Решение № 8380 от 24.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15627/2008 г.

Решение № 8380 от 24.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15627/2008 г., III о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Тодоров Тодоров от гр. София против решение № 1103 от 07.11.2008. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 3602/2008 г. в частта, с която иска за обезщетение за неимуществени вреди от незаконна заповед за наказание, която е отменена, е отхвърлен над уважения размер от 1500лв. до претендирания размер от 12000 лв., както и в частта за отхвърляне на претенцията за лихва за забава над размера, изчислен върху 1500лв., считано от 01.04.2008 г. до окончателното им изплащане, до претендирания размер от 4160 лв. В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението поради непълнота на доказателствата, нарушения на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което исковите претенции се уважат изцяло, както и да се присъдят всички направени по делото разноски. По делото е постъпила касационна жалба и от Министерство на вътрешните работи срещу решението в осъдителните му части. Развиват се оплаквания за негова неправилност и необоснованост. Иска се отмяната му и изцяло отхвърляне на исковете. Иван Тодоров писмено възразява по основателността на тази касационна жалба. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационните жалби за допустими - подадени против подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страни по делото и срещу неблагоприятни за всяка от тях части от решението, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество за неоснователни. За да постанови обжалваното решение, Административен съд София-град приема предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт за основателен и доказан до размер на 1500 лв., а искането за присъждане на мораторни лихви за основателно, но считано от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на акта. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд правилно и въз основа на представените от страните доказателства е установил релевантните факти по делото и е достигнал до верни и законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Безспорно е установено, че с решение № 3842/1.04.2008 г. на ВАС по адм. дело № 11182/2007 г. е оставено в сила решение от 16.04.2007 г. на СГС, АО, IIIб състав по адм. дело № 1747/2006 г., с което е отменена като незаконосъобразна заповед № 200/14.02.2006 г. на началника на Жандармерийско съединение гр. София за налагане на жалбоподателя на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Искът за обезщетение е допустим като предявен след отмяна на административния акт по съдебен ред, с влязло в сила на 1.04.2008 г. решение - чл. 204, ал. 1 АПК. Искът е предявен срещу надлежен ответник - министерството на вътрешните работи, което е пасивно легитимирано съгласно чл. 205 АПК вр. § 108 ПЗР на ЗИД ЗМВР. Правилно след анализ на всички събрани по делото доказателства, решаващият състав приема за доказано увреждането на жалбоподателя, причинено от незаконосъобразно наложеното наказание. Установени са негови негативни изживявания и влошаване на здравето му с нововъзникнали заболявания: "исхемична болест на сърцето" и "стенокардия II ФК". С оглед събраните и кредитирани като достоверни и незаинтересовани свидетелски показания може да се приеме, че тези увреждания са в причинно-следствена връзка с издаването на незаконосъобразната заповед. Настъпилите неимуществени вреди са резултат, пряка и непосредствена последица от налагането на дисциплинарното наказание. Правилно първоинстанционният съд е определил справедливия размер на дължимото обезщетение като е съобразил, че с отменения акт е наложено средно по тежест дисциплинарно наказание, както и че новодиагностицираното заболяване на жалбоподателя е настъпило и на базата на стари съпътстващи многобройни заболявания, някои от които датиращи от преди повече от 10 години. Отчетено е и че другите твърдени обстоятелства за гледане на болно дете, за влошаване на семейни отношения и за промяна чрез охладняване в колегиалната и професионална среда, са недоказани от Иван Тодоров, който носи тежестта да ги установи, тъй като от тях черпи благоприятни последици. Правилно при определяне на началния момент, от който се дължи лихвата за забава на обезщетението, Административният съд е съобразил задължителните указания по приложението на закона дадени в т. 4 от ТР 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. За обезщетения за вреди от незаконосъобразен акт, това е датата на отмяна на акта по съответния ред. В случая това е датата на постановяване на съдебното решение от ВАС, с което е оставено в сила отменителното дисциплинарното наказание съдебно решение на СГС. По тези съображения настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от пороците, релевирани в двете касационни жалби, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноските направени от страните в касационната инстанция остават в тяхна тежест. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,