Решение № 5745 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4168/2010 г.

Решение № 5745 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4168/2010 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Евгени Стефанов Митрев и Борис Стефанов Митрев от гр. Перник против решение № 301/29.12.2009 г., постановено от Административен съд Перник по адм. дело № 433/2009 г., с което е отхвърлен иска им срещу Боян Сергиев Иванов и Община Перник, представлявана от Кмета с правно основание чл. 292 от АПК. В жалбата и в становището на процесуалния представител се релевират доводи, с които решението се счита неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради които претендира отмяната му. Ответната страна - Кмета на Община Перник, не ангажира становище по жалбата. Заинтересованата страна Боян Сергиев Иванов чрез адв. Букарска мотивира становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав на четвърто отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна, твърдяните касационни, отменителни за съдебния акт основания, не са налице. Съдът е отхвърлил иска, основан на разпоредбата на чл. 292 АПК, с който ищците, с твърдение за изтекла давност по смисъла на чл. 285 АПК, са оспорвали задължението си по изпълнение на влязлата в сила заповед № 187/2.07.2001 г. на Кмета на община Перник, издадена на основание чл. 34 от ЗСПЗЗ, с която е наредено да бъде иззет от Евгени Стефанов Митрев и Борис Стефанов Митрев имот с № 3016, в м. "Шамак" на гр. Перник. Решението е правилно, следва да се остави в сила. Административният съд е събрал и подробно коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, проследил е хронологически правнорелевантните факти, посочил е последователно постановените съдебни актове (гражданскоправни и административни), отнасящи се до спорния въпрос и след задълбочено обсъждане, е извел правилни и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. При установените в процеса фактически данни, по които действително няма спор, с основание съдът е преценил като неоснователен основния довод на жалбоподателя - че предвидената в чл. 285 от АПК, пет годишна давност за изпълнение на задължението, е изтекла. Изложените в касационната жалба доводи за необоснованост на изводите в решението не могат да бъдат споделени. Законодателят, с ал. 1 на чл. 285 АПК е насочил изрично към проверка на специални разпоредби във връзка с института на давността, а при липса на такива в случая, които съдът е проследил, следва да се прилагат общите правила досежно реда за признаването му, за спиране и прекъсване на срока, начало на нова давност и пр. Принципно, давността е институт на материалното право, поради което по отношение на нея, при липса на друга уредба и в административното производство са приложими разпоредбите на чл. 115 и сл. от ЗЗД. В случая са водени няколко съдебни процеса при които предмет на обсъждане е била дата на съобщаване на процесната заповед - 3.10.2007 г., всички те приключили окончателно, поради което и законосъобразно е прието, че изпълнителното основание - заповед № 187/2.07.2001 г. на Кмета на община Перник като необжалвана в преклузивния за това срок е влязла в законна сила на 17.10.2007 г., а с писмото за доброволно изпълнение по чл. 277 АПК, надлежно е започнал изпълнителният процес по предаването на имота. Предвид изложеното, правилен е изводът в касирания съдебен акт, че възникналото със заповед № 187/2.07.2001 г. на Кмета на община Перник задължение не е погасено по давност и съответно, не е налице основанието на чл. 282, ал. 1, т. 9 от АПК за прекратяване на производството по нейното изпълнение. Мотивиран така, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,