за вреди, законосъобразно съдът е приел, че следва да са налице няколко изброени кумулативни предпоставки, но основната преценка за отговорността за обезщетение е наличието на вреда и причинна връзка между незаконни действия на органи на държавата и на длъжностни лица и претърпяната вреда. За конкретния случай ищцата е регистрирала лична бонова сметка в определено звено на АП и на основание разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Наредбата като лице, което има открита сметка в инвестиционни бонове по реда на Наредбата, следва да се счита за регистрирана за участие в централизирани публични търгове. Към датата на регистриране на прехвърлянето инвестиционни бонове са валидни, а след тази дата в резултат на извършения трансфер към друго физическо лице боновият баланс на сметката на ищецът е станал нула инвестиционни бонове. След прехвърлянето на инвестиционните бонове ищцата е престанала да бъде регистрирано лице за участие в централизирани публични търгове. Увреждането на ищецът е настъпило към м. 9.2003 г., защото в резултат на незаконните действия за прехвърляне на инвестиционните бонове на трето лице са прекратени неговите права за участие в централизирани публични търгове - т. е. той е заличен като титуляр на бонова сметка към АП. Неоснователно е искането на касатора да се преценява поведението на Стоянов (неговите действия, бездействия или инвестиционни намерения) след заличаването на боновата сметка. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,