Решение № 1089 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6995/2012 г.

Решение № 1089 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6995/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Заместник - директорът на Държавен фонд "Земеделие" е подал касационна жалба срещу решението от 19.04.2012 г. по адм. дело № 591/2011 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е бил отменен издадения от този орган акт № 01-6500/226288 от 12.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 11 532,49 лева по отношение на Цветанка Илиева Генова във връзка с подадено от нея заявление за единно плащане на площ за 2009 г., с уникален идентификационен номер 04/030709/25708. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт и се присъдят направените разноски. Ответницата Цветанка Илиева Генова е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че Цветанка Илиева Генова подала до Държавен фонд "Земеделие заявление за единно плащане на площ за 2009 г., с уникален идентификационен номер 04/030709/25708 по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), по Национални доплащания за площ и по Национални доплащания за животни (НДЖ). По Схемата за единно плащане на площ били заявени 71,06 хектара земеделска земя. След извършване на кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението данни, площите по Схемата за единно плащане на площ били счетени за допустими за подпомагане и на бенефициента била оторизирана сума в размер на 11 532,49 лева. Впоследствие, Министерството на земеделието и храните извършило допълнителни специализирани анализи и проверки на коректността на данните. В резултат на тези проверки бил направен извод, че отпуснатата на Цветанка Генова субсидия е недължимо платена, тъй като в действителност земите, заявени по Схемата за единно плащане на площ, не били допустими за подпомагане. С акт № 01 - 6500/22628 от 12.04.2011 г. на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд " Земеделие" - Разплащателна агенция по отношение на Цветанка Илиева Генова било установено публично държавно вземане в размер на 11 532,49 лева във връзка с подаденото от нея заявление за единно плащане на площ за 2009 г., с уникален идентификационен номер 04/030709/2570. От правна страна съдът приел, че административният акт не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като не съдържа фактически основани за издаването му. В съдържанието на акта не се посочвали конкретните причини, поради които заявените от Цветанка Генова земи последващо били характеризирани като недопустими за подпомагане. Съдът се позовал и на заключението на изслушаната съдебно - техническа експертиза, според която мащабът на ортофотокартата е 1:10000, което означава, че на 1 мм от картата съответстват 10 метра от терена. Според вещото лице, при този мащаб на картата и ако имотите са повече, можело да се получи голяма разлика в ущърб на бенефициента. Според мотивите на решението, оспореният акт бил издаден и при наличието на други съществени нарушения на процесуалните правила. Независимо от новопредставената информация и констатираните при последващите кръстосани проверки различия, Разплащателната агенция била длъжна да предприеме подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства, за да изясни причините, поради което площите първоначално са били счетени за допустими за подпомагане. Тъй като това не било направено, посочените в акта несъответствия не били категорично установени. Съдът се позовал на чл. 73, § 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 г., според който отпуснатите суми не подлежат на връщане, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Поради вида на грешката земеделският производител не бил могъл сам да установи, че получава сума, която не му се дължи. Първоинстанционният съд приел, че административният орган не изпълнил и задълженията си по чл. 26, 28, 35, 36 от Административнопроцесуалния кодекс, тъй като не е уведомил земеделския производител за започналото административно производство, не е събрал служебно необходимите доказателства, не изяснил обстоятелствата по преписката и не дал възможност на засегнатата страна да направи възражения и да представи доказателства. Поради това, че допуснатите нарушения били съществени, съдът отменил издадения акт за установяване на публично държавно вземане. Като неоснователно било преценено възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на защитника на жалбоподателката, поради което в нейна полза били присъдени разноски в размер на 210 лева, от които 10 лева заплатена държавна такса и 200 лева възнаграждение на адвокат. В Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. Изводът на административния съд за нарушение на административнопроизводствените правила поради отсъствието на съществени мотиви на акта за установяване на публично държавно вземане, както и поради неспазването на другите, посочени в решението, процесуални норми, е правилен и следва да бъде споделен. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК урежда необходимото съдържание на административния акт, между които и фактически и правни основания за издаването му. Неизлагането на фактите, които са от значение за случая, препятства упражняването на контрол за законосъобразност на оспорения акт, поради което се възприема като порок, водещ до отмяната на административния акт. Издателят на акта за установяване на публично държавно вземане не е отразил резултатите от извършените проверки конкретно по отношение на земеделските земи, одобрени за подпомагане по заявлението на Цветанка Генова. Фактическите и правни основания не могат да се извеждат от представените пред съда писмени доказателства, а също и от заключението на назначената по делото техническа експертиза. Съобразно правилата на административния процес, съдът не може да прави собствени фактически констатации и да се произнесе вместо административния орган, като замести липсващите съображения на органа със свои. Отпадането на площи от земеделските площи, допустими за подпомагане за 2009 г., в резултат на актуализиране на данните в системата за идентификация на земеделските парцели през 2010 г. е следвало да се интерпретира в съдържанието на административния акт заедно с индивидуализиращите случая факти. За да се приеме, че получената от Цветанка Генова сума е недължимо платена и подлежи на възстановяване, актът следва да съдържа, както данни за съществуването на разлика между заявената и определената за подпомагане площ или за заявяването на площ, недопустима за подпомагане, така и данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от страна на земеделския производител. Това заключение се основава на разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, която въвежда отклонение от общото правило, че ако е извършено недължимо плащане, земеделският стопанин възстановява въпросната сума заедно с лихва. Според текста на разпоредбата, недължимо платените суми не подлежат на възстановяване, ако компетентните органи са допуснали грешка при разрешаването им и ако грешката е от такъв характер, че не е очевидна за земеделския производител. Тъй като оспореният акт за установяване на публично държавно вземане не съдържа констатации, според които плащането на помощта е резултат на неточно деклариране на площи от страна на земеделския производител, извършено умишлено или по небрежност, административният съд законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004. Касационната инстанция намира за правилна и преценката на съда за липсата на прекомерност на адвокатското възнаграждение. При положение, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за защита по административни дела е 150 лева, искането за намаляването на заплатеното по делото възнаграждение от 200 лева основателно не е било уважено. При отсъствието на поддържаните от касационния жалбоподател основания за отмяна решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. В полза на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски в размер на 300 лева. С оглед изхода на делото разноски на касационния жалбоподател не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд